Шок за емигрантите и работодателите: Таксите за визи и гражданство в Обединеното кралство скачат от 9 април

От 9 април 2025 г. влизат в сила нови, по-високи такси за визи, натурализация и спонсорство в Обединеното кралство. Да, точно така – отново ще бъркаме по-дълбоко в джоба, независимо дали кандидатстваме за работа, обучение, посещение или мечтаното британско гражданство. Решението идва от Home Office и не оставя почти никоя категория незасегната.

Да започнем от най-тежката артилерия – работните визи. Например, ако си кандидат за Skilled Worker в рамките на 3 години, ще платиш £769 вместо досегашните £719. А ако си над три години и не си в т.нар. Immigration Salary List – цената ще е £1,519. Дори и здравните и социалните работници, които се водят приоритетни кадри, ще плащат повече – от £284 на £304 за 3 години. Малко, но символично и достатъчно, за да напомни, че гостоприемството тук не е безплатно.

Study визите също поскъпват. Независимо дали си студент или дете-студент, новата тарифа е £524. Ако пък идваш да учиш само английски, плащаш £214 вместо £200. А за кратък туристически престой? Пригответе £127, вместо предишните £115 за стандартната 6-месечна виза. И Electronic Travel Authorisation (ETA), която уж беше просто едно дигитално потвърждение – скача от £10 на £16.

Може би най-болезнените цифри идват при кандидатстването за постоянно пребиваване и гражданство. Indefinite Leave to Remain скача от £2,885 на £3,029. Натурализацията – иначе казано „да станеш британец“ – ще ти струва £1,605, което е със 105 паунда повече от преди. Ако пък ставаш гражданин по регистрация, сумите също растат сериозно – над 1,400 паунда за възрастни.

Работодателите и образователните институции също не са пожалени. Sponsor licence за голям работодател скача на £1,579, а за малък – на £574. Certificate of Sponsorship (CoS) за работник, досега £239, ще струва цели £525. Това е повече от двойно увеличение – и идва точно в момент, когато икономиката се бори с инфлация и недостиг на кадри.

Както обикновено, никой не пита емигрантите дали могат да си го позволят. А тези, които вече са тук и се опитват да изградят живот с почтен труд и постоянство, усещат поредния студен душ. Това е още едно напомняне, че Обединеното кралство става все по-скъпо за живеене – не само буквално, но и емоционално.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Ако занесеш стек цигари от България до Острова – ще изкараш над 140 евро чиста печалба

Цените на цигарите в България отново поемат нагоре. Очаква се от 1 май 2025 г. всяка кутия да поскъпне с между 40 и 50 стотинки заради ново увеличение на акциза. Това ще е второто вдигане за годината, след като още през януари държавата увеличи данъците върху тютюневите изделия с 6%. Всъщност, правителството просто реши да изпревари с една година планираното за 2026 г. увеличение.

Резултатът? Цената на една кутия вече е средно около 3,17 евро – най-ниската в Европейския съюз, редом с Босна и Херцеговина. И въпреки ръста, България остава тютюневият „рай“ на Европа – поне откъм цени.

За сравнение, на Острова същата тази кутия Marlboro струва 17,51 евро, а в Ирландия – 16,50. Това значи, че само с една британска кутия можеш да си купиш 5 и половина в България. А един стек съдържа 10 кутии. Тоест, ако купиш стек у нас за около 31,70 евро и го продадеш във Великобритания, ще получиш 175,10 евро. Печалбата? Цели 143,40 евро.

Да, това е контрабанда и не я насърчаваме, но цифрите сами говорят за себе си. Европа пуши, но не навсякъде пушенето струва еднакво.

И макар че у нас цигарите още изглеждат „достъпни“, с този нов курс към увеличение на акциза, не е далеч моментът, когато пушачите ще усетят реална разлика в джоба си.

ДържаваЦена (евро)
Великобритания17,51 €
Ирландия16,50 €
Норвегия13,56 €
Нидерландия12,00 €
Франция12,00 €
Исландия11,97 €
Финландия10,20 €
Белгия10,00 €
Швейцария9,44 €
Дания8,35 €
Германия8,20 €
Швеция6,65 €
Австрия6,50 €
Чехия6,03 €
Люксембург6,00 €
Италия6,00 €
Малта5,80 €
Естония5,80 €
Унгария5,76 €
Испания5,50 €
Португалия5,50 €
Румъния5,22 €
Словения5,20 €
Словакия5,15 €
Литва5,00 €
Латвия5,00 €
Хърватия4,90 €
Полша4,68 €
Гърция4,60 €
Сърбия3,84 €
Черна гора3,60 €
Албания3,55 €
България3,17 €
Босна и Херцеговина3,17 €
Косово3,00 €
Молдова2,84 €
Северна Македония2,68 €
Русия2,30 €
Украйна2,28 €
Беларус1,70 €

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Telegraph: Европа обсъжда разполагането на войски в Украйна – дипломатически ход или риск от ескалация?

Европейски лидери обмислят изпращането на до 30 000 войници в Украйна, според информация на британското издание The Daily Telegraph. Според източници, запознати с плана, решението е било обсъдено по време на неофициална среща в Париж и има за цел да бъде представено на президента на САЩ Доналд Тръмп от британския премиер Киър Стармър.

