Не тежи толкова работа̀та. Тежи въздухът между хората. Тежи това, че дори когато си далеч от България, пак не можеш да избягаш от онова усещане, че си сам. И не защото няма хора около теб — има, колкото искаш. Но никой не те разбира докрай.
Много българи, които идват в Англия, първо минават през нещо, което никой не им обяснява. Шокът не е културен, а физически. Тялото буквално не издържа – сърцебиене, буца в гърлото, паника, безсъние, усещането, че някой е забил нож в гърдите ти, макар че си здрав. Това е нервната система, която се опитва да се адаптира към нов живот. Нов ритъм, нов език, нова самота. И в един момент просто не можеш да дишаш.
Мнозина се връщат тогава – с празни ръце, със срам, че „не са успели“. А истината е, че не са били слаби. Просто не са знаели, че това, през което минават, има име – тревожност, паническа атака, адаптационен шок. И че тук, в Англия, има напълно безплатна помощ за това. Всеки може да получи достъп до психолог или терапевт през GP-то си. NHS предлага консултации, групи за подкрепа, дори онлайн терапии. Но малцина от нас знаят. Повечето просто стискат зъби, докато отвътре прегарят.
Истинският проблем не е, че ни липсват пари. Липсва ни емоционална стабилност. Не ни учат как да се справяме със стреса, със страха, със себе си. А когато това се натрупа, започваме да избухваме един срещу друг – в работата, в коментарите, в живота. И тогава вече не е работа̀та, която те изтощава – а самотата, тишината и усещането, че няма кой да те разбере.
Но онези, които издържат, минават през огън и излизат други. Не по-богати, а по-съзнателни. Научават се да дишат през болката. Да вярват, че не е срамно да търсиш помощ. И че да оцелееш далеч от дома не е просто успех – това е акт на сила, какъвто не всеки може да направи.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK
Коментирай!
Коментари