Етикет: българи в Лондон

Ще ми отнемат ли статута?“ – истината зад писмата от Home Office, които паникьосаха българите в UK

октомври 17, 2025 (updated октомври 17, 2025) Published by

Получих писмо „Minded to Revoke“ – ще ми отнемат ли settled status? Какво се върти в мрежата и какво реално трябва да знаеш

През последните дни в социалните мрежи започна да се върти история, която бързо предизвика вълна от притеснение сред българите във Великобритания. Някой публикува снимка на писмо от Home Office – със заглавие „Minded to Revoke Settled Status“. В коментарите под поста веднага заваляха догадки, спекулации и паника – че това е начало на „масова чистка“, че статутите ще се отнемат на всички, че системата се променя и никой вече не е защитен.

Но какво всъщност се случва? И има ли реална причина за тревога?

Какво означава писмото „Minded to Revoke Settled Status“

Писмото не е присъда, а предизвестие.
Означава, че Home Office обмисля дали да отнеме вашия settled status, но преди да го направи, ви дава 28 дни да представите обяснение или доказателства защо това не трябва да се случи.

Причините, поради които се изпращат такива писма, обикновено са две:

  1. Съмнения за измама или невярна информация при кандидатстването;
  2. Съмнения в точността на доказателствата за 5-годишен непрекъснат престой в Обединеното кралство.

С други думи – Home Office проверява повторно автоматичните данни, чрез които първоначално е бил даден статутът. Ако тези данни вече не могат да се потвърдят (например липсват данъчни следи, има дълги отсъствия или документи без превод), системата може да задейства индивидуална проверка.

Истината: това не е масово отнемане на статути

В мрежата се създаде впечатление, че Home Office започва кампания за „отнемане на всички статути“. Това не е вярно.
Отговорът е много по-прост:

✔️ Да, има хора, които получават такива писма – но те са индивидуални случаи, свързани с конкретни пропуски в документите им или съмнения за грешки.
✔️ Няма нито едно официално изявление от британските власти, че се подготвя масово анулиране на статути.
✔️ Тези писма се изпращат, за да се даде шанс на кандидата да обясни и докаже, не да бъде автоматично наказан.

Най-честите причини, поради които Home Office може да поиска допълнителни доказателства

  • Документи на български език без превод – ако при кандидатстването сте приложили документи без сертифициран превод на английски, те може да не бъдат зачетени.
  • Дълги отсъствия от Великобритания – ако сте били извън страната над допустимите 6 месеца в рамките на една година (или не можете да го обясните).
  • Автоматична проверка с пропуски – някои хора са получили статут по автоматична система чрез данни от HMRC и DWP; ако по-късно тези данни се окажат непълни, Home Office може да изиска повторно доказване.
  • Несъответствия в адреси, данъчни или трудови записи.

Какво да направите, ако получите такова писмо

  1. Не се паникьосвайте. Това не е крайно решение.
  2. Прочетете внимателно указанията. В писмото ясно е посочено, че имате 28 дни да отговорите писмено.
  3. Съберете доказателства за периода, посочен в писмото – банкови извлечения, payslips, писма от HMRC, Council Tax, наемни договори, писма от GP или училище.
  4. Ако документите са на български, направете официален превод. Home Office може да игнорира несертифицирани документи.
  5. Опишете всички отсъствия от UK (ако има такива) и причините за тях.
  6. Изпратете отговора си навреме, като запазите копие и доказателство за изпращането.
  7. Ако получите решение за отнемане – имате право на обжалване или административен преглед. Потърсете помощ от имиграционен адвокат.

Защо Home Office прави това сега

През 2024–2025 г. влязоха в сила няколко ключови промени в системата:

  • Автоматично преминаване от pre-settled към settled status за хора, които вече покриват 5 години престой.
  • Нови правила за гъвкавост на отсъствията – вече може да се взема предвид общо 30 месеца престой от последните 60.
  • Засилена проверка на стари автоматични решения, при които липсват преводи или документи от трети източници.

С други думи, системата просто се „прочиства“ и привежда в съответствие със стандартите, но не атакува масово хората с вече даден статус.

