емиграция – BG VOICE UK

Колко струва да се върнеш?

октомври 14, 2025 (updated октомври 14, 2025) Published by BGVOICE

Да се върнеш в България не е въпрос на билет. Не е и на пари. Това е въпрос на състояние. На умора, на надежда, на страх. Защото онези, които някога тръгнаха „само за малко“, сега се чудят не дали искат да се върнат – а дали още има място за тях там.

Минават години. Сменяш адреси, работа, телефони. Имаш National Insurance, но нямаш квартал. Имаш доход, но не и време. Имаш сигурност, но си загубил лекотата. И някъде в цялата тази британска подреденост започваш да си задаваш въпроса – колко би струвало да се върнеш? Не като цена на билет, а като цена на живота, който си построил тук.

Според българското правителство, отговорът е ясен – около 5000 евро, или близо 10 000 лева. Толкова дават на желаещите да се върнат по програмите за „реинтеграция“. Само че идва с един тон условия, формуляри и обещания, които звучат така, сякаш някой в министерството никога не е напускал квартала си. Защото връщането не се мери в евро, а в усещане – в това дали имаш къде да се прибереш, и дали някой изобщо те чака.

Защото ако се върнеш, ще се наложи да започнеш пак от нулата. Да чуеш “тук не е като там”. Да гледаш старите си приятели, които те гледат като чужденец. Да се сблъскаш с бюрокрацията, с липсата на уважение, с усещането, че не си нито тук, нито там.

И тогава разбираш, че “да се върнеш” вече не е географско движение, а вътрешен процес. Връщаш се, когато спреш да гониш нещо. Когато приемеш, че домът не е място, а усещане. И че може да носиш България в себе си, без да я чакаш на летището.

А може би истината е проста – не е нужно да се върнеш физически, за да не се изгубиш напълно. Нужно е само да не забравиш откъде си тръгнал и кой си бил, преди животът да ти сложи британския филтър върху очите.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK

Психотерапия на Острова: срам или нужда?

октомври 14, 2025 (updated октомври 14, 2025) Published by BGVOICE

Това е втората статия по темата за менталното здраве, след като предишната предизвика буря от реакции. Под нея имаше десетки коментари — едни казаха, че никога не са изпитвали подобни чувства, други споделиха как са минали точно през онова усещане за буца в гърлото и камък върху гърдите. И това само показва колко дълбоко сме уцелили нещо, за което обикновено се мълчи.

В Англия е нормално да кажеш, че имаш терапевт. В България — още се шепне. Ние не „ходим на терапия“, ние „си траем“. Докато не избухнем. Докато не се срутим. Докато не ни стане все едно.

Много българи тук носят една и съща тишина. Тишина, в която има всичко – вина, страх, самота, претоварване. И я носят като броня, защото така са научени. Да не се оплакват. Да стискат зъби. Да не показват слабост. Само че в този свят на „ще се оправя сам“ – никой не се оправя. Просто се изтощава по-бавно.

В Лондон можеш да намериш терапевт на всеки ъгъл. Но преди да направиш тази крачка, минаваш през най-трудната част – да признаеш пред себе си, че имаш нужда от помощ. Това не е срам. Това е сила. Да говориш, когато всички мълчат. Да плачеш, когато си свикнал да се усмихваш.

Истината е, че повечето от нас не са болни – просто са прегорели. И не защото животът в Англия е лош, а защото тук няма кой да те спре и да каже: „Отпочини си, бе човек“. Всичко е бързо, точно, системно. Но никой не пита как си.

Терапията не е за „лудите“. Тя е за умните. За онези, които не искат да се превърнат в сенки на себе си. В свят, в който всички сме „добре“ в Instagram, психотерапията е може би единственото място, където можеш да си позволиш да не си добре.

И ако някой още мисли, че това е слабост – нека пробва да се изправи пред собствените си страхове. Там няма публика, няма лайкове. Само ти, и тишината, която най-после има кой да чуе.

