„На нашите години човек очаква спокойствие, а не ново начало. Аз бях на 57, Георги на 62, когато децата ни казаха: „Елате при нас в Лондон, тук ще е по-добре, ще помагате за внуците, а ние ще се грижим за вас.“ Честно казано, страх ни беше. Цял живот в Пловдив, познати лица, улиците, на които сме израснали… и изведнъж – чужда държава, нов език, нов живот. Но тогава в България положението беше тежко – работихме, а парите не стигаха. Сметки, лекарства, помощи – всичко изяждаше малкото, което получавахме. Затова решихме да тръгнем.“
Така започва историята на Снежана и Георги, които преди осем години напускат дома си и идват в Лондон с два куфара надежда. Мислели са, че ще намерят спокойствие. Намерили са борба.
Децата им вече живеели в покрайнините на Лондон, в Barking, и имали своя наета къща. Посрещнали ги с усмивка, но и с предупреждението: „Лондон не е лесен. Ще трябва да работите.“ Първите седмици били като студен душ. Нов език, нови правила, нов ритъм. Георги, свикнал да работи с ръцете си, започнал работа като лейбър на строеж в централната част на Лондон. „Първия ден ме сложиха да мета подовете, да чистя след майсторите, да нося тежки материали и да зареждам етажите. На тази възраст е трудно – гърбът боли, коленете отказват, но избор нямаш. Всеки ден пътувах почти час и половина в едната посока и вечер се прибирах едва държейки се на краката си.“
Снежана започнала работа като чистачка на къщи в районите около Dagenham. Работата не била лека, но била по-близо и можела да се връща по-рано, за да помага с внуците. „Помня първите седмици – плачех почти всяка вечер“, споделя тя. „Не защото ме беше срам, а защото не можех да повярвам, че след 30 години труд в България, на 57 години започвам всичко от нулата.“
Имало моменти, в които Снежана искала да се върне. Казвала на Георги: „Не издържам вече, това не е място за нас.“ А той само въздишал: „Снежи, и да се върнем, какво ни чака там? Празен апартамент, сметки и същата борба. Децата са тук. Нямаме избор.“
Минали години – тежки, изтощителни, но и градивни. Георги свикнал със строежите, вече го познавали като човек, на когото може да се разчита. Снежана изграждала мрежа от клиенти и започнала да чисти по-добри домове за по-добро заплащане. Постепенно научили основен английски, свикнали със системата, научили се да се оправят сами.
Днес, осем години по-късно, животът вече изглежда различно. Децата имат собствен дом, внуците говорят свободно английски, а Снежана и Георги получават минимална английска пенсия, която макар и скромна, им дава спокойствие. „Сега можем да си поемем въздух“, казва Георги. „Все още работим от време на време, но не защото трябва, а защото искаме.“
Снежана признава: „Все още ми липсва България – липсват ми улиците, хората, миризмата на липите… но когато гледам внуците как растат тук, знам, че направихме правилния избор. Втората младост не е почивка. Втората младост е борба. Но борба, която тук има смисъл.“
Историята на Снежана и Георги е историята на стотици български семейства, които идват в Лондон на възраст, когато другите чакат спокойствие, и започват всичко отначало. Животът тук не е лесен. Лондон взима много, но ако имаш сили да устоиш, ти дава шанс – дори когато всички мислят, че за ново начало е късно.
А ние в BGVOICEUK вярваме, че всяка история има значение. Тази рубрика е създадена, за да разказваме истинските пътища на българите във Великобритания – успехите, разочарованията, мечтите и битките. Ако и ти искаш да споделиш своята история, свържи се с нас. Нека заедно покажем какво означава да започнеш нов живот далеч от дома.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK
