Образът на българина в Обединеното кралство е смесица от митове, полуистини и реални истории, които често се разминават с истината. И тази картина невинаги е красива.
Мит 1: „Българите са тук само за социални помощи“
Много британци, особено извън големите градове, вярват, че източноевропейците – включително и българите – идват, за да „източват“ социалната система. Този мит е подхранван от таблоиди, които раздуват единични случаи до национални скандали.
Представете си младо семейство от Пловдив, което работи по 12 часа на ден – той в строителството, тя в почистването – и въпреки това, когато каже на съседите си, че получават Child Benefit, вижда как в погледа им се прокрадва онова „знаех си“. Никой не споменава, че тези помощи са законно право и че двойката плаща повече данъци, отколкото получава.
Мит 2: „Българите крадат и лъжат“
Един от най-тежките етикети, които можем да носим. Понякога един шумен арест в Лондон или Манчестър – често за дребни престъпления – е достатъчен да затвърди мнението, че „всички сте такива“.
Имаше случай, в който в малко градче в Северна Англия, след кражба от магазин, местният вестник изрично подчерта, че извършителят е „Bulgarian man“. В същото време, когато британеца Джон открадне, в заглавието пише просто „Local man“. И хората, които никога не са срещали българин, изграждат мнението си от тези редове.
Мит 3: „Българите работят за жълти стотинки и развалят пазара“
Да, много наши сънародници приемат работа под минималното заплащане, защото нямат език, документи или контакти. Но това не е признак на мързел или липса на амбиция, а често единствената врата към оцеляване в първите месеци.
Познавам мъж от Варна, който в началото спеше в гараж без отопление, работеше на черно в кухня, за да праща пари на децата си в България. Три години по-късно той вече управлява собствен бизнес. Но обществото помни първата му работа, не успеха му.
Мит 4: „Българите не се интегрират“
Фраза, която често чуваш от хора, които никога не са стъпвали в наш квартал. Да, има българи, които живеят затворено, говорят само на български и се движат в свой кръг. Но има и такива, които са доброволци в местни инициативи, треньори в спортни клубове, учители в неделни училища.
Една жена от Сливен, работеща в болница в Лийдс, споделя, че пациентите понякога се изненадват, когато разберат, че е българка. „Мислех, че сте оттук“ – казват ѝ. Защото интеграцията е невидима, когато е успешна.
Реалността – сложна, многопластова, неудобна
Истината е, че отношението към българите в UK зависи от мястото, където живееш, работата, която вършиш, и хората, с които общуваш. В мултикултурни градове като Лондон или Манчестър сме част от пъстра мозайка и никой не се впечатлява от произхода ти. В малките селища обаче, където чужденците са малцинство, всяка грешка се помни и преразказва.
Покъртителният момент – цената на чуждия етикет
Да живееш с етикет, който не си си сложил сам, е тежко. Да те гледат с подозрение, когато влизаш в магазин. Да прехапваш език, когато на работа колегата направи „шега“ за ромите от Източна Европа. Да криеш акцента си в таксито, за да избегнеш въпроси.
Една българка в Бирмингам ми разказа как, когато отишла да наеме квартира, собственикът ѝ казал: „Не давам на българи, имам лош опит“. Не я познаваше, не знаеше нищо за нея – само паспортът ѝ беше достатъчен да заключи вратата.
Финал – между мит и истина
Българите в UK не са светци, но не са и демони, каквито понякога медиите и слуховете рисуват. Ние сме работници, родители, студенти, предприемачи. Носим култура, енергия и умения. Да се бориш с митове е изтощително, но най-силното оръжие срещу тях е да живееш така, че личният ти пример да променя нечия представа.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
