българска общност в Лондон

Българите в UK: защо умората ни вече не е от работа, а от хора

октомври 11, 2025 (updated октомври 11, 2025) Published by BGVOICE

Не тежи толкова работа̀та. Тежи въздухът между хората. Тежи това, че дори когато си далеч от България, пак не можеш да избягаш от онова усещане, че си сам. И не защото няма хора около теб — има, колкото искаш. Но никой не те разбира докрай.

Много българи, които идват в Англия, първо минават през нещо, което никой не им обяснява. Шокът не е културен, а физически. Тялото буквално не издържа – сърцебиене, буца в гърлото, паника, безсъние, усещането, че някой е забил нож в гърдите ти, макар че си здрав. Това е нервната система, която се опитва да се адаптира към нов живот. Нов ритъм, нов език, нова самота. И в един момент просто не можеш да дишаш.

Мнозина се връщат тогава – с празни ръце, със срам, че „не са успели“. А истината е, че не са били слаби. Просто не са знаели, че това, през което минават, има име – тревожност, паническа атака, адаптационен шок. И че тук, в Англия, има напълно безплатна помощ за това. Всеки може да получи достъп до психолог или терапевт през GP-то си. NHS предлага консултации, групи за подкрепа, дори онлайн терапии. Но малцина от нас знаят. Повечето просто стискат зъби, докато отвътре прегарят.

Истинският проблем не е, че ни липсват пари. Липсва ни емоционална стабилност. Не ни учат как да се справяме със стреса, със страха, със себе си. А когато това се натрупа, започваме да избухваме един срещу друг – в работата, в коментарите, в живота. И тогава вече не е работа̀та, която те изтощава – а самотата, тишината и усещането, че няма кой да те разбере.

Но онези, които издържат, минават през огън и излизат други. Не по-богати, а по-съзнателни. Научават се да дишат през болката. Да вярват, че не е срамно да търсиш помощ. И че да оцелееш далеч от дома не е просто успех – това е акт на сила, какъвто не всеки може да направи.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK

Истории на българи: Втората младост – пенсионери започват нов живот в Лондон

август 21, 2025 (updated август 21, 2025) Published by BGVOICEUK

„На нашите години човек очаква спокойствие, а не ново начало. Аз бях на 57, Георги на 62, когато децата ни казаха: „Елате при нас в Лондон, тук ще е по-добре, ще помагате за внуците, а ние ще се грижим за вас.“ Честно казано, страх ни беше. Цял живот в Пловдив, познати лица, улиците, на които сме израснали… и изведнъж – чужда държава, нов език, нов живот. Но тогава в България положението беше тежко – работихме, а парите не стигаха. Сметки, лекарства, помощи – всичко изяждаше малкото, което получавахме. Затова решихме да тръгнем.“

Така започва историята на Снежана и Георги, които преди осем години напускат дома си и идват в Лондон с два куфара надежда. Мислели са, че ще намерят спокойствие. Намерили са борба.

Децата им вече живеели в покрайнините на Лондон, в Barking, и имали своя наета къща. Посрещнали ги с усмивка, но и с предупреждението: „Лондон не е лесен. Ще трябва да работите.“ Първите седмици били като студен душ. Нов език, нови правила, нов ритъм. Георги, свикнал да работи с ръцете си, започнал работа като лейбър на строеж в централната част на Лондон. „Първия ден ме сложиха да мета подовете, да чистя след майсторите, да нося тежки материали и да зареждам етажите. На тази възраст е трудно – гърбът боли, коленете отказват, но избор нямаш. Всеки ден пътувах почти час и половина в едната посока и вечер се прибирах едва държейки се на краката си.“

Снежана започнала работа като чистачка на къщи в районите около Dagenham. Работата не била лека, но била по-близо и можела да се връща по-рано, за да помага с внуците. „Помня първите седмици – плачех почти всяка вечер“, споделя тя. „Не защото ме беше срам, а защото не можех да повярвам, че след 30 години труд в България, на 57 години започвам всичко от нулата.“

Имало моменти, в които Снежана искала да се върне. Казвала на Георги: „Не издържам вече, това не е място за нас.“ А той само въздишал: „Снежи, и да се върнем, какво ни чака там? Празен апартамент, сметки и същата борба. Децата са тук. Нямаме избор.“

Минали години – тежки, изтощителни, но и градивни. Георги свикнал със строежите, вече го познавали като човек, на когото може да се разчита. Снежана изграждала мрежа от клиенти и започнала да чисти по-добри домове за по-добро заплащане. Постепенно научили основен английски, свикнали със системата, научили се да се оправят сами.

