Психотерапия на Острова: срам или нужда?

Това е втората статия по темата за менталното здраве, след като предишната предизвика буря от реакции. Под нея имаше десетки коментари — едни казаха, че никога не са изпитвали подобни чувства, други споделиха как са минали точно през онова усещане за буца в гърлото и камък върху гърдите. И това само показва колко дълбоко сме уцелили нещо, за което обикновено се мълчи.

В Англия е нормално да кажеш, че имаш терапевт. В България — още се шепне. Ние не „ходим на терапия“, ние „си траем“. Докато не избухнем. Докато не се срутим. Докато не ни стане все едно.

Много българи тук носят една и съща тишина. Тишина, в която има всичко – вина, страх, самота, претоварване. И я носят като броня, защото така са научени. Да не се оплакват. Да стискат зъби. Да не показват слабост. Само че в този свят на „ще се оправя сам“ – никой не се оправя. Просто се изтощава по-бавно.

В Лондон можеш да намериш терапевт на всеки ъгъл. Но преди да направиш тази крачка, минаваш през най-трудната част – да признаеш пред себе си, че имаш нужда от помощ. Това не е срам. Това е сила. Да говориш, когато всички мълчат. Да плачеш, когато си свикнал да се усмихваш.

Истината е, че повечето от нас не са болни – просто са прегорели. И не защото животът в Англия е лош, а защото тук няма кой да те спре и да каже: „Отпочини си, бе човек“. Всичко е бързо, точно, системно. Но никой не пита как си.

Терапията не е за „лудите“. Тя е за умните. За онези, които не искат да се превърнат в сенки на себе си. В свят, в който всички сме „добре“ в Instagram, психотерапията е може би единственото място, където можеш да си позволиш да не си добре.

И ако някой още мисли, че това е слабост – нека пробва да се изправи пред собствените си страхове. Там няма публика, няма лайкове. Само ти, и тишината, която най-после има кой да чуе.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK

Тъмната страна на живота в UK – какво новодошлите не виждат на снимките в социалните мрежи

Великобритания отдалеч изглежда като страна на безкрайни възможности – високи заплати, социална сигурност, модерни градове и безброй пъстри културни изживявания. Много българи, преди да заминат, си представят Лондон като кадър от филм: Биг Бен на заден план, усмихнати хора, кафета по тротоарите и стабилна работа още от първата седмица. Но зад блясъка на туристическите снимки и сладките разкази от познати има една друга, по-малко показвана реалност – тъмната страна на живота в UK.

1. Наемите – първият шок за всеки новодошъл

Жилищният пазар в Обединеното кралство, особено в Лондон и големите градове, е безмилостен. Студио апартамент в нецентрална част на Лондон рядко пада под £1,300–£1,500 на месец. В по-малките градове цените са по-ниски, но пак са значително по-високи от стандартите в България.
Много новопристигащи започват в „shared accommodation“ – къщи или апартаменти, където по няколко души делят кухня, баня и всекидневна. Това е по-евтино, но идва с цената на почти никаква лична свобода, шумни съседи и понякога лоши хигиенни условия.

2. Работа без илюзии

Да намериш работа в UK вече не е толкова лесно, колкото преди 10–15 години. Конкуренцията е голяма, а работодателите все по-често изискват опит в страната и добро владеене на английски.
Някои българи се сблъскват с некоректни работодатели – особено в строителството, почистващия сектор и ресторантьорството. Закъснели плащания, липса на договор, работа без почивка – това е реалност за доста новодошли. Ако не знаеш правата си и не говориш езика, ставаш лесна мишена за експлоатация.

3. Ежедневието – стрес, студ и самота

Климатът е първото, което удря по настроението – дъждовни дни, малко слънце, ранно стъмване през зимата. За хора, дошли от по-слънчеви държави, депресивните настроения са често срещани.
Темпото на живот е бързо, разстоянията са големи, а транспортът – скъп. След 10-часов работен ден, час и половина пътуване в едната посока и задължения у дома, времето за социален живот изчезва. Самотата е чест проблем, особено за тези, които са оставили семейството си в България.

4. Социалните помощи – митове и реалност

Мнозина идват с идеята, че социалната система на Великобритания е безкрайно щедра. Да, има помощи за безработни, семейства с деца, хора с ниски доходи – но получаването им не е автоматично. Процедурите са бавни, проверките са строги, а документите – много. Освен това, ако не си работил и плащал данъци в страната, достъпът до някои помощи е ограничен.

5. Здравната система – безплатна, но бавна

NHS (Националната здравна служба) е гордост за британците, но и постоянен обект на критики. Преглед при личен лекар може да отнеме седмици, а за планова операция – месеци или дори години чакане. Много хора прибягват до частни прегледи, които обаче са скъпи.

6. Българската общност – помощ и капани

Да има голяма българска общност е плюс – намираш сънародници, които могат да помогнат с информация, работа или квартира. Но има и обратната страна: някои сънародници злоупотребяват с новодошлите – взимат им пари за „осигуряване на работа“, предлагат незаконни схеми или просто се възползват от тяхната уязвимост.

7. Истината зад социалните мрежи

Във Facebook и Instagram ще видите снимки от екскурзии, хубави коли и празненства. Но рядко ще видите стреса, умората, неплатените сметки или студа в стаята, когато се пести от отопление. Тази разлика между „онлайн живота“ и реалността е една от причините много хора да се разочароват, когато дойдат.

Заключение

Великобритания може да предложи много – добри доходи, сигурност, възможности за развитие. Но цената, която плащаш, често е висока: самота, труден старт, високи разходи и постоянен стрес. Тъмната страна на живота в UK не е причина да се отказваш, но е важно да я познаваш, за да влезеш подготвен и без илюзии.

Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!