Най-важното: не вярвайте на паниката в социалните мрежи

Един отделен случай, публикуван онлайн, не означава, че всички са застрашени.
В интернет често се споделят снимки и писма без контекст – без да се обяснява, че това е индивидуална проверка, а не колективно решение. Така се раждат слухове, които всяват страх, объркване и напрежение.

Home Office няма интерес да създава хаос. Процедурата за „Minded to revoke“ е част от контрола за точност, не от наказателна кампания.

Заключение

Ако имате settled status и живеете нормално в Обединеното кралство – работите, плащате данъци, имате адрес и документи – няма от какво да се притеснявате.
Писмото „Minded to revoke“ е само административна стъпка за изясняване на конкретен случай, не за „масово отнемане на статути“.

Това, което трябва да направим като общност, е не да се плашим от слухове, а да бъдем информирани, спокойни и подготвени.
Истината е, че правилно подготвеният отговор в рамките на 28 дни е напълно достатъчен, за да се защити статутът.

Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Колко от вас ще се приберат за Коледа… и колко ще останат тук?

октомври 15, 2025 (updated октомври 15, 2025) Published by

Към средата на октомври вече започва онази позната треска – разговорите кой ще се прибира за празниците, кой няма да може, и кой просто още не знае. Тези въпроси витаят навсякъде – в групите, на работа, дори по телефона, когато чуеш онова „ще си дойдеш ли тая година?“.
И тогава започва сметката. Не на дните, а на билетите.

В началото на декември все още можеш да хванеш нещо изгодно – по 40, 50, понякога 70 паунда за полет до София, Пловдив или Варна. Но след 15 декември, цените се изстрелват нагоре като фойерверки – 150, 180, дори 200 паунда за еднопосочен билет не са рядкост. А ако закъснееш, може да няма места дори за стоящи.
Мнозина вече са се научили – който мисли да се прибира, купува билет още в края на октомври.

После идва другата дилема – връщането. В началото на януари билетите за обратно към Лондон или Манчестър често са също толкова солени. Но има хитрост – с едно прекачване в Рим, Милано или Виена, цената може да падне с почти 50%. Малко по-дълго, но понякога си струва.

И въпреки всичко това – хората пак се прибират. Защото онова чувство, когато стъпиш на летището в София и усетиш мириса на баница, смесен с керосин и студен въздух, не се купува с пари.
А други остават – защото тук вече имат дом, приятели, деца, работа. И защото понякога е по-спокойно да посрещнеш празниците тихо, без опашки и без летища.

Истината е, че няма „правилно“. Нито „по-българско“.
Да се прибереш не означава непременно, че си останал същият.
Да останеш не значи, че си забравил откъде си.

Коледа и Нова година са просто повод – да си дадем сметка кой е домът ни днес. За някои това е България, за други – Англия. А за трети – мястото, където имат с кого да си кажат „Наздраве“.

А вие? Ще се приберете ли за празниците, или ще посрещнете Коледа на Острова?

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

BG VOICE UK: първа годишнина, 200 000 българи и едно голямо „Благодаря“!

октомври 9, 2025 (updated октомври 9, 2025) Published by

Само преди година BG VOICE UK стартира като малък проект с голяма мечта — да даде на българите във Великобритания свое собствено място. Не просто сайт, а общност. Днес, в навечерието на нашата първа годишнина, можем да кажем едно нещо ясно: вече над 200 000 българи са посетили BGVOICE.UK, хиляди са изтеглили мобилното приложение, а стотици влизат всеки ден, за да четат, споделят и бъдат част от най-активната българска онлайн платформа на Острова.

Това не е просто статистика — това е доказателство, че българите в Англия имат нужда от глас, който звучи техният език. От платформа, която не просто съобщава новините, а ги обяснява. Която не гони кликове, а създава връзки.

И най-хубавото тепърва предстои. Съвсем скоро BG VOICE UK ще пусне голям ъпдейт на сайта и мобилното приложение. Новата версия ще бъде по-бърза, по-динамична и ще предлага още повече възможности за българските потребители — от бизнеси, които искат да се свържат с клиентите си, до хора, които просто търсят информация, помощ или общност.