Днес, осем години по-късно, животът вече изглежда различно. Децата имат собствен дом, внуците говорят свободно английски, а Снежана и Георги получават минимална английска пенсия, която макар и скромна, им дава спокойствие. „Сега можем да си поемем въздух“, казва Георги. „Все още работим от време на време, но не защото трябва, а защото искаме.“

Снежана признава: „Все още ми липсва България – липсват ми улиците, хората, миризмата на липите… но когато гледам внуците как растат тук, знам, че направихме правилния избор. Втората младост не е почивка. Втората младост е борба. Но борба, която тук има смисъл.“

Историята на Снежана и Георги е историята на стотици български семейства, които идват в Лондон на възраст, когато другите чакат спокойствие, и започват всичко отначало. Животът тук не е лесен. Лондон взима много, но ако имаш сили да устоиш, ти дава шанс – дори когато всички мислят, че за ново начало е късно.

А ние в BGVOICEUK вярваме, че всяка история има значение. Тази рубрика е създадена, за да разказваме истинските пътища на българите във Великобритания – успехите, разочарованията, мечтите и битките. Ако и ти искаш да споделиш своята история, свържи се с нас. Нека заедно покажем какво означава да започнеш нов живот далеч от дома.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK

Дължиш ли наем на мама и тате? Или обратно – кой на кого дължи?

август 2, 2025 (updated август 2, 2025) Published by BGVOICEUK

Животът на Острова не прощава. Всичко е пари. Всичко е сметка. И когато наемът надхвърля £1,500 за тристаен в Лондон, а работиш за £11.50 на час, започваш да гледаш детето си не само като дете, а и като потенциален съквартирант. И тук започва тихият дебат – трябва ли непълнолетните ни деца да участват в „плащането“ на семейния живот, и ако да – как?

Много българи на Острова живеят с убеждението, че децата им „трябва да знаят какво струва живота“. Да не се разглезват. Да работят още на 15. Да си плащат телефона. Да допринасят. Особено когато семейството живее в собствена къща с ипотека или наем.

Някои родители го наричат „възпитание“, други – „оцеляване“.

Скритата реалност в българските кухни

Поговори с десет български семейства и ще чуеш десет различни истории:

– „На 17 е, учи, ама и работи в Subway. Давам му да си държи парите, но той сам реши да дава по £100 за сметките.“

– „Аз му казах – като искаш PlayStation 5, започни работа. Няма мърдане. Като живееш у дома – помагаш.“

– „Аз не искам да взимам от децата. Не сме се били тук в чужбина, за да товарим децата си с нашите битки.“

Но има и такива, които директно поставят „наем“ – £200, £300, £400 на месец. И обясняват, че това ги учи на отговорност. На практика – децата работят, живеят у дома, но се чувстват като гости. Понякога дори – като данъкоплатци в собствената си стая.

Имигрантският нюанс: не сме британци, не сме и туристи

За разлика от британските семейства, при нас – имигрантите – често няма баба с наследствена къща, няма trust fund, няма лесни пари. При нас всичко е изработено. С пот и с гърч. И някои от нас предават този модел надолу – към децата. С идеята, че „няма кой друг да ни помогне“.

И все пак… къде е границата между възпитание и натиск?

Може ли едно 16-годишно дете да учи, да работи и да плаща сметки – без това да го изтощи психически? Или го хвърляме в реалността, както някога нас ни хвърлиха?

А истината?

Истината е проста: не става въпрос за пари, а за принцип.

Ако учиш детето си да помага – чудесно. Ако го принуждаваш да ти дава пари, за да остане у дома – това не е възпитание. Това е липса на система, липса на разговор и понякога липса на посока.

Защото, ако едно дете не може да си позволи детство в чужбина, какъв точно е смисълът да живее в „по-добра държава“?

Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

От нула до 140 000 посещения: как BGVOICEUK се превърна в гласът на българите в UK

август 1, 2025 (updated август 1, 2025) Published by BGVOICEUK

Измина точно една година, откакто BGVOICEUK – сайтът и мобилното приложение – се превърнаха в реална подкрепа за българите във Великобритания. Това не е традиционна медия. BGVOICEUK е малка, но силно свързана социална мрежа, създадена от и за българи. Общност, в която хората намират не само новини, а групи, помощ, съмишленици и глас.

През тази една година над 140 000 посещения са минали през платформата. Не просто трафик, а жив интерес. Българи, които намират точно това, което търсят – групи като „Безплатна консултация“, „Български гозби“, „Политически цирк“, „БГ Лондон“, „Група за мемета“… и други, които се създават от самите потребители. Без цензура. Без кух PR. Истински.

И макар че не сме медия в класическия смисъл, се налага да бъдем и медия – защото никой друг не го прави така за българите в UK. И когато няма кой да разкаже нашите истории, ние го правим.

През юни отразихме „Кеймбридж пее и танцува“ – не просто присъствие, а пълно покритие със снимки, видео и лични разкази. А на 14 септември ще сме отново до вас – партньори на Европейския фестивал на културното наследство в Peterborough. Същевременно, BGVOICEUK вече е и медиен партньор на Българския културен институт в Лондон – част от нашата мисия да подкрепяме българската култура, образование и събития на Острова.

Приложението BGVOICEUK става все по-разпознаваемо – защото не е направено да впечатлява, а да бъде полезно. Създадено с една проста идея: да си тук, когато имаш нужда от някого.

Това не е краят. Това е началото.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Етикет: българска общност в Лондон