Българите в UK: защо умората ни вече не е от работа, а от хора

октомври 11, 2025 (updated октомври 11, 2025) Published by BGVOICE

Не тежи толкова работа̀та. Тежи въздухът между хората. Тежи това, че дори когато си далеч от България, пак не можеш да избягаш от онова усещане, че си сам. И не защото няма хора около теб — има, колкото искаш. Но никой не те разбира докрай.

Много българи, които идват в Англия, първо минават през нещо, което никой не им обяснява. Шокът не е културен, а физически. Тялото буквално не издържа – сърцебиене, буца в гърлото, паника, безсъние, усещането, че някой е забил нож в гърдите ти, макар че си здрав. Това е нервната система, която се опитва да се адаптира към нов живот. Нов ритъм, нов език, нова самота. И в един момент просто не можеш да дишаш.

Мнозина се връщат тогава – с празни ръце, със срам, че „не са успели“. А истината е, че не са били слаби. Просто не са знаели, че това, през което минават, има име – тревожност, паническа атака, адаптационен шок. И че тук, в Англия, има напълно безплатна помощ за това. Всеки може да получи достъп до психолог или терапевт през GP-то си. NHS предлага консултации, групи за подкрепа, дори онлайн терапии. Но малцина от нас знаят. Повечето просто стискат зъби, докато отвътре прегарят.

Истинският проблем не е, че ни липсват пари. Липсва ни емоционална стабилност. Не ни учат как да се справяме със стреса, със страха, със себе си. А когато това се натрупа, започваме да избухваме един срещу друг – в работата, в коментарите, в живота. И тогава вече не е работа̀та, която те изтощава – а самотата, тишината и усещането, че няма кой да те разбере.

Но онези, които издържат, минават през огън и излизат други. Не по-богати, а по-съзнателни. Научават се да дишат през болката. Да вярват, че не е срамно да търсиш помощ. И че да оцелееш далеч от дома не е просто успех – това е акт на сила, какъвто не всеки може да направи.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK

Великобритания 2025: защо все повече българи се връщат обратно – и защо други никога няма да си тръгнат

октомври 8, 2025 (updated октомври 8, 2025) Published by BGVOICE

В един и същи самолет от Лондон за София седят две семейства. Едните са натъпкали целия си живот в четири куфара и се връщат „завинаги“, след десет години в UK. Другите отиват само за седмица ваканция – и не биха се върнали да живеят в България при никакви обстоятелства. И двете решения изглеждат правилни за тези хора. И двете са резултат на един и същи опит – животът като емигрант. Но как е възможно след толкова сходни пътища изборите да са толкова различни?

Истината е, че последните години промениха коренно усещането за живот във Великобритания. След Брекзит цените наемите и сметките се изстреляха нагоре, работата стана по-напрегната и често по-несигурна, а много хора започнаха да се чувстват просто уморени – от стрес, от постоянна борба за пари, от липсата на близки хора около себе си. Немалко българи, които дойдоха с мечтата „да останат за постоянно“, днес тихо събират багажа и се връщат в родината. За някои от тях България вече не изглежда като мястото, от което са избягали, а като шанс да започнат отначало – по-бавно, по-тихо, но с усещане за дом и смисъл.

Но има и друга истина – една огромна част от българите тук нямат никакво намерение да се върнат. Не защото са забравили откъде са, а защото тук са построили живот, който им дава стабилност и перспектива. Децата им растат в система с повече възможности, бизнесите им работят в среда с по-малко бюрокрация, а ежедневието – дори и натоварено – им осигурява чувство за сигурност, което трудно биха получили обратно у дома. За тях България е родина, но Великобритания е дом.

Тези две реалности съществуват паралелно и няма „правилен“ избор. Всеки носи своята истина, своите компромиси и своите приоритети. Един се връща, защото не иска децата му да растат без баба и дядо. Друг остава, защото не иска децата му да растат без бъдеще. Един се прибира, защото му писна да брои паундите до следващия наем. Друг не си тръгва, защото за първи път в живота си не ги брои.

