имиграция Великобритания

Ще ми отнемат ли статута?“ – истината зад писмата от Home Office, които паникьосаха българите в UK

октомври 17, 2025 (updated октомври 17, 2025) Published by BGVOICE

Получих писмо „Minded to Revoke“ – ще ми отнемат ли settled status? Какво се върти в мрежата и какво реално трябва да знаеш

През последните дни в социалните мрежи започна да се върти история, която бързо предизвика вълна от притеснение сред българите във Великобритания. Някой публикува снимка на писмо от Home Office – със заглавие „Minded to Revoke Settled Status“. В коментарите под поста веднага заваляха догадки, спекулации и паника – че това е начало на „масова чистка“, че статутите ще се отнемат на всички, че системата се променя и никой вече не е защитен.

Но какво всъщност се случва? И има ли реална причина за тревога?

Какво означава писмото „Minded to Revoke Settled Status“

Писмото не е присъда, а предизвестие.
Означава, че Home Office обмисля дали да отнеме вашия settled status, но преди да го направи, ви дава 28 дни да представите обяснение или доказателства защо това не трябва да се случи.

Причините, поради които се изпращат такива писма, обикновено са две:

Съмнения за измама или невярна информация при кандидатстването;
Съмнения в точността на доказателствата за 5-годишен непрекъснат престой в Обединеното кралство.

С други думи – Home Office проверява повторно автоматичните данни, чрез които първоначално е бил даден статутът. Ако тези данни вече не могат да се потвърдят (например липсват данъчни следи, има дълги отсъствия или документи без превод), системата може да задейства индивидуална проверка.

Истината: това не е масово отнемане на статути

В мрежата се създаде впечатление, че Home Office започва кампания за „отнемане на всички статути“. Това не е вярно.
Отговорът е много по-прост:

✔️ Да, има хора, които получават такива писма – но те са индивидуални случаи, свързани с конкретни пропуски в документите им или съмнения за грешки.
✔️ Няма нито едно официално изявление от британските власти, че се подготвя масово анулиране на статути.
✔️ Тези писма се изпращат, за да се даде шанс на кандидата да обясни и докаже, не да бъде автоматично наказан.

Най-честите причини, поради които Home Office може да поиска допълнителни доказателства

Документи на български език без превод – ако при кандидатстването сте приложили документи без сертифициран превод на английски, те може да не бъдат зачетени.
Дълги отсъствия от Великобритания – ако сте били извън страната над допустимите 6 месеца в рамките на една година (или не можете да го обясните).
Автоматична проверка с пропуски – някои хора са получили статут по автоматична система чрез данни от HMRC и DWP; ако по-късно тези данни се окажат непълни, Home Office може да изиска повторно доказване.
Несъответствия в адреси, данъчни или трудови записи.

Какво да направите, ако получите такова писмо

Не се паникьосвайте. Това не е крайно решение.
Прочетете внимателно указанията. В писмото ясно е посочено, че имате 28 дни да отговорите писмено.
Съберете доказателства за периода, посочен в писмото – банкови извлечения, payslips, писма от HMRC, Council Tax, наемни договори, писма от GP или училище.
Ако документите са на български, направете официален превод. Home Office може да игнорира несертифицирани документи.
Опишете всички отсъствия от UK (ако има такива) и причините за тях.
Изпратете отговора си навреме, като запазите копие и доказателство за изпращането.
Ако получите решение за отнемане – имате право на обжалване или административен преглед. Потърсете помощ от имиграционен адвокат.

Защо Home Office прави това сега

През 2024–2025 г. влязоха в сила няколко ключови промени в системата:

Автоматично преминаване от pre-settled към settled status за хора, които вече покриват 5 години престой.
Нови правила за гъвкавост на отсъствията – вече може да се взема предвид общо 30 месеца престой от последните 60.
Засилена проверка на стари автоматични решения, при които липсват преводи или документи от трети източници.

С други думи, системата просто се „прочиства“ и привежда в съответствие със стандартите, но не атакува масово хората с вече даден статус.

Най-важното: не вярвайте на паниката в социалните мрежи

Един отделен случай, публикуван онлайн, не означава, че всички са застрашени.
В интернет често се споделят снимки и писма без контекст – без да се обяснява, че това е индивидуална проверка, а не колективно решение. Така се раждат слухове, които всяват страх, объркване и напрежение.

Home Office няма интерес да създава хаос. Процедурата за „Minded to revoke“ е част от контрола за точност, не от наказателна кампания.

Заключение

Ако имате settled status и живеете нормално в Обединеното кралство – работите, плащате данъци, имате адрес и документи – няма от какво да се притеснявате.
Писмото „Minded to revoke“ е само административна стъпка за изясняване на конкретен случай, не за „масово отнемане на статути“.

