В един и същи самолет от Лондон за София седят две семейства. Едните са натъпкали целия си живот в четири куфара и се връщат „завинаги“, след десет години в UK. Другите отиват само за седмица ваканция – и не биха се върнали да живеят в България при никакви обстоятелства. И двете решения изглеждат правилни за тези хора. И двете са резултат на един и същи опит – животът като емигрант. Но как е възможно след толкова сходни пътища изборите да са толкова различни?
Истината е, че последните години промениха коренно усещането за живот във Великобритания. След Брекзит цените наемите и сметките се изстреляха нагоре, работата стана по-напрегната и често по-несигурна, а много хора започнаха да се чувстват просто уморени – от стрес, от постоянна борба за пари, от липсата на близки хора около себе си. Немалко българи, които дойдоха с мечтата „да останат за постоянно“, днес тихо събират багажа и се връщат в родината. За някои от тях България вече не изглежда като мястото, от което са избягали, а като шанс да започнат отначало – по-бавно, по-тихо, но с усещане за дом и смисъл.
Но има и друга истина – една огромна част от българите тук нямат никакво намерение да се върнат. Не защото са забравили откъде са, а защото тук са построили живот, който им дава стабилност и перспектива. Децата им растат в система с повече възможности, бизнесите им работят в среда с по-малко бюрокрация, а ежедневието – дори и натоварено – им осигурява чувство за сигурност, което трудно биха получили обратно у дома. За тях България е родина, но Великобритания е дом.
Тези две реалности съществуват паралелно и няма „правилен“ избор. Всеки носи своята истина, своите компромиси и своите приоритети. Един се връща, защото не иска децата му да растат без баба и дядо. Друг остава, защото не иска децата му да растат без бъдеще. Един се прибира, защото му писна да брои паундите до следващия наем. Друг не си тръгва, защото за първи път в живота си не ги брои.
А може би истината е, че емиграцията никога не е само „отиване“ или „връщане“. Тя е процес, в който се търсиш, губиш, намираш и променяш. И понякога решението да се върнеш не е капитулация, а осъзнаване. Също както решението да останеш не е предателство, а избор за бъдеще. И в двата случая няма срам, няма грешка и няма победител – има само различни пътища към едно и също нещо: животът, който смяташ за правилен за теб и за хората, които обичаш.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