Нашата мисия остава същата — да обединим българите в Обединеното кралство, да дадем сцена на българския бизнес и глас на българските медии. Затова с гордост казваме, че наши основни партньори днес са Radio BG London и BG BEN — две от най-силните имена в българската общност на Острова.

Това е само началото.
BG VOICE UK вече не е просто проект — това е платформа, която се развива с темпото на хората, за които е създадена.
И ако четеш това — ти вече си част от нея.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK

Великобритания 2025: защо все повече българи се връщат обратно – и защо други никога няма да си тръгнат

октомври 8, 2025 (updated октомври 8, 2025) Published by

В един и същи самолет от Лондон за София седят две семейства. Едните са натъпкали целия си живот в четири куфара и се връщат „завинаги“, след десет години в UK. Другите отиват само за седмица ваканция – и не биха се върнали да живеят в България при никакви обстоятелства. И двете решения изглеждат правилни за тези хора. И двете са резултат на един и същи опит – животът като емигрант. Но как е възможно след толкова сходни пътища изборите да са толкова различни?

Истината е, че последните години промениха коренно усещането за живот във Великобритания. След Брекзит цените наемите и сметките се изстреляха нагоре, работата стана по-напрегната и често по-несигурна, а много хора започнаха да се чувстват просто уморени – от стрес, от постоянна борба за пари, от липсата на близки хора около себе си. Немалко българи, които дойдоха с мечтата „да останат за постоянно“, днес тихо събират багажа и се връщат в родината. За някои от тях България вече не изглежда като мястото, от което са избягали, а като шанс да започнат отначало – по-бавно, по-тихо, но с усещане за дом и смисъл.

Но има и друга истина – една огромна част от българите тук нямат никакво намерение да се върнат. Не защото са забравили откъде са, а защото тук са построили живот, който им дава стабилност и перспектива. Децата им растат в система с повече възможности, бизнесите им работят в среда с по-малко бюрокрация, а ежедневието – дори и натоварено – им осигурява чувство за сигурност, което трудно биха получили обратно у дома. За тях България е родина, но Великобритания е дом.

Тези две реалности съществуват паралелно и няма „правилен“ избор. Всеки носи своята истина, своите компромиси и своите приоритети. Един се връща, защото не иска децата му да растат без баба и дядо. Друг остава, защото не иска децата му да растат без бъдеще. Един се прибира, защото му писна да брои паундите до следващия наем. Друг не си тръгва, защото за първи път в живота си не ги брои.

А може би истината е, че емиграцията никога не е само „отиване“ или „връщане“. Тя е процес, в който се търсиш, губиш, намираш и променяш. И понякога решението да се върнеш не е капитулация, а осъзнаване. Също както решението да останеш не е предателство, а избор за бъдеще. И в двата случая няма срам, няма грешка и няма победител – има само различни пътища към едно и също нещо: животът, който смяташ за правилен за теб и за хората, които обичаш.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Истории на българи: Втората младост – пенсионери започват нов живот в Лондон

август 21, 2025 (updated август 21, 2025) Published by

„На нашите години човек очаква спокойствие, а не ново начало. Аз бях на 57, Георги на 62, когато децата ни казаха: „Елате при нас в Лондон, тук ще е по-добре, ще помагате за внуците, а ние ще се грижим за вас.“ Честно казано, страх ни беше. Цял живот в Пловдив, познати лица, улиците, на които сме израснали… и изведнъж – чужда държава, нов език, нов живот. Но тогава в България положението беше тежко – работихме, а парите не стигаха. Сметки, лекарства, помощи – всичко изяждаше малкото, което получавахме. Затова решихме да тръгнем.“

Така започва историята на Снежана и Георги, които преди осем години напускат дома си и идват в Лондон с два куфара надежда. Мислели са, че ще намерят спокойствие. Намерили са борба.

