Украйна – BG VOICE UK

Шок за емигрантите и работодателите: Таксите за визи и гражданство в Обединеното кралство скачат от 9 април

март 31, 2025 (updated март 31, 2025) Published by BGVOICEUK

От 9 април 2025 г. влизат в сила нови, по-високи такси за визи, натурализация и спонсорство в Обединеното кралство. Да, точно така – отново ще бъркаме по-дълбоко в джоба, независимо дали кандидатстваме за работа, обучение, посещение или мечтаното британско гражданство. Решението идва от Home Office и не оставя почти никоя категория незасегната.

Да започнем от най-тежката артилерия – работните визи. Например, ако си кандидат за Skilled Worker в рамките на 3 години, ще платиш £769 вместо досегашните £719. А ако си над три години и не си в т.нар. Immigration Salary List – цената ще е £1,519. Дори и здравните и социалните работници, които се водят приоритетни кадри, ще плащат повече – от £284 на £304 за 3 години. Малко, но символично и достатъчно, за да напомни, че гостоприемството тук не е безплатно.

Study визите също поскъпват. Независимо дали си студент или дете-студент, новата тарифа е £524. Ако пък идваш да учиш само английски, плащаш £214 вместо £200. А за кратък туристически престой? Пригответе £127, вместо предишните £115 за стандартната 6-месечна виза. И Electronic Travel Authorisation (ETA), която уж беше просто едно дигитално потвърждение – скача от £10 на £16.

Може би най-болезнените цифри идват при кандидатстването за постоянно пребиваване и гражданство. Indefinite Leave to Remain скача от £2,885 на £3,029. Натурализацията – иначе казано „да станеш британец“ – ще ти струва £1,605, което е със 105 паунда повече от преди. Ако пък ставаш гражданин по регистрация, сумите също растат сериозно – над 1,400 паунда за възрастни.

Работодателите и образователните институции също не са пожалени. Sponsor licence за голям работодател скача на £1,579, а за малък – на £574. Certificate of Sponsorship (CoS) за работник, досега £239, ще струва цели £525. Това е повече от двойно увеличение – и идва точно в момент, когато икономиката се бори с инфлация и недостиг на кадри.

Както обикновено, никой не пита емигрантите дали могат да си го позволят. А тези, които вече са тук и се опитват да изградят живот с почтен труд и постоянство, усещат поредния студен душ. Това е още едно напомняне, че Обединеното кралство става все по-скъпо за живеене – не само буквално, но и емоционално.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Тръмп и Путин се договарят за ограничено прекратяване на огъня в Украйна

март 18, 2025 (updated март 18, 2025) Published by BGVOICEUK

Възможна първа стъпка към мира или дипломатически ход с неясни последствия?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин проведоха дълъг телефонен разговор, в който се договориха за ограничено прекратяване на огъня, насочено към избягване на удари по енергийни и инфраструктурни цели във войната между Русия и Украйна. Според Белия дом това е първата крачка в „движението към мир“, което може да доведе до прекратяване на военните действия в Черно море и в крайна сметка – до пълно спиране на конфликта.

Белият дом заяви, че преговорите по тези стъпки ще започнат незабавно. Черноморският регион е от стратегическо значение, засягащ не само Украйна и Русия, но и България, Източна Европа и НАТО. Все още не е ясно дали украинската страна подкрепя този поетапен план за прекратяване на огъня.

Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата в Европа и пета по големина в света, остава критична точка на напрежение. Откакто Русия завзе съоръжението малко след началото на инвазията през 2022 г., Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) неколкократно е изразявала сериозни опасения за потенциална ядрена катастрофа. Преди войната централата осигуряваше почти една четвърт от електроенергията на Украйна.

Путин информира Тръмп, че Русия и Украйна са се съгласили да разменят по 175 военнопленници още утре, което е една от малкото конкретни договорености между двете страни. Кремъл обаче настоява Вашингтон да спре военната и разузнавателна помощ за Киев, което поставя американската администрация в деликатна позиция – от една страна, да търси мир, а от друга – да не разочарова съюзниците си, които настояват Путин да бъде наказан за инвазията.

