Психотерапия на Острова: срам или нужда?

Това е втората статия по темата за менталното здраве, след като предишната предизвика буря от реакции. Под нея имаше десетки коментари — едни казаха, че никога не са изпитвали подобни чувства, други споделиха как са минали точно през онова усещане за буца в гърлото и камък върху гърдите. И това само показва колко дълбоко сме уцелили нещо, за което обикновено се мълчи.

В Англия е нормално да кажеш, че имаш терапевт. В България — още се шепне. Ние не „ходим на терапия“, ние „си траем“. Докато не избухнем. Докато не се срутим. Докато не ни стане все едно.

Много българи тук носят една и съща тишина. Тишина, в която има всичко – вина, страх, самота, претоварване. И я носят като броня, защото така са научени. Да не се оплакват. Да стискат зъби. Да не показват слабост. Само че в този свят на „ще се оправя сам“ – никой не се оправя. Просто се изтощава по-бавно.

В Лондон можеш да намериш терапевт на всеки ъгъл. Но преди да направиш тази крачка, минаваш през най-трудната част – да признаеш пред себе си, че имаш нужда от помощ. Това не е срам. Това е сила. Да говориш, когато всички мълчат. Да плачеш, когато си свикнал да се усмихваш.

Истината е, че повечето от нас не са болни – просто са прегорели. И не защото животът в Англия е лош, а защото тук няма кой да те спре и да каже: „Отпочини си, бе човек“. Всичко е бързо, точно, системно. Но никой не пита как си.

Терапията не е за „лудите“. Тя е за умните. За онези, които не искат да се превърнат в сенки на себе си. В свят, в който всички сме „добре“ в Instagram, психотерапията е може би единственото място, където можеш да си позволиш да не си добре.

И ако някой още мисли, че това е слабост – нека пробва да се изправи пред собствените си страхове. Там няма публика, няма лайкове. Само ти, и тишината, която най-после има кой да чуе.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK

Българин в UK: 6 неща, които никой не ти казва, но трябва да знаеш, за да оцелееш тук

Когато кацнеш на Острова, усещането е смесица от надежда и объркване – уж говорим английски, ама не го разбираме напълно. Уж идваш за малко, ама вече минаха 7 години. Има няколко неща, които никой не ти ги казва в началото, но ако ги знаеш, животът ти става малко по-поносим – и малко по-смислен.

1. Системата не работи за теб – ако не я разучиш сам
Тук не ти тропа никой на вратата да ти обясни за Universal Credit, council housing, tax relief или working tax credits. Всичко трябва да си го издириш сам. Или с помощ от приятел. Или просто да се научиш да четеш между редовете на gov.uk. В UK знанието е сила. Буквално.

2. Ако не си подготвен психически, UK те смила
Не само дъждът. Самотата. Студените погледи. Усмивките, които са малко като пластмасови – учтиви, но празни. Ако си тук без силна вътрешна причина – ще те изцеди. Трябва да си напомняш защо си тук. И да си изграждаш своята малка вселена – хора, ритуали, мечти.

3. Работата не е всичко – но без нея си никой
UK е страна на „job culture“. Без работа си „off the system“. Нямаш кредитна история, нямаш шанс за наем, нямаш значение. Но ако се вкараш в 60-часова седмица – ще изгубиш душата си. Истината е някъде по средата.

4. Тук няма „леле, съжалявам“ – има „какво ще направиш по въпроса“
Животът в UK е практически. Не е лично, но и никой няма да те гали по главата. Болен? GP. Проблем на работа? Union. Има правила, и ако ги научиш – работят за теб. Но няма място за мрънкане.

5. Да си българин в UK е като да си в сянката и в светлината едновременно
Готвим най-вкусно, работим най-здраво, но често ни слагат в „евтиния пакет“. Затова си струва да се бориш да покажеш кой си. Да не си просто имигрант, а човек, който оставя следа.

6. Животът преди и след Брекзит е като две различни игри – с различни правила и без жокери
Преди Брекзит беше по-просто – кацаш, хващаш работа, намираш квартира. Днес – нещата вече не работят така. Ако идваш сега, без предварително уреден статут или виза – шансовете ти не са нула, но са като при шахмат срещу някой, който е започнал с два хода пред теб.
Трябва да си наясно с разликата между pre-settled и settled status, да следиш визовите схеми, да знаеш правата си, ако си тук по спонсорирана работа.
Времето на „една леля каза в групата“ отмина. Сега мислиш като стратег, не като турист.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!