Децата им вече живеели в покрайнините на Лондон, в Barking, и имали своя наета къща. Посрещнали ги с усмивка, но и с предупреждението: „Лондон не е лесен. Ще трябва да работите.“ Първите седмици били като студен душ. Нов език, нови правила, нов ритъм. Георги, свикнал да работи с ръцете си, започнал работа като лейбър на строеж в централната част на Лондон. „Първия ден ме сложиха да мета подовете, да чистя след майсторите, да нося тежки материали и да зареждам етажите. На тази възраст е трудно – гърбът боли, коленете отказват, но избор нямаш. Всеки ден пътувах почти час и половина в едната посока и вечер се прибирах едва държейки се на краката си.“

Снежана започнала работа като чистачка на къщи в районите около Dagenham. Работата не била лека, но била по-близо и можела да се връща по-рано, за да помага с внуците. „Помня първите седмици – плачех почти всяка вечер“, споделя тя. „Не защото ме беше срам, а защото не можех да повярвам, че след 30 години труд в България, на 57 години започвам всичко от нулата.“

Имало моменти, в които Снежана искала да се върне. Казвала на Георги: „Не издържам вече, това не е място за нас.“ А той само въздишал: „Снежи, и да се върнем, какво ни чака там? Празен апартамент, сметки и същата борба. Децата са тук. Нямаме избор.“

Минали години – тежки, изтощителни, но и градивни. Георги свикнал със строежите, вече го познавали като човек, на когото може да се разчита. Снежана изграждала мрежа от клиенти и започнала да чисти по-добри домове за по-добро заплащане. Постепенно научили основен английски, свикнали със системата, научили се да се оправят сами.

Днес, осем години по-късно, животът вече изглежда различно. Децата имат собствен дом, внуците говорят свободно английски, а Снежана и Георги получават минимална английска пенсия, която макар и скромна, им дава спокойствие. „Сега можем да си поемем въздух“, казва Георги. „Все още работим от време на време, но не защото трябва, а защото искаме.“

Снежана признава: „Все още ми липсва България – липсват ми улиците, хората, миризмата на липите… но когато гледам внуците как растат тук, знам, че направихме правилния избор. Втората младост не е почивка. Втората младост е борба. Но борба, която тук има смисъл.“

Историята на Снежана и Георги е историята на стотици български семейства, които идват в Лондон на възраст, когато другите чакат спокойствие, и започват всичко отначало. Животът тук не е лесен. Лондон взима много, но ако имаш сили да устоиш, ти дава шанс – дори когато всички мислят, че за ново начало е късно.

А ние в BGVOICEUK вярваме, че всяка история има значение. Тази рубрика е създадена, за да разказваме истинските пътища на българите във Великобритания – успехите, разочарованията, мечтите и битките. Ако и ти искаш да споделиш своята история, свържи се с нас. Нека заедно покажем какво означава да започнеш нов живот далеч от дома.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK

Истории на българи: Защо избрах Лондон, а не да се върна в България?

август 20, 2025 (updated август 21, 2025) Published by

Всеки от нас има своята причина да напусне България. Някой тръгва заради по-добра работа, друг – заради семейството си, трети – просто заради усещането, че „там има повече възможности“. Но Лондон е особена спирка. Той не е просто град. Той е комбинация от хаос, скорост, самота и възможности. Лондон те променя, изстисква те, но и те учи да оцеляваш.

Историите са различни, но често започват еднакво – с куфар в ръка и надежда, че тук ще е по-добре. После идват първите студени сутрини, дългите смени, безкрайните сметки, натоварените влакове и вечерите, в които заспиваш от умора. И тогава идва дилемата: да се върна ли… или да остана?

Много българи признават, че Лондон им е дал финансова стабилност, нови приятелства, различен начин на мислене. Тук имаш шанс да успееш, ако работиш здраво. Но Лондон взима своята цена – по-малко време за семейството, повече самота, живот в град, който никога не спира. И все пак повечето избират да останат. Защото, колкото и да е трудно, възможностите тук са повече, а в България… просто няма кой да ти ги даде.

Парадоксът е, че имаме собствена общност тук, но често сме разделени. Имаме групи, училища, културни събития, но сякаш предпочитаме да се затваряме в себе си.