Съгласно този план, европейските войски ще бъдат разположени в ключови украински градове като Полтава, Днепропетровск и Кривой Рог, както и в стратегически пристанища и инфраструктурни съоръжения, включително атомни електроцентрали. Основната цел е минимизиране на риска от пряка конфронтация с руските сили и засилване на наблюдението над линията на съприкосновение чрез сателити, дронове и разузнавателни самолети.

Планът включва и предложение за разполагане на американски изтребители и ракетни системи в Полша и Румъния, които да бъдат в повишена готовност при евентуално нарушение на примирието от страна на Русия. Лондон се позиционира като основен посредник между Брюксел и Вашингтон, опитвайки се да изгради координиран подход към конфликта.

Въпреки че Германия, Испания и Италия не подкрепят идеята за разполагане на войски в Украйна, се разглежда възможността за използване на сили от Съвместните експедиционни сили – коалиция, включваща Великобритания, Дания, Исландия, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Финландия, Швеция и Естония.

Според източници, западните миротворчески сили ще бъдат оборудвани с ресурси за предотвратяване на въздушни заплахи, а в Черно море ще патрулират кораби, които да гарантират безопасността на търговските пътища. Киър Стармър подчертава, че евентуално разполагане на европейски сили в Украйна трябва да бъде подкрепено от гаранции от страна на САЩ, тъй като без тях ефективното „сдържане на Русия“ би било невъзможно.

Москва от своя страна реагира остро на тези предложения, като ги определя като стъпка към ескалация на конфликта и подчертава негативното си отношение към идеята за изпращане на европейски войски в Украйна под претекста на мироопазваща мисия.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Европа все по-близо до война с Русия? Плановете за разполагане на войски в Украйна напредват

Перспективата за изпращане на европейски войски в Украйна става все по-реална. В опит да заемат позиция в предстоящите преговори между екипа на Тръмп и Москва, европейските лидери обмислят разполагането на сили за „подсигуряване“ или „възпиране“, съставени от няколко бригади, които биха могли да достигнат до 30 000 войници. Според Washington Post тези части няма да се намират на фронтовата линия, а ще бъдат в готовност за „демонстрация на сила“, ако руската армия поднови настъплението си.

Интересът на Европа към военно участие идва в момент, когато САЩ изключват възможността да изпратят свои войски в Украйна. Въпреки това администрацията на Доналд Тръмп не отхвърля възможността да подкрепи европейските сили, ако те решат да се ангажират по-дълбоко с конфликта.

Франция изглежда най-подготвена за подобно разгръщане, като според различни оценки Париж може да изпрати до 10 000 войници. Останалите европейски съюзници все още са по-предпазливи, някои от тях поради ограничените възможности на въоръжените си сили. В същото време, ако ситуацията го изисква, европейските контингенти биха могли да получат подкрепа от допълнителни сили, разположени извън Украйна.

Всичко това се случва на фона на все по-напрегнатите геополитически игри, в които Европа вече не може да си позволи да остане страничен наблюдател. Докато официални представители на САЩ и Русия се подготвят за среща в Саудитска Арабия, европейските лидери се опасяват, че ще бъдат изключени от процеса на вземане на решения, които ще оформят бъдещето на континента.

Възможно ли е това да е поредната стъпка към пряка конфронтация между Европа и Русия? Въпросът вече не е дали, а кога границата между „подкрепа“ и „участие“ ще бъде прекрачена.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Шок! Шенгенската зона пред срив: Нидерландия възстановява граничния контрол и затяга мерките срещу миграцията!

Нидерландия поставя началото на дълбока трансформация в Шенгенската зона, след като обяви връщане на граничния контрол, изправяйки се редом с други ключови европейски държави. Решението бе оповестено от Герт Вилдерс – лидер на Партията на свободата, която спечели изборите това лято. Макар и да не заема премиерския пост, Вилдерс играе водеща роля в оформянето на новото правителство и неговите политики.

Граничният контрол ще влезе в сила в края на ноември, а мярката засяга границите с Белгия и Германия. Германия вече предприе сходни стъпки, връщайки проверките на всичките си граници, последвана от Франция, Австрия, Дания, Норвегия и Швеция. С оглед на тези промени, мнозина се питат: какво всъщност остава от Шенген? Анализатори предричат, че това може да доведе до неговото разпадане.

В допълнение, Нидерландия за пръв път въвежда стриктни мерки срещу миграцията. Според Вилдерс, всеки, който няма правото да пребивава в страната, ще бъде върнат в Германия или Белгия. Освен това, безсрочните разрешителни за престой се премахват, а бежанците ще получават само временен статут за три години. Според новите разпоредби, страната ще насочи вниманието си към сирийските мигранти, но признава, че някои от тях вече са се установили за постоянно в страната и са станали граждани.

Тези събития подлагат на изпитание Шенгенската зона, а наблюдатели отбелязват, че е само въпрос на време Белгия да последва примера. Докато Нидерландия предприема твърди мерки за опазване на границите си, България остава непоколебима в стремежа си за пълноправно членство в зоната.