А може би истината е, че емиграцията никога не е само „отиване“ или „връщане“. Тя е процес, в който се търсиш, губиш, намираш и променяш. И понякога решението да се върнеш не е капитулация, а осъзнаване. Също както решението да останеш не е предателство, а избор за бъдеще. И в двата случая няма срам, няма грешка и няма победител – има само различни пътища към едно и също нещо: животът, който смяташ за правилен за теб и за хората, които обичаш.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Защо Лондон остава магнит за българите, въпреки всички трудности?

август 17, 2025 (updated август 17, 2025) Published by BGVOICEUK

Брекзит, новите визови режими, ограниченията при получаването на помощи, високите наеми и скъпият транспорт – всичко това би трябвало да откаже хиляди българи да се впускат в приключението, наречено „живот в Лондон“. И все пак градът продължава да бъде магнит. Но защо?

Мечтата за по-добър живот

За много българи Лондон е символ на безкрайни възможности. Тук човек може да започне от нулата и само след няколко години да си стъпи на краката – да изплати дългове, да купи жилище в България или да осигури по-добро бъдеще за децата си. Тази надежда, че трудът се отплаща по-бързо, отколкото у дома, е двигателят, който държи Лондон в мечтите на мнозина.

Градът на мултикултурализма

Лондон е като малък свят – тук се чуват десетки езици на всяка улица, а различните култури се сливат в едно. За българите това е възможност да бъдат част от глобално общество, без да се чувстват „чужденци“. Когато до теб живеят поляци, румънци, индийци, турци и араби, чувството за изолация е по-слабо, отколкото в по-малките британски градове.

Работата – лесна за намиране, трудна за задържане

След Брекзит условията за работа се промениха. Повечето новодошли българи трябва да кандидатстват за виза, а достъпът до социални помощи е силно ограничен. И все пак Лондон продължава да предлага огромен пазар на труда – от строителни обекти и автомивки до хотели, ресторанти и IT компании. Дори работата да не е добре платена, тя все пак осигурява повече доходи, отколкото в България.

Образованието и перспективите за децата

Една от основните причини българите да се установяват в Лондон са възможностите за децата. Английските училища, колежи и университети дават шанс за образование, който мнозина смятат за по-качествен и по-перспективен от този в България. Родители често признават, че жертват собствения си комфорт, за да дадат на децата си бъдеще в Обединеното кралство.

Митът и реалността

Истината е, че Лондон не е лесен град за живот. Високите наеми принуждават много българи да делят стаи с непознати. Работата без договор, на черно и на минимално заплащане е ежедневие за мнозина. А самотата, напрежението и липсата на близки често се оказват по-тежки от финансовите трудности.
И все пак мечтата продължава да живее – защото Лондон е място, където хората вярват, че могат да започнат отначало.

Заключение

Лондон е град на контрасти – едновременно тежък и примамлив. Той отнема много, но дава и възможности, каквито в България трудно могат да се намерят. Именно тази смесица от надежда и изпитания го прави толкова силен магнит за българите, дори години след Брекзит.

Какво загубих и какво спечелих от живота в UK – разказва Георги, 36 г.

август 4, 2025 (updated август 21, 2025) Published by BGVOICEUK

Не помня точно кога си тръгнах. Помня само, че в автобуса миришеше на пот, а в мен на страх. Не беше емиграция. Беше бягство. От себе си, от дупките в работата, от една заплата, дето стигаше само ако не ядеш и от една родина, която ти бе мащеха. Отидох в Лондон с един сак, 200 паунда и телефон със счупен екран. Първите три години бяха супер трудни. Въртиш се от работа в работа. Работил съм какво ли не – мияч, склад, после строежи, по едно време Uber. Все едно животът ми бе закован на едно място. Времето минаваше между две смени и безкрайно пътуване в метрото. В неделя вечер обикновено мълчах. Не защото нямах какво да кажа, а защото нямаше с кого да говоря.