И тук започва историята на Екатерина Колева.
„Заминах за Лондон преди осем години. До ден днешен помня онази нощ преди полета – апартаментът беше тих, куфарите подредени, а аз седях на пода и гледах празните стени. Мъжът ми вече не беше до мен. Загубих го внезапно година по-рано – инфаркт. Бях останала сама с двете ни деца, които тогава бяха едва на пет и осем години. Живеехме в София, а родителите ми – в Русе. Не бях продала апартамента, но той не беше наш – плащахме наем, защото чакахме общинско жилище, което така и не дойде.

Когато реших да замина, изпратих децата при родителите си в Русе. Казах си, че ще отида за няколко месеца, ще поработя, ще спестя, ще се върна. Мислех, че това ще е временно. Но съдбата имаше други планове. Първите години бяха кошмар. Работех каквото намеря – първо като чистачка в кухня на ресторант в Кокфостърс, после по частни домове, където чистех по 10 часа на ден, за да пратя пари на родителите си за децата. Не виждах изход, но знаех, че няма връщане назад.

И тогава дойде Covid. Две години след като пристигнах в Лондон, изгубих и двамата си родители в рамките на месеци. Светът спря. Телефонният разговор, в който ми казаха, че майка ми е починала, още кънти в ушите ми. След това и баща ми си отиде. Изведнъж нямаше кой да гледа децата. А аз бях сама, в чужда държава, с пресетъл статус, без сигурност, без опора. Спомням си онази вечер, в която седях на пода на малката стая, плачех и си мислех: „Как ще се справя?“

Но нямах избор. Събрах всичките си сили и взех решението – взех децата при мен. Рискувах всичко. Възползвах се от системата за помощи за самотни майки, защото без тях нямаше да оцелеем. Те ми дадоха глътка въздух и шанс да стъпя на краката си.

Започнах отново. Още чистех домове, но съдбата ме срещна с един грък – собственик на счетоводна компания. Даде ми шанс да работя като помощник в офиса му. Първите месеци бяха ад – езикът, терминологията, отговорността… но аз не се отказах. Работех вечер, учех през нощта, записах курсове и успях да взема английска квалификация.

Днес, осем години по-късно, съм лицензирана счетоводителка. Работя в същата компания, но вече като пълноправен професионалист. Имам дом, стабилност, децата ми ходят на училище и имат бъдеще. Но за всичко това платих скъпо. Загубих съпруга си, изгубих родителите си, изгубих усещането за сигурност. Лондон ме научи на едно – че никой няма да ти подаде ръка, ако сам не си я протегнеш.“

Историята на Екатерина е историята на хиляди други българи – различни лица, различни съдби, но едни и същи причини. Лондон не е рай. Лондон е борба. Но тук знаеш, че ако се бориш, имаш шанс. В България се бориш, но винаги някой дърпа чергата под краката ти.

И затова стартирахме тази нова рубрика в BGVOICEUK – за да разказваме истинските истории на българите във Великобритания. Всеки, който иска да сподели своя път – своите трудности, победи, разочарования и успехи – може да се свърже с нас. Твоят глас има значение. Нека заедно покажем истината за живота тук.

А ти? Защо избра да останеш в Лондон, вместо да се върнеш в България?
Сподели своята история и нека я разкажем заедно.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Тъмната страна на живота в UK – какво новодошлите не виждат на снимките в социалните мрежи

август 14, 2025 (updated август 14, 2025) Published by

Великобритания отдалеч изглежда като страна на безкрайни възможности – високи заплати, социална сигурност, модерни градове и безброй пъстри културни изживявания. Много българи, преди да заминат, си представят Лондон като кадър от филм: Биг Бен на заден план, усмихнати хора, кафета по тротоарите и стабилна работа още от първата седмица. Но зад блясъка на туристическите снимки и сладките разкази от познати има една друга, по-малко показвана реалност – тъмната страна на живота в UK.

1. Наемите – първият шок за всеки новодошъл

Жилищният пазар в Обединеното кралство, особено в Лондон и големите градове, е безмилостен. Студио апартамент в нецентрална част на Лондон рядко пада под £1,300–£1,500 на месец. В по-малките градове цените са по-ниски, но пак са значително по-високи от стандартите в България.
Много новопристигащи започват в „shared accommodation“ – къщи или апартаменти, където по няколко души делят кухня, баня и всекидневна. Това е по-евтино, но идва с цената на почти никаква лична свобода, шумни съседи и понякога лоши хигиенни условия.