Това, което трябва да направим като общност, е не да се плашим от слухове, а да бъдем информирани, спокойни и подготвени.
Истината е, че правилно подготвеният отговор в рамките на 28 дни е напълно достатъчен, за да се защити статутът.

Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Паника за статута: кой и защо плаши българите в UK с неверни истории?

октомври 10, 2025 (updated октомври 10, 2025) Published by BGVOICE

През последните дни в една от българските национални медии (БНР) се появи интервю, което уж има за цел да „информира“ българите в Обединеното кралство, но на практика направи нещо съвсем различно — внесе страх и объркване там, където трябваше да има яснота и спокойствие.

В интервюто се твърди, че британското вътрешно министерство – Home Office – вече „отнема статути на българи“ и дори „идва по домовете на хората“. Подобни твърдения звучат тревожно, но в действителност нямат никакво потвърждение от официални източници. Няма масова акция, няма промяна в имиграционната политика, няма заплаха за хората, които живеят и работят законно на Острова.

Истината е, че Home Office извършва проверки само в единични случаи на подадени фалшиви или подвеждащи документи – например при деклариране на несъществуващи банкови извлечения или некоректна информация за пребиваване. Това са индивидуални казуси, които нямат общо с хилядите честни българи, получили своя статут по правилата.

Но докато реалните факти са скучни, страхът продава. И точно там се появяват „експерти“, които вместо да помагат, решават да монетизират тревогата на хората – чрез „спешни консултации“, „платени съвети“ и други „услуги“ за уплашените имигранти. Това вече не е журналистика, нито обществена грижа. Това е печалбарство върху гърба на общността.

Проблемът не е в Home Office, а в онези, които се възползват от всяка неяснота, за да си направят реклама. Паниката се подхранва умишлено – с извадени от контекст примери, полуистини и внушения, че „всеки може да е следващият“. Истината е друга: никой, който живее и работи легално във Великобритания, няма причина за страх.

BG VOICE UK следи темата ежедневно, директно от източника. И ако има нещо, което действително заплашва спокойствието на българите тук, това не са институциите, а тези, които търсят лична изгода, разпространявайки страх под формата на „съвет“.

Нашата мисия е ясна – да информираме, не да плашим. Да защитаваме хората, не да печелим от тяхната тревога. И докато някой си играе с доверието на българите, ние ще продължим да изобличаваме подобни практики – факт по факт, изречение по изречение.

BG VOICE UK стои зад думите си: истината не се крещи, тя се доказва.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK

Шокиращи последици: Как можеш да получиш 10-годишна забрана за влизане във Великобритания

септември 18, 2025 (updated септември 18, 2025) Published by BGVOICE

Много хора подценяват имиграционните правила на Обединеното кралство, но всяка грешка или пропуск може да има тежки последици. Ако нарушите визовите условия, рискувате да получите забрана за повторно влизане (re-entry ban) за 1, 2, 5 или дори 10 години. Това не е просто формалност – подобна забрана може да преобърне живота ви, като ви затвори вратите за работа, обучение и семейни срещи във Великобритания.

Най-честите причини за забрана са престой след изтичане на виза, работа без разрешение, влизане като нелегален имигрант или предоставяне на подвеждаща информация във визова молба. Дори дребна „бяла лъжа“ може да струва цели 10 години без право да стъпите на Острова. От друга страна, има и ситуации, при които забрана не се налага – ако сте били под 18 години по време на нарушението, ако сте напуснали до 30 дни след изтичането на визата (след 2017 г.), ако съдът е отменил отказа по заявление или в специални случаи като жертви на трафик.

Сроковете на забраната също варират според тежестта на нарушението – една година за кратко закъснение, две години при напускане със съдействие на държавата, пет години за сериозни случаи и десет години, ако сте предоставили фалшиви документи или измама.

Как да се предпазите? Най-важното е да следите сроковете на визата си и да подавате заявления за удължаване навреме. Никога не посочвайте неверни данни, защото дългосрочните щети са несравнимо по-тежки от временните неудобства. А ако не сте сигурни в правилата, по-добре потърсете професионален съвет – така спестявате време, нерви и риска от многогодишна забрана.

ℹ️ Ако имате въпроси или нужда от съдействие за вашия статут, присъединете се към нашата група за безплатна консултация в приложението BG VOICE UK.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Истории на българи: Защо избрах Лондон, а не да се върна в България?

август 20, 2025 (updated август 21, 2025) Published by BGVOICEUK

Всеки от нас има своята причина да напусне България. Някой тръгва заради по-добра работа, друг – заради семейството си, трети – просто заради усещането, че „там има повече възможности“. Но Лондон е особена спирка. Той не е просто град. Той е комбинация от хаос, скорост, самота и възможности. Лондон те променя, изстисква те, но и те учи да оцеляваш.

