Българинът има странен талант – да гледа успеха на другия като лична обида. Григор Димитров е на 30, висок 191 см, тежи 80 кг, роден в Хасково, живее в Монте Карло с Лолита – жена от онези, които обикновените мъже само виждат на корица и после се връщат към реалността. Животът му изглежда като лъскав клип, но зад него стоят години работа, пот, дисциплина, откази и ежедневна война със самия себе си.
Ванката е на 29. Висок 180 см, тежи 112 кг, роден в панелен квартал в София и, както традицията повелява, живее в същия панелен квартал. Не защото няма избор – а защото няма желание. Светът може да се променя, но той предпочита да седи на същия диван, със същия анцуг, със същото шкембе, което има собствено пощенско кодче.
Григор няма идея, че Ванката съществува. Но Ванката знае за Григор. И не просто знае – кипи от това. Дразни го, че някой като него може да бъде успешен, красив, световно признат. Дразни го самият факт, че Григор диша по-качествен въздух.
Григор знае цената на успеха. Талант, работа, дисциплина. Падания. Загуби. Откази. Път, по който вървиш сам.
Ванката знае нещо друго. Според него успехът идва само от две неща – връзки и късмет. И тъй като той няма нито едното, нито другото, заключава, че ако ги имаше, щеше да е много по-напред от Григор. Във всичко.
Как така Григор спи със световноизвестни красавици, а Ванката не може да навие дори Мимето от вход Б, която пуши на стълбите и псува като докер? Това, според него, е защото няма връзки. Не защото е полуграмотен, с гърди като на свиня-майка и шкембе, което закрива слънцето.
Ванката е експерт по всичко: политика („ей ше им е… майката връзкарска“), икономика, здравеопазване, телевизия. Най-вече спорт. Гледа мачове и нарича „Манчестър Юнайтед“ – „наш’те“. Докато пие ракия, той побеждава от дивана повече, отколкото Григор побеждава на корта.
Гледа и тенис. Но не се радва на успехите на Григор. Защото, според него, Григор имал връзки. И бил родоотстъпник, защото навремето не дошъл на някакъв турнир в София. Той самият никога не е оставял квартала, но държи сметка за международния график на човек, когото не познава.
От известните харесва само Миле Китич и Волен Сидеров – „истински хора“.
Лолита е специален враг в неговата глава. Мрази я, защото тя спи с Григор, а не с него. Влиза във Facebook страницата ѝ да „казва истината“, като си мисли, че това го прави значим. Псува я с думите, които му дават моментно усещане за сила, но които разкриват единствено неговата празнота.
Ванката вярва, че светът е несправедлив. Че ако вселената беше честна, той щеше да живее в Монте Карло и да спи с „оная“. А Григор щеше да е в панелката, да пие ракия и да замезва с кисело зеле.
Но истината е друга.
Докато Ванката се дави в собствената си завист, хиляди българи в чужбина правят онова, което той никога няма да направи – работят. Стават в пет сутринта. Чистят офиси. Мият чинии. Строят. Шофират. Учят език. Бутат по две смени. Стискат зъби. Спестяват. Преглъщат. Пробиват. Това са хората, които знаят цената на успеха. Плащат я сами. Никой не ги е питал имат ли връзки.
И после има и такива като Ванката. Които, дори и да ги поставиш в Лондон, Берлин или Маями, пак ще си останат същите. Завистта им пътува с тях като ръчен багаж. Където и да отидат, тя ги намира първа.
Очите на Ванката се насълзяват – половината от ракията, другата половина от факта, че светът не е такъв, какъвто той го иска. Гаси телевизора, дотътря се до самотната спалня, тръшва се, пръцва и заспива. Убеден, че утре пак Григор ще е виновен.
А истината е проста – светът не мрази Ванката. Светът просто не забелязва мързеливите.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Коментирай!
Коментари