Колко от вас ще се приберат за Коледа… и колко ще останат тук?

Към средата на октомври вече започва онази позната треска – разговорите кой ще се прибира за празниците, кой няма да може, и кой просто още не знае. Тези въпроси витаят навсякъде – в групите, на работа, дори по телефона, когато чуеш онова „ще си дойдеш ли тая година?“.
И тогава започва сметката. Не на дните, а на билетите.

В началото на декември все още можеш да хванеш нещо изгодно – по 40, 50, понякога 70 паунда за полет до София, Пловдив или Варна. Но след 15 декември, цените се изстрелват нагоре като фойерверки – 150, 180, дори 200 паунда за еднопосочен билет не са рядкост. А ако закъснееш, може да няма места дори за стоящи.
Мнозина вече са се научили – който мисли да се прибира, купува билет още в края на октомври.

После идва другата дилема – връщането. В началото на януари билетите за обратно към Лондон или Манчестър често са също толкова солени. Но има хитрост – с едно прекачване в Рим, Милано или Виена, цената може да падне с почти 50%. Малко по-дълго, но понякога си струва.

И въпреки всичко това – хората пак се прибират. Защото онова чувство, когато стъпиш на летището в София и усетиш мириса на баница, смесен с керосин и студен въздух, не се купува с пари.
А други остават – защото тук вече имат дом, приятели, деца, работа. И защото понякога е по-спокойно да посрещнеш празниците тихо, без опашки и без летища.

Истината е, че няма „правилно“. Нито „по-българско“.
Да се прибереш не означава непременно, че си останал същият.
Да останеш не значи, че си забравил откъде си.

Коледа и Нова година са просто повод – да си дадем сметка кой е домът ни днес. За някои това е България, за други – Англия. А за трети – мястото, където имат с кого да си кажат „Наздраве“.

А вие? Ще се приберете ли за празниците, или ще посрещнете Коледа на Острова?

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Колко струва да се върнеш?

Да се върнеш в България не е въпрос на билет. Не е и на пари. Това е въпрос на състояние. На умора, на надежда, на страх. Защото онези, които някога тръгнаха „само за малко“, сега се чудят не дали искат да се върнат – а дали още има място за тях там.

Минават години. Сменяш адреси, работа, телефони. Имаш National Insurance, но нямаш квартал. Имаш доход, но не и време. Имаш сигурност, но си загубил лекотата. И някъде в цялата тази британска подреденост започваш да си задаваш въпроса – колко би струвало да се върнеш? Не като цена на билет, а като цена на живота, който си построил тук.

Според българското правителство, отговорът е ясен – около 5000 евро, или близо 10 000 лева. Толкова дават на желаещите да се върнат по програмите за „реинтеграция“. Само че идва с един тон условия, формуляри и обещания, които звучат така, сякаш някой в министерството никога не е напускал квартала си. Защото връщането не се мери в евро, а в усещане – в това дали имаш къде да се прибереш, и дали някой изобщо те чака.

Защото ако се върнеш, ще се наложи да започнеш пак от нулата. Да чуеш “тук не е като там”. Да гледаш старите си приятели, които те гледат като чужденец. Да се сблъскаш с бюрокрацията, с липсата на уважение, с усещането, че не си нито тук, нито там.

И тогава разбираш, че “да се върнеш” вече не е географско движение, а вътрешен процес. Връщаш се, когато спреш да гониш нещо. Когато приемеш, че домът не е място, а усещане. И че може да носиш България в себе си, без да я чакаш на летището.

А може би истината е проста – не е нужно да се върнеш физически, за да не се изгубиш напълно. Нужно е само да не забравиш откъде си тръгнал и кой си бил, преди животът да ти сложи британския филтър върху очите.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK

Великобритания 2025: защо все повече българи се връщат обратно – и защо други никога няма да си тръгнат

В един и същи самолет от Лондон за София седят две семейства. Едните са натъпкали целия си живот в четири куфара и се връщат „завинаги“, след десет години в UK. Другите отиват само за седмица ваканция – и не биха се върнали да живеят в България при никакви обстоятелства. И двете решения изглеждат правилни за тези хора. И двете са резултат на един и същи опит – животът като емигрант. Но как е възможно след толкова сходни пътища изборите да са толкова различни?

Истината е, че последните години промениха коренно усещането за живот във Великобритания. След Брекзит цените наемите и сметките се изстреляха нагоре, работата стана по-напрегната и често по-несигурна, а много хора започнаха да се чувстват просто уморени – от стрес, от постоянна борба за пари, от липсата на близки хора около себе си. Немалко българи, които дойдоха с мечтата „да останат за постоянно“, днес тихо събират багажа и се връщат в родината. За някои от тях България вече не изглежда като мястото, от което са избягали, а като шанс да започнат отначало – по-бавно, по-тихо, но с усещане за дом и смисъл.

Но има и друга истина – една огромна част от българите тук нямат никакво намерение да се върнат. Не защото са забравили откъде са, а защото тук са построили живот, който им дава стабилност и перспектива. Децата им растат в система с повече възможности, бизнесите им работят в среда с по-малко бюрокрация, а ежедневието – дори и натоварено – им осигурява чувство за сигурност, което трудно биха получили обратно у дома. За тях България е родина, но Великобритания е дом.

Тези две реалности съществуват паралелно и няма „правилен“ избор. Всеки носи своята истина, своите компромиси и своите приоритети. Един се връща, защото не иска децата му да растат без баба и дядо. Друг остава, защото не иска децата му да растат без бъдеще. Един се прибира, защото му писна да брои паундите до следващия наем. Друг не си тръгва, защото за първи път в живота си не ги брои.

А може би истината е, че емиграцията никога не е само „отиване“ или „връщане“. Тя е процес, в който се търсиш, губиш, намираш и променяш. И понякога решението да се върнеш не е капитулация, а осъзнаване. Също както решението да останеш не е предателство, а избор за бъдеще. И в двата случая няма срам, няма грешка и няма победител – има само различни пътища към едно и също нещо: животът, който смяташ за правилен за теб и за хората, които обичаш.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!