Историите са различни, но често започват еднакво – с куфар в ръка и надежда, че тук ще е по-добре. После идват първите студени сутрини, дългите смени, безкрайните сметки, натоварените влакове и вечерите, в които заспиваш от умора. И тогава идва дилемата: да се върна ли… или да остана?

Много българи признават, че Лондон им е дал финансова стабилност, нови приятелства, различен начин на мислене. Тук имаш шанс да успееш, ако работиш здраво. Но Лондон взима своята цена – по-малко време за семейството, повече самота, живот в град, който никога не спира. И все пак повечето избират да останат. Защото, колкото и да е трудно, възможностите тук са повече, а в България… просто няма кой да ти ги даде.

Парадоксът е, че имаме собствена общност тук, но често сме разделени. Имаме групи, училища, културни събития, но сякаш предпочитаме да се затваряме в себе си.

И тук започва историята на Екатерина Колева.
„Заминах за Лондон преди осем години. До ден днешен помня онази нощ преди полета – апартаментът беше тих, куфарите подредени, а аз седях на пода и гледах празните стени. Мъжът ми вече не беше до мен. Загубих го внезапно година по-рано – инфаркт. Бях останала сама с двете ни деца, които тогава бяха едва на пет и осем години. Живеехме в София, а родителите ми – в Русе. Не бях продала апартамента, но той не беше наш – плащахме наем, защото чакахме общинско жилище, което така и не дойде.

Когато реших да замина, изпратих децата при родителите си в Русе. Казах си, че ще отида за няколко месеца, ще поработя, ще спестя, ще се върна. Мислех, че това ще е временно. Но съдбата имаше други планове. Първите години бяха кошмар. Работех каквото намеря – първо като чистачка в кухня на ресторант в Кокфостърс, после по частни домове, където чистех по 10 часа на ден, за да пратя пари на родителите си за децата. Не виждах изход, но знаех, че няма връщане назад.

И тогава дойде Covid. Две години след като пристигнах в Лондон, изгубих и двамата си родители в рамките на месеци. Светът спря. Телефонният разговор, в който ми казаха, че майка ми е починала, още кънти в ушите ми. След това и баща ми си отиде. Изведнъж нямаше кой да гледа децата. А аз бях сама, в чужда държава, с пресетъл статус, без сигурност, без опора. Спомням си онази вечер, в която седях на пода на малката стая, плачех и си мислех: „Как ще се справя?“

Но нямах избор. Събрах всичките си сили и взех решението – взех децата при мен. Рискувах всичко. Възползвах се от системата за помощи за самотни майки, защото без тях нямаше да оцелеем. Те ми дадоха глътка въздух и шанс да стъпя на краката си.

Започнах отново. Още чистех домове, но съдбата ме срещна с един грък – собственик на счетоводна компания. Даде ми шанс да работя като помощник в офиса му. Първите месеци бяха ад – езикът, терминологията, отговорността… но аз не се отказах. Работех вечер, учех през нощта, записах курсове и успях да взема английска квалификация.

Днес, осем години по-късно, съм лицензирана счетоводителка. Работя в същата компания, но вече като пълноправен професионалист. Имам дом, стабилност, децата ми ходят на училище и имат бъдеще. Но за всичко това платих скъпо. Загубих съпруга си, изгубих родителите си, изгубих усещането за сигурност. Лондон ме научи на едно – че никой няма да ти подаде ръка, ако сам не си я протегнеш.“

Историята на Екатерина е историята на хиляди други българи – различни лица, различни съдби, но едни и същи причини. Лондон не е рай. Лондон е борба. Но тук знаеш, че ако се бориш, имаш шанс. В България се бориш, но винаги някой дърпа чергата под краката ти.

И затова стартирахме тази нова рубрика в BGVOICEUK – за да разказваме истинските истории на българите във Великобритания. Всеки, който иска да сподели своя път – своите трудности, победи, разочарования и успехи – може да се свърже с нас. Твоят глас има значение. Нека заедно покажем истината за живота тук.

А ти? Защо избра да останеш в Лондон, вместо да се върнеш в България?
Сподели своята история и нека я разкажем заедно.

Емигрантска самота: Защо българите в UK се затварят в себе си?

август 19, 2025 (updated август 19, 2025) Published by BGVOICEUK

Емигрантската самота е тема, която често се премълчава. На повърхността изглежда, че българите в Обединеното кралство имат всичко – работа, по-високи доходи, възможности за децата си. Но зад това стои едно чувство, което трудно се признава – самотата. Ние, българите, имаме навика да се затваряме в тесен кръг, да не допускаме лесно хора до себе си и да се пазим дори от сънародниците си. Вместо да изградим здрава общност, често се делим на „нови“ и „стари“, на „успели“ и „неуспели“, на „лондонски“ и „провинциални“. Така сами подхранваме усещането, че сме чужденци не само тук, но и помежду си.