В началото приятелите още ми пишеха. После те започнаха работа, аз втора смяна. После време нямаше. След това останаха само имената им в Messenger, дето никога не светват зелено. А майка ми… тя си отиде една зима. Аз не можах да си тръгна. Парите не бяха проблем – просто нямаше кой да поеме смените, нямах отпуска, а ако бях изчезнал, квартирата щеше да отиде на вятъра. Не беше честно. Но така беше.

И въпреки всичко, някъде след петата година, нещата започнаха да се променят. Не рязко. Не като по филмите. А като в истинския живот – тихо, почти незабележимо. Започнах да уча – всички знаете за тия прословути студентски заеми. Малко по малко – вечерни курсове, после диплома. Намерих работа, която не мразя. Работя в логистика, но вече не мъкна камани на Кингс Крос за строителна фирма. Мисля. Действам. Имам идея накъде вървя. За първи път усетих, че дните ми не са просто преживяване от смяна до смяна. Че има посока, макар и бавна.

Тук, в UK, никой не ти подарява нищо, но и никой не ти пречи да го постигнеш. Няма „ама кой ти е човекът“, няма „ела утре“. Има – направи, и ще стане. Научих се да не чакам. Научих се да питам. Да настоявам. Да не се срамувам, че говоря с акцент. Да не се отказвам, когато ме гледат с насмешка. Свикнах с отказите. Свикнах с мълчанието. Свикнах да ставам, когато падна. И сега не се чувствам чужд.

Някак между работата и бумащината, срещнах нея. Не я търсих. Просто се появи. После се появи и той – синът ми. Малък, с очи като моите и коса като нейната. И в онзи миг, когато го чух да казва „татко“, разбрах, че съм се върнал. Не в България. В себе си.

Да, понякога още ми липсва Витоша. Миризмата на банички сутрин. Да чуя българска реч в трамвая. Да се ядосвам на задръстване, но да знам, че съм си у дома. Понякога ми се иска просто да седна на тротоара пред блока и да гледам как съседите носят торбите. Но знаеш ли кое не ми липсва? Онова чувство, че не си нужен никъде. Че си просто още един от многото, които не са успели.

Тук, в UK, разбрах, че сам си намираш мястото. Сам си си родина. Сам градиш бъдещето си.

👉 Следете BG VOICE UK за още истински истории и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

10 малки шока, които всеки българин преживява в Англия (и как да не полудееш)

април 26, 2025 (updated април 26, 2025) Published by BGVOICEUK

Кацаш на Острова с куфар надежди и с вярата, че щом знаеш малко английски и имаш яка работа на хоризонта, всичко ще си дойде на мястото. Само че Англия си има свои номера – и още в първите седмици започваш да усещаш… шока.

1. Защо наемът ти е половината (или повече) от заплатата?
Искаш самостоятелна стая? Приготви 600–900 паунда. Защо е толкова скъпо? Защото може. И защото всички го плащат.

2. Защо в банята има кранчета за топла и студена вода отделно?
Добре дошъл в ерата на „луксозната“ викторианска инсталация. Или ще си изгориш ръката, или ще се вкочаниш. Няма средно положение.

3. GP-то ти казва „пий парацетамол“ за всичко
Настинка, вирус, болка в ухото, фрактура – какъвто и проблем да имаш, стандартното лечение е: „парацетамол и ако стане зле – пак ела.“

4. Съседите ти не само, че няма да те поканят на кафе – може никога да не те поздравят
Тук „good morning“ е чиста формалност, а съседите рядко стават приятели. Всеки си пази личното пространство като съкровище.

5. Transport for London – да плащаш цяло богатство за да закъсняваш
Автобусите, влаковете, метрото – всичко уж е супер развито. Но ако разчиташ на тях да си навреме… по-добре тръгни вчера.

6. Дъждът. Всеки ден. Без извинение.
В България като вали, спира. В Англия… просто привикваш. И след третия месец започваш да забравяш, че има такова нещо като „лято“.

