Животът на Острова не прощава. Всичко е пари. Всичко е сметка. И когато наемът надхвърля £1,500 за тристаен в Лондон, а работиш за £11.50 на час, започваш да гледаш детето си не само като дете, а и като потенциален съквартирант. И тук започва тихият дебат – трябва ли непълнолетните ни деца да участват в „плащането“ на семейния живот, и ако да – как?
Много българи на Острова живеят с убеждението, че децата им „трябва да знаят какво струва живота“. Да не се разглезват. Да работят още на 15. Да си плащат телефона. Да допринасят. Особено когато семейството живее в собствена къща с ипотека или наем.
Някои родители го наричат „възпитание“, други – „оцеляване“.
Скритата реалност в българските кухни
Поговори с десет български семейства и ще чуеш десет различни истории:
– „На 17 е, учи, ама и работи в Subway. Давам му да си държи парите, но той сам реши да дава по £100 за сметките.“
– „Аз му казах – като искаш PlayStation 5, започни работа. Няма мърдане. Като живееш у дома – помагаш.“
– „Аз не искам да взимам от децата. Не сме се били тук в чужбина, за да товарим децата си с нашите битки.“
Но има и такива, които директно поставят „наем“ – £200, £300, £400 на месец. И обясняват, че това ги учи на отговорност. На практика – децата работят, живеят у дома, но се чувстват като гости. Понякога дори – като данъкоплатци в собствената си стая.
Имигрантският нюанс: не сме британци, не сме и туристи
За разлика от британските семейства, при нас – имигрантите – често няма баба с наследствена къща, няма trust fund, няма лесни пари. При нас всичко е изработено. С пот и с гърч. И някои от нас предават този модел надолу – към децата. С идеята, че „няма кой друг да ни помогне“.
И все пак… къде е границата между възпитание и натиск?
Може ли едно 16-годишно дете да учи, да работи и да плаща сметки – без това да го изтощи психически? Или го хвърляме в реалността, както някога нас ни хвърлиха?
А истината?
Истината е проста: не става въпрос за пари, а за принцип.
Ако учиш детето си да помага – чудесно. Ако го принуждаваш да ти дава пари, за да остане у дома – това не е възпитание. Това е липса на система, липса на разговор и понякога липса на посока.
Защото, ако едно дете не може да си позволи детство в чужбина, какъв точно е смисълът да живее в „по-добра държава“?
Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Коментирай!
Коментари