Причините са много. Езиковата бариера кара мнозина да се чувстват ограничени, а когато и сред българи се появят завист, конкуренция или недоверие, човек естествено се затваря в себе си. Работата на дълги смени и липсата на време за социален живот още повече изолират хората. Социалните мрежи уж свързват, но всъщност създават илюзия за общност – харесваме снимки, но рядко се виждаме на живо.

Показателен е и друг пример – приложението BGVOICEUK, създадено специално за българската общност във Великобритания. То е супер лесно за инсталиране и работи на принципа на Facebook, с една огромна разлика – не филтрира публикациите и всеки пост достига на 100% до българска аудитория. Тоест, това е пространство, където думата ти наистина стига до хората, за които е предназначена. И въпреки това, мнозина българи предпочитат чуждото – Facebook, с неговите алгоритми и филтри – вместо да ползват нещо, създадено точно за тях. Този манталитет – че чуждото винаги е по-добро – е част от причината да сме разделени и да не изграждаме здрава общност.

В същото време в UK има безброй примери на други общности – поляци, румънци, индийци – които успяват да се подкрепят взаимно, да въртят бизнеси заедно, да отварят културни центрове и клубове. При нас това по-често се случва в малки групи, но рядко в мащаб.

Истината е, че емигрантската самота не е неизбежна. Тя е въпрос на избор – дали ще останем сами между работа и дом, или ще потърсим начини да се свържем. Има български училища, културни събития, църкви, групи за взаимопомощ, но най-важното е желанието да бъдем заедно. Може би е време да престанем да гледаме на сънародника като на „конкуренция“ и да започнем да го виждаме като човек, който носи същата носталгия и болка по дома.

Емиграцията ни учи на дисциплина, адаптация и оцеляване, но истинският урок е друг – че сам човек може да стигне далеч, но само общността дава усещането за дом. Ако искаме да се чувстваме по-малко чужди, първата крачка е да протегнем ръка един към друг и да започнем да ползваме именно платформите, създадени за нас.

Шок за емигрантите и работодателите: Таксите за визи и гражданство в Обединеното кралство скачат от 9 април

март 31, 2025 (updated март 31, 2025) Published by BGVOICEUK

От 9 април 2025 г. влизат в сила нови, по-високи такси за визи, натурализация и спонсорство в Обединеното кралство. Да, точно така – отново ще бъркаме по-дълбоко в джоба, независимо дали кандидатстваме за работа, обучение, посещение или мечтаното британско гражданство. Решението идва от Home Office и не оставя почти никоя категория незасегната.

Да започнем от най-тежката артилерия – работните визи. Например, ако си кандидат за Skilled Worker в рамките на 3 години, ще платиш £769 вместо досегашните £719. А ако си над три години и не си в т.нар. Immigration Salary List – цената ще е £1,519. Дори и здравните и социалните работници, които се водят приоритетни кадри, ще плащат повече – от £284 на £304 за 3 години. Малко, но символично и достатъчно, за да напомни, че гостоприемството тук не е безплатно.

Study визите също поскъпват. Независимо дали си студент или дете-студент, новата тарифа е £524. Ако пък идваш да учиш само английски, плащаш £214 вместо £200. А за кратък туристически престой? Пригответе £127, вместо предишните £115 за стандартната 6-месечна виза. И Electronic Travel Authorisation (ETA), която уж беше просто едно дигитално потвърждение – скача от £10 на £16.

Може би най-болезнените цифри идват при кандидатстването за постоянно пребиваване и гражданство. Indefinite Leave to Remain скача от £2,885 на £3,029. Натурализацията – иначе казано „да станеш британец“ – ще ти струва £1,605, което е със 105 паунда повече от преди. Ако пък ставаш гражданин по регистрация, сумите също растат сериозно – над 1,400 паунда за възрастни.

Работодателите и образователните институции също не са пожалени. Sponsor licence за голям работодател скача на £1,579, а за малък – на £574. Certificate of Sponsorship (CoS) за работник, досега £239, ще струва цели £525. Това е повече от двойно увеличение – и идва точно в момент, когато икономиката се бори с инфлация и недостиг на кадри.

Както обикновено, никой не пита емигрантите дали могат да си го позволят. А тези, които вече са тук и се опитват да изградят живот с почтен труд и постоянство, усещат поредния студен душ. Това е още едно напомняне, че Обединеното кралство става все по-скъпо за живеене – не само буквално, но и емоционално.

Етикет: имиграция Великобритания