7. Защо council tax струва колкото малка заплата в България?
Council tax е таксата, която плащаш за нищо особено – да ти изхвърлят боклука и евентуално да има светофари, които работят.

8. Всичко става онлайн, но ако сбъркаш нещо, после не можеш да намериш човек да говориш с него
Customer service тук е електронен лабиринт. Ако търсиш жив глас, трябва да си много търпелив… или да медитираш преди да звъннеш.

9. Да отвориш банкова сметка е по-сложно, отколкото да кандидатстваш за виза
Паспорт, договор за наем, 3 писма от институции… И пак не е сигурно, че ще те приемат, защото „не отговаряш на вътрешните критерии.“

10. Шокът, че наистина можеш да работиш само 4 дни седмично – и да живееш нормално
Тук минималните работни часове са възможни, а part-time животът е истинска опция. Но пак зависи как харчиш, не само колко взимаш.

Как да не полудееш?
Първо – приеми, че Англия не е България и няма да стане.
Второ – намери си своето малко общество, хора с които да се посмееш на абсурдите.
Трето – не спирай да помниш защо си тук. И да се смееш – дори когато GP-то пак ти изпише парацетамол.

Ако имаш нужда да споделиш шока си или просто искаш някой да ти каже „да бе, и аз минах през това“ – заповядай в групата ни СВОБОДНА ЗОНА

Къде е по-добре: в България или в Англия? Истината, без илюзии

април 26, 2025 Published by BGVOICEUK

Всеки, който е тръгнал да гради живота си извън България, в един момент стига до въпроса: къде е по-добре? И истината е, че отговорът не е написан в пари, улици или дипломи. Той е написан в самите нас.

Ако си алкохолик в България, ще си алкохолик и в Англия.
Няма значение къде се намираш физически, ако в главата и сърцето си си заседнал на едно място. Проблемите не се решават с адресна регистрация. Ако не си готов да се бориш със себе си, дори най-подреденото общество няма да те измъкне.

Ако не умееш да пестиш пари, няма значение дали си на лира или на лев.
Хората често мислят, че щом заплатата в Англия е по-висока, животът им автоматично ще бъде по-лесен. Но реалността е, че ако харчиш без мярка, и 5000 паунда на месец няма да ти стигнат. Пари не правят хората щастливи – умението да ги управляваш го прави.

Да, в Англия животът е поскъпнал. Но стандартът е все още светлинни години пред България.
След Брекзит и ковид пандемията наемите скочиха, сметките също.
Но дори с всичките трудности, средният работещ в Англия може да си позволи:

да плаща наем навреме,
да има отопление и топла вода без компромиси,
да си позволи поне веднъж годишно почивка,
да спестява за пенсия или бъдеще.

Докато в България все по-често виждаме хора, които работят на две места, за да оцелеят, не за да живеят.

Пенсионната система е показателна.
В България, след 40 години трудов стаж, пенсията обикновено е около 700 лева (приблизително 320 паунда).
В Англия, дори при минимален стаж от 10-11 години, можеш да получиш social pension, която е в пъти по-голяма.
Освен това:

държавата поема наема ти,
имаш намаление на council tax,
получаваш помощи за отопление през зимата,
и всичко става онлайн или по пощата – без 15-дневни опашки и 30 подписа.

Докато в България – за да получиш нещо, трябва да обикаляш институции с нерви на канап, а накрая пак ти обясняват защо не може.

Така че къде е по-добре? Зависи.

Ако търсиш сигурност, спокойствие и система, в която правилата важат за всички – Англия.
Ако търсиш близост, познатост и топлина, дори с цената на битки всеки ден – България.

Истинският въпрос е:
Ти какъв живот искаш за себе си? И какво си готов да дадеш в замяна?

А ти как мислиш? Къде усещаш, че можеш да бъдеш истински себе си? Сподели с нас в групата за БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ

Етикет: емиграция