Все повече пътници от Великобритания и Европа съобщават за един и същ сценарий: опитват се да направят онлайн чекиране, системата дава грешка, бутонът изчезва или изобщо не позволява достъп до бордната карта. На летището получават кратък отговор – „без чекиране няма качване на борда“. Следва ултиматум: или плащаш такса на място, или изпускаш полета.
Таксите не са символични. Хора разказват за суми от 30–40 паунда на човек, а при семейства – над 100 паунда. Това се случва дори когато пътникът показва скрийншотове, че системата не е работила. Служителите на гишетата обясняват, че „нямат достъп“ да решат проблема и че „правилата са на компанията“.
Още по-притеснителни са случаите с имената. Пътници твърдят, че в системата им изчезва част от името или се появява грешка, която преди не е съществувала. На място им се казва, че името не съвпада напълно с документа за самоличност и трябва да платят за „промяна на име“. В много случаи става дума не за реална промяна, а за корекция на технически проблем, за който клиентът няма вина.
На практика това поставя хората в безизходица. Когато си на летището, с багаж и час до излитане, нямаш време да спориш със система, кол център или политика на авиокомпания. Плащаш, за да не изгубиш билета си. Именно тук мнозина виждат моралния проблем: таксата не е за услуга, а за грешка, която често идва от самата система.
Официално авиокомпанията твърди, че онлайн чекирането е задължение на пътника и че такса на летището е „стандартна процедура“. Но когато голям брой хора независимо един от друг описват едни и същи сривове, вече не става дума за единични инциденти, а за модел на поведение. Модел, при който техническите проблеми се превръщат в допълнителен източник на приходи.
Проблемът не е само финансов. Много пътници говорят за унизително отношение, липса на обяснения и отказ от съдействие. Вместо помощ – кратко „плащаш или не летиш“. Вместо решение – прехвърляне на отговорността върху клиента. А след полета, когато хората търсят компенсация или обяснение, често се сблъскват с бавна или формална комуникация, без реален резултат.
Това повдига сериозен въпрос: нормално ли е авиокомпания да печели от собствените си системни сривове? И къде е границата между „нискобюджетен модел“ и злоупотреба с положение, при което пътникът няма алтернатива в последния момент?
За българите във Великобритания този проблем е още по-болезнен, защото много от тях разчитат именно на нискотарифни полети, за да се прибират при семействата си. Когато една компания редовно ги поставя пред избор „плащай или оставаш“, това вече не е просто неудобство, а финансов и психологически натиск.
BG VOICE UK ще продължи да събира свидетелства на пострадали пътници. Ако сте били таксувани заради невъзможност за онлайн чекиране или проблем с името, разкажете ни случая си. Само с публичност и натиск подобни практики могат да бъдат спрени.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Коментирай!
Коментари