2. Работа без илюзии

Да намериш работа в UK вече не е толкова лесно, колкото преди 10–15 години. Конкуренцията е голяма, а работодателите все по-често изискват опит в страната и добро владеене на английски.
Някои българи се сблъскват с некоректни работодатели – особено в строителството, почистващия сектор и ресторантьорството. Закъснели плащания, липса на договор, работа без почивка – това е реалност за доста новодошли. Ако не знаеш правата си и не говориш езика, ставаш лесна мишена за експлоатация.

3. Ежедневието – стрес, студ и самота

Климатът е първото, което удря по настроението – дъждовни дни, малко слънце, ранно стъмване през зимата. За хора, дошли от по-слънчеви държави, депресивните настроения са често срещани.
Темпото на живот е бързо, разстоянията са големи, а транспортът – скъп. След 10-часов работен ден, час и половина пътуване в едната посока и задължения у дома, времето за социален живот изчезва. Самотата е чест проблем, особено за тези, които са оставили семейството си в България.

4. Социалните помощи – митове и реалност

Мнозина идват с идеята, че социалната система на Великобритания е безкрайно щедра. Да, има помощи за безработни, семейства с деца, хора с ниски доходи – но получаването им не е автоматично. Процедурите са бавни, проверките са строги, а документите – много. Освен това, ако не си работил и плащал данъци в страната, достъпът до някои помощи е ограничен.

5. Здравната система – безплатна, но бавна

NHS (Националната здравна служба) е гордост за британците, но и постоянен обект на критики. Преглед при личен лекар може да отнеме седмици, а за планова операция – месеци или дори години чакане. Много хора прибягват до частни прегледи, които обаче са скъпи.

6. Българската общност – помощ и капани

Да има голяма българска общност е плюс – намираш сънародници, които могат да помогнат с информация, работа или квартира. Но има и обратната страна: някои сънародници злоупотребяват с новодошлите – взимат им пари за „осигуряване на работа“, предлагат незаконни схеми или просто се възползват от тяхната уязвимост.

7. Истината зад социалните мрежи

Във Facebook и Instagram ще видите снимки от екскурзии, хубави коли и празненства. Но рядко ще видите стреса, умората, неплатените сметки или студа в стаята, когато се пести от отопление. Тази разлика между „онлайн живота“ и реалността е една от причините много хора да се разочароват, когато дойдат.

Заключение

Великобритания може да предложи много – добри доходи, сигурност, възможности за развитие. Но цената, която плащаш, често е висока: самота, труден старт, високи разходи и постоянен стрес. Тъмната страна на живота в UK не е причина да се отказваш, но е важно да я познаваш, за да влезеш подготвен и без илюзии.

Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Българите във Великобритания между реалността, сигурността и идентичността

август 9, 2025 (updated август 9, 2025) Published by

В периода 03–09 август 2025 българската общност във Великобритания бе свидетел на поредица от събития, които показват колко сложен е животът между два свята – този в Обединеното кралство и този в Родината.

История от Стражица: евтина къща, скъпо изпитание
Британско семейство се премести в Стражица, привлечено от цените на селските имоти в България. Къща за £7 000 се превърна в скъп урок – измама с визи за хиляди паунди, тежки зими до -30°C и нуждата от овладяване на български език, за да бъдат приети от местната общност. Случаят показва, че зад красивите кадри в социалните мрежи често стои суровата реалност.

Обединен фронт срещу трафика на хора
Великобритания, България и Румъния подписаха съвместна декларация за засилване на мерките срещу трансграничния трафик на хора. Инициативата има за цел по-добра превенция и подкрепа за жертвите – особено важна за българите в чужбина, които могат да станат мишена на престъпни мрежи.

Културната връзка – Лондонският български хор
„Лондонският български хор“ продължава да бъде символ на българската култура и идентичност в сърцето на Лондон. Макар през седмицата да нямаше конкретно събитие, неговото присъствие е доказателство, че българският дух се запазва жив и далеч от Родината.

Новини от България: екология и икономика
На българското Черноморие бяха открити три мъртви делфина, което алармира екоорганизациите за влошаващо се състояние на морската среда. Паралелно, страната продължава подготовката за въвеждането на еврото, планирано за януари 2026 г. Обществото остава разделено – едни виждат шанс за икономическа стабилност, други се страхуват от поскъпване.

Изводът
Седмицата ни напомни, че животът на българите в чужбина е баланс между лични истории, културна принадлежност и глобални процеси, които неизменно влияят на общността. Реалността рядко съвпада изцяло с мечтите, но връзката между двата свята остава силна.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Българският културен институт в Лондон събра ЛИК, БНР и духа на паметта

юни 20, 2025 (updated юни 20, 2025) Published by

Когато Лондон се пече под необичайна за него жега, а хората търсят спасение от слънцето в паркове, заведения с климатик или просто под сянката на някой мост, малцина решиха да потърсят прохлада на малко по-различно място – в залите на Българското посолство. И не заради климатичната инсталация, а заради нещо далеч по-ценно – една културна среща с паметта, думите и смисъла.

На 19 юни, по инициатива и с отличната организация на Българския културен институт в Лондон, се отбелязаха 60 години от първия брой на списание ЛИК и 90 години от създаването на Българското национално радио. Екипът на института, ръководен от Светла Дионисиева, заедно с Миглена Рогачева, Диана Спасова и Йоана Пеева, създаде не просто събитие, а пространствено преживяване за културна памет, национално достойнство и духовна дълбочина.

Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, говори като човек, който не продава информация, а я разбира. Той припомни, че името ЛИК не е просто съкращение от „литература, изкуство, култура“, а дума с лице – лице на България, което заслужава да бъде видяно и чуто. И точно затова днес списанието излиза и на английски, и на испански, и на японски, и на френски. За да може светът да чете за Георги Иванов – първия български космонавт, за Антарктида, за БАН, за ЮНЕСКО, за световните изложения – не от Wikipedia, а от самата България.

Докато пианистът Марио Ангелов изпълняваше Владигеров, Кюркчийски и Ненов, залата буквално утихна. Музиката не просто прозвуча – тя каза неща, които не се нуждаят от превод. Особено когато прозвуча „White Cloud“ – молитвата за онези, които са далеч от дома си, но носят корените в себе си. В онзи момент никой не беше точно в Лондон. Всички бяхме някъде по-близо до себе си.

Изложбите, съпътстващи събитието – „90 години БНР“ и „По стъпките на Сирак Скитник“ – също не се опитваха да впечатляват с грандиозност. По-скоро говореха тихо, с уважение, но и с категоричност – че журналистиката не е сензация, а отговорност. Че културата не е празно занимание, а форма на памет. И че в шумния свят на коментари и алгоритми, има нужда от място, което просто да разказва честно.

Вълчев подчерта и петте причини защо днес ни трябва ЛИК – заради истината, защото тя не трябва да се продава; заради достъпа, защото културата трябва да е свободна; заради знанието, защото то е право; заради нуждата от празнуване на стойностното; и заради паметта – защото архивите не са за събиране на прах, а за преоткриване на себе си.

И това не беше просто реторика. БТА вече прави архивите си публично достъпни, списанието се разпространява безплатно в библиотеки, културни центрове и университети, а всеки негов брой се представя едновременно в 44 български пресклуба по света. От октомври насам съдържанието му се коментира и в радиопредаването „Радио ЛИК“ по програма „Христо Ботев“ на БНР.

В този контекст, дори самата дума „лик“ започва да значи повече – не просто образ, а присъствие. Памет. Истина. И точно в ден, в който Лондон буквално гореше от жега, няколко десетки души намериха смисъл да са вътре – не само заради климатика, а защото там духаше друг вятър. Този на културата, която не се нуждае от мегафон, а просто от хора, които искат да я чуят.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Последни публикации

#bgvoiceuk #bulgariansinuk #christmas2024 #cis #housing #infoinsight #london #loyals #nhs #self #tax #universal