САЩ настояват Русия да подпише 30-дневно прекратяване на огъня като част от по-широк мирен процес. Този ход е отражение на новата външнополитическа стратегия на Тръмп, която дава приоритет на бързо споразумение за мир – дори с риск да предизвика напрежение сред традиционните съюзници на Вашингтон.

В подготовка за телефонния разговор специалният пратеник на Белия дом Стив Виткоф се срещна с Путин в Москва миналата седмица, а сенатор Марко Рубио води паралелни дискусии с украински официални лица в Саудитска Арабия. Според източници от преговорите украинската страна е предложила ограничено примирие, което да обхване Черно море и ракетни удари с голям обсег, както и размяна на военнопленници.

Кремъл потвърди, че Путин е приветствал предложението на Тръмп за морско прекратяване на огъня и се е съгласил да започнат по-подробни преговори за конкретните условия на такова споразумение.

Дали това е реален път към мира или само стратегически ход от двете страни? Тръмп, който често е изразявал уважение към Путин, изглежда желае да възстанови отношенията между САЩ и Русия, но предстои да се види дали този дипломатически натиск ще доведе до реален и траен мир.

Шаламанов: Радев говори в синхрон с Путин и против българския интерес

март 4, 2025 (updated март 4, 2025) Published by BGVOICEUK

България се намира в политически нестабилен период, белязан от сблъсъци между изпълнителната власт и президента, фрагментиран парламент и критично важни решения като влизането в еврозоната. В този контекст политиците трябва да бъдат изключително внимателни, но не и да игнорират по-големите геополитически реалности.

Това заяви бившият министър на отбраната и военен експерт Велизар Шаламанов в интервю за „Дарик радио“. Според него България трябва да надскочи вътрешнополитическите драми и да заеме твърда проевропейска позиция в подкрепа на демокрацията, свободата и единството на Европа.

Липса на категорична позиция от правителството

На фона на продължаващата руска агресия в Украйна, България все още няма ясно изразена държавна позиция по темата, отбеляза Шаламанов. Единственият глас, който се чува, е този на премиера Росен Желязков, който самостоятелно защитава българската подкрепа за Украйна.

„Това е достойно, защото сегашната политическа конфигурация прави трудно изработването на обща позиция,“ коментира Шаламанов.

Радев и Путин – една и съща линия?

Според военния експерт позицията на президента Румен Радев следва линията на Владимир Путин и влиза в пряк конфликт с българския национален интерес.

„На 3 март трябваше да направим равносметка какво означава свободата и да дадем ясен знак за подкрепа на премиера да върви напред“, категоричен е Шаламанов.

Споразумението за сигурност с Украйна – ключово за България

Според него подписването на споразумение за сигурност с Украйна е не просто политически акт, а ключов момент за бъдещето на България. Това би потвърдило ангажимента на страната ни към европейските и трансатлантическите ценности.

„Това е най-важният процес в новата история на Европа – консолидацията около споделени ценности, готовност за отбрана и защита на демокрацията. Именно тази връзка между Европа и САЩ е едно от най-големите достижения след Втората световна война и не трябва да позволим да бъде разрушена“, подчерта Шаламанов.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и света!

Стармър: Европа ще въоръжава Киев и след примирието; Захарова: Това прилича на педофил в детска градина

март 3, 2025 (updated март 3, 2025) Published by BGVOICEUK

Великобритания заема твърда позиция в подкрепа на Украйна, като премиерът Киър Стармър подчерта, че страната е готова да изпрати войски и самолети, ако ситуацията го изисква. В изказване пред Камарата на общините той заяви, че Лондон е ангажиран да играе водеща роля в помощта за Киев, но също така подчерта, че без подкрепата на САЩ европейските страни не могат да предоставят достатъчно надеждни гаранции за сигурността на Украйна.

Стармър също така подчерта, че военната помощ за Украйна ще продължи дори след установяване на мир. Според информация от „Телеграф“ Великобритания и Франция тайно обсъждат възможността за разполагане на мироопазващи сили на украинска територия след края на конфликта, което предизвика остри реакции от страна на Москва.

Руските власти изразиха притеснения относно този план, като според външното разузнаване на Русия, Западът се подготвя да изпрати контингент от около сто хиляди войници, което би било фактическа „окупация“ на страната. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков подчерта, че разполагането на миротворчески сили би било възможно само със съгласието на всички засегнати страни.

Коментарите на Стармър предизвикаха и рязка реакция от страна на руското външно министерство. Говорителката Мария Захарова направи провокативно изказване, като сравни британската политика с действията на „педофил-клептоман, който иска да работи в детска градина“. Тя допълни, че предоставянето на военна помощ на Киев след края на конфликта би било равносилно на това да се даде на подобен човек позиция като счетоводител в детско заведение след „лечение и наказание“.

В същото време представителят на британското правителство Дейв Парес призна, че Европа обмисля различни сценарии за прекратяване на войната, като дискусиите за мироопазваща мисия са част от тези дебати. Великобритания обаче изглежда е решена да поддържа твърда линия в подкрепата си за Украйна, независимо от развитието на конфликта.

Тихото оръжие на британската дипломация: Как крал Чарлз III се превърна в обединяваща фигура на фона на глобалното напрежение

март 3, 2025 (updated март 3, 2025) Published by BGVOICEUK

В период на засилени международни разделения и дипломатически предизвикателства крал Чарлз III все повече затвърждава ролята си на балансьор в сложния световен дебат. Анализ на Sky News подчертава ключовото му значение в международната политика, особено след последните му срещи с украинския президент Володимир Зеленски и деликатния му дипломатически подход към отношенията със САЩ.

Дипломатическият ход на Чарлз III: Между Тръмп и Зеленски

Срещата на краля със Зеленски идва в критичен момент, точно преди очаквания разговор между украинския лидер и бившия американски президент Доналд Тръмп в Белия дом. Внимателно планираната дипломатическа хореография постави Чарлз III в центъра на един от най-напрегнатите международни конфликти, макар той традиционно да стои настрана от политическите интриги.

Британският премиер Киър Стармър също допринесе за този деликатен дипломатически танц, като предаде на Тръмп официално писмо от краля, с което го покани на посещение във Великобритания. Това е класически пример за така наречената „мека сила“ – стратегия, при която монархията играе индиректна, но значима роля в глобалните отношения.

Подкрепата за Украйна: Внимателен баланс

Крал Чарлз III не крие позицията си спрямо конфликта в Украйна, като категорично е изразявал подкрепата си за страната. Въпреки това, срещата му със Зеленски бе ограничена в рамките на официален брифинг, подчертавайки символичната роля на монарха като посредник, а не политически играч.

Официално британското кралско семейство запазва политически неутралитет, но редица действия на краля сочат към активна подкрепа за Украйна – от срещи с украински бежанци до публични изявления, осъждащи руската агресия.

Още като престолонаследник, Чарлз III демонстрира ангажираност към Украйна, като посещава бежанци и военнослужещи, обучаващи се във Великобритания. В първата си официална реч като крал, той ясно изрази съпричастност към украинския народ.

Кралската дипломация в действие

Силата на монархията в международните отношения не е пряка, но има дълбоко влияние. Чрез жестове, срещи и символични актове крал Чарлз III успешно изпълнява ролята на „тихо оръжие“ на британската дипломация, което изгражда мостове между държавни лидери и осигурява платформа за диалог в един все по-разделен свят.

Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Лондон дава ясен сигнал: Време е за действие! Великобритания и съюзниците засилват подкрепата за Украйна

март 2, 2025 (updated март 2, 2025) Published by BGVOICEUK

Британският премиер Киър Стармър събра европейски лидери в Лондон, за да обсъдят сигурността на Обединеното кралство, Украйна и Европа като цяло. Срещата завърши с категорично послание – подкрепата за Украйна ще се засили, а планът за спиране на сраженията ще бъде обсъден и с Вашингтон, за да се постигне конкретен напредък.

Финансова и военна помощ за Киев

Стармър обяви, че Великобритания ще позволи на Украйна да използва 1,6 милиарда паунда експортно финансиране, с които ще бъдат закупени над 5000 ракети за противовъздушна отбрана. Те ще се произвеждат в Белфаст, което освен че ще засили отбранителните способности на Украйна, ще създаде и нови работни места в британската военна индустрия.

„Целта е Украйна да бъде в най-добрата позиция по време на всякакви бъдещи преговори“, подчерта премиерът.

Четири основни стъпки за гарантиране на сигурността

Лидерите на срещата в Лондон се споразумяха за четири ключови мерки, които ще формират бъдещата стратегия:

1️⃣ Продължаване на военната помощ за Украйна, докато войната не приключи, както и засилване на икономическия натиск върху Русия.

2️⃣ Гаранции за суверенитета и сигурността на Украйна, като Киев трябва да участва във всички преговори за бъдещето на региона.

3️⃣ Създаване на механизми за предотвратяване на нови руски агресии, дори след сключване на мирно споразумение.

4️⃣ Формиране на „коалиция на желаещите“, която ще поеме ангажимент да защитава Украйна и мира в Европа.

Стармър беше категоричен, че тези действия трябва да започнат веднага и Обединеното кралство ще даде своя принос с „ботуши на земята и самолети във въздуха“.

Европа поема инициативата, но има нужда от подкрепата на САЩ

Премиерът на Великобритания подчерта, че европейските лидери трябва да свършат „тежката работа“, но също така призна, че е нужна подкрепата на САЩ.

„Съгласни сме с Тръмп, че е необходимо бързо да постигнем траен мир. Сега е моментът да работим заедно“, заяви той.

Лидерите на срещата се ангажираха да продължат диалога, за да поддържат динамиката на действията. „Днес сме на исторически кръстопът. Това не е време за повече разговори – време е за действия“, категоричен бе британският премиер.

Германия и НАТО настояват за силна армия в Украйна

Германският канцлер Олаф Шолц подчерта, че Европа трябва да гарантира, че след войната Украйна ще разполага с достатъчно силна армия, за да се защитава самостоятелно.

„Основата на всичко ще бъде една силна армия“, заяви Шолц.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте също посочи, че все повече европейски държави увеличават разходите си за отбрана. Това бе потвърдено от няколко лидери в частни разговори, но официалните детайли тепърва ще бъдат обявени.

„САЩ остават ангажирани с НАТО и сигурността на Европа“, каза Рюте след края на срещата.

Италия и Полша: Единство срещу Русия

Италианският премиер Джорджа Мелони изрази загриженост относно търговските напрежения със САЩ, но също така подчерта, че всички държави трябва да се фокусират върху общата цел – постигане на справедлив и траен мир в Украйна.

Полският премиер Доналд Туск призова за единство срещу агресията на Русия, подчертавайки, че Западът няма да капитулира пред шантажа на Путин.

„Трябва да изпратим ясно послание – ние няма да отстъпим“, заяви Туск.

Зеленски с нови дипломатически ходове

След срещата на върха, украинският президент Володимир Зеленски беше приет от британския крал Чарлз III в кралската резиденция Сандрингам. Разговорът им се проведе два дни след напрегнатия сблъсък между Зеленски и Тръмп в Белия дом.

Украйна продължава да търси международна подкрепа, а Лондон и съюзниците ясно заявиха – действията започват сега!

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини и не пропускайте да си инсталирате приложението!

Когато Историята Се Пише в Белия Дом: Зеленски, Тръмп и Разпадането на Лидерството

март 1, 2025 (updated март 1, 2025) Published by BGVOICEUK

Понякога историята не се случва на бойното поле, а в един обикновен кабинет, в рамките на официална среща, която на пръв поглед е просто поредният дипломатически ритуал. Но това, на което станахме свидетели снощи – макар и от дивана пред телевизора – беше нещо повече. Беше уникален момент, в който маските паднаха, а истинските лица на световните лидери се показаха без филтър.

За първи път американски президент и неговият вицепрезидент демонстрираха такова безочие и арогантност по време на официална среща в Белия дом. И докато много от присъстващите очакваха украинският президент Володимир Зеленски да наведе глава, да сведе поглед и да играе по очаквания сценарий на зависим и уплашен съюзник, той избра нещо друго – избра да бъде мъж, избра да бъде държавник.

С достойнство и непоколебимост, Зеленски показа, че няма да бъде благодарен по заповед. Няма да се огъне пред исканията за покорност. Лидерът на нация, която повече от три години води война за своето съществуване, отказа да бъде пионка в политическите игри на един свят, който твърде дълго се е преструвал на „свободен“.

„Лидерът на свободния свят“ вече не е в Белия дом

Някога, по времето на Студената война, президентът на САЩ неизменно носеше и една неофициална титла – „лидер на свободния свят“. Вчера обаче видяхме как Доналд Тръмп – посмешището на модерната политика – окончателно и публично се отказа от тази титла. По характерния за него начин – с гръм и трясък, без дори да осъзнава какъв позор се стоварва върху самия него.

Иронично е, че тази титла, символ на демокрацията и моралната сила, сега принадлежи на един човек, когото мнозина първоначално не вземаха насериозно – бивш комик, който случайно стана президент. Зеленски не просто прие предизвикателството на войната, но и го обърна в доказателство за характера си. Докато западните лидери му предлагаха самолети, за да избяга, той поиска боеприпаси, за да се бие.

Когато благодарността се превръща в задължение

Целият спектакъл в Белия дом се въртеше около една дума – „благодарност“. Тръмп искаше признателност, очакваше покорност, а може би и нещо повече – контрол. Но ако има нещо, което историята е научила Украйна, то е, че обещанията на великите сили не струват повече от мастилото, с което са написани.

Будапещенският меморандум от 1994 г. е болезнен пример за това. Украйна се отказа от третия по големина ядрен арсенал в света в замяна на гаранции за своята териториална цялост и суверенитет. Русия, САЩ и Великобритания обещаха да защитават страната от агресия. Но когато този момент настъпи, гаранциите се оказаха кухи думи.

Историята ще съди – но не днес

САЩ дължат благодарност на Зеленски – но не заради това, че „си върши работата“, а защото благодарение на него Америка има шанс за свое възраждане. Възраждане, което ще бъде трудно, продължително и болезнено.

Тази среща показа ясно едно: светът е болен. Но ако има нещо, което може да го излекува, това е истинското лидерство. Не арогантността, не егоизмът, не алчността.

И докато се чудим как ще изглежда бъдещето, едно нещо остава сигурно – надеждата умира последна.

Преди нея си отиват свободата, човечността и достойнството.

Но само ако им позволим.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението!

Кремъл ръкопляска на Тръмп: Новият приятел на Москва?

февруари 20, 2025 (updated февруари 20, 2025) Published by BGVOICEUK

В развитие, което предизвика вълна от реакции по целия свят, Кремъл изрази пълно съгласие с позицията на администрацията на Доналд Тръмп относно конфликта в Украйна. Говорителят на Кремъл, Дмитрий Песков, заяви пред медиите, че Москва споделя мнението на Тръмп, че мирът трябва да бъде постигнат възможно най-скоро и чрез преговори. Това рязко контрастира с подхода на предходната администрация на Джо Байдън, която подкрепяше Украйна с мащабна финансова и военна помощ.

Тази промяна в американската политика идва след унищожителен пост в социалната мрежа на Тръмп, в който той нарече украинския президент Володимир Зеленски „диктатор“ и разкритикува мащабната финансова подкрепа за Украйна. Според Тръмп, САЩ са похарчили 350 милиарда долара за война, която „не можела да бъде спечелена“ и която „не е трябвало да започва“. Президента подчерта, че Европа е дала значително по-малко средства за войната, въпреки че конфликтът е с много по-голямо значение за нея, отколкото за Америка.

Освен това, Тръмп твърди, че половината от отпуснатите от САЩ средства за Украйна са „изчезнали“, а Зеленски отказва да проведе избори в страната, като същевременно губи доверие сред украинците. Той намекна, че Украйна трябва да действа бързо, иначе може „да не остане държава“. Тръмп също така заяви, че администрацията му активно работи по дипломатически решения за прекратяване на конфликта с Русия – нещо, което според него Байдън дори не е опитал.

Песков потвърди, че има нов диалог между Москва и Вашингтон и че двете страни обсъждат възобновяване на преговорите, включително възможността за размяна на затворници. Преговорите на високо равнище между американски и руски представители в Рияд тази седмица може да се окажат ключови за следващите стъпки в конфликта.

Тази драматична промяна в американската външна политика може да доведе до сериозни размествания в световния ред. Докато Европа остава загрижена за последиците от евентуално споразумение между Тръмп и Кремъл, мнозина виждат в това нов шанс за прекратяване на военните действия. Въпросът е: ще бъде ли това истински мир или просто пренаписване на политическите съюзи?

Telegraph: Европа обсъжда разполагането на войски в Украйна – дипломатически ход или риск от ескалация?

февруари 20, 2025 (updated февруари 20, 2025) Published by BGVOICEUK

Европейски лидери обмислят изпращането на до 30 000 войници в Украйна, според информация на британското издание The Daily Telegraph. Според източници, запознати с плана, решението е било обсъдено по време на неофициална среща в Париж и има за цел да бъде представено на президента на САЩ Доналд Тръмп от британския премиер Киър Стармър.

Съгласно този план, европейските войски ще бъдат разположени в ключови украински градове като Полтава, Днепропетровск и Кривой Рог, както и в стратегически пристанища и инфраструктурни съоръжения, включително атомни електроцентрали. Основната цел е минимизиране на риска от пряка конфронтация с руските сили и засилване на наблюдението над линията на съприкосновение чрез сателити, дронове и разузнавателни самолети.

Планът включва и предложение за разполагане на американски изтребители и ракетни системи в Полша и Румъния, които да бъдат в повишена готовност при евентуално нарушение на примирието от страна на Русия. Лондон се позиционира като основен посредник между Брюксел и Вашингтон, опитвайки се да изгради координиран подход към конфликта.

Въпреки че Германия, Испания и Италия не подкрепят идеята за разполагане на войски в Украйна, се разглежда възможността за използване на сили от Съвместните експедиционни сили – коалиция, включваща Великобритания, Дания, Исландия, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Финландия, Швеция и Естония.

Според източници, западните миротворчески сили ще бъдат оборудвани с ресурси за предотвратяване на въздушни заплахи, а в Черно море ще патрулират кораби, които да гарантират безопасността на търговските пътища. Киър Стармър подчертава, че евентуално разполагане на европейски сили в Украйна трябва да бъде подкрепено от гаранции от страна на САЩ, тъй като без тях ефективното „сдържане на Русия“ би било невъзможно.

Москва от своя страна реагира остро на тези предложения, като ги определя като стъпка към ескалация на конфликта и подчертава негативното си отношение към идеята за изпращане на европейски войски в Украйна под претекста на мироопазваща мисия.

Светът гледа към Рияд: Русия и САЩ започнаха преговори за Украйна

февруари 18, 2025 (updated февруари 18, 2025) Published by BGVOICEUK

Преговорите между Русия и Съединените щати в Рияд започнаха, привличайки вниманието на международната общност. Според световните агенции основните теми на разговорите включват възможни стъпки към прекратяване на войната в Украйна и перспективите за нормализиране на американско-руските отношения. Срещата може да бъде първата стъпка към бъдещ разговор на високо ниво между Доналд Тръмп и Владимир Путин.

Въпреки значимостта на тези дискусии, Украйна не е част от преговорите и официално заяви, че никакво мирно споразумение не може да бъде постигнато без нейното участие и одобрение. Киев подчерта, че бъдещето на страната му не може да бъде решавано зад гърба ѝ.

От руска страна, министърът на външните работи Сергей Лавров ще води разговори с високопоставени американски представители, сред които държавният секретар Марко Рубио. Очаква се дискусиите да се фокусират върху вариантите за деескалация на конфликта и възможностите за възстановяване на дипломатическите връзки между Вашингтон и Москва.

Светът наблюдава внимателно, но въпросът остава – ще доведат ли тези разговори до реален пробив или са просто част от по-голяма геополитическа игра?

Категория: Украйна