Емигрантската самота е тема, която често се премълчава. На повърхността изглежда, че българите в Обединеното кралство имат всичко – работа, по-високи доходи, възможности за децата си. Но зад това стои едно чувство, което трудно се признава – самотата. Ние, българите, имаме навика да се затваряме в тесен кръг, да не допускаме лесно хора до себе си и да се пазим дори от сънародниците си. Вместо да изградим здрава общност, често се делим на „нови“ и „стари“, на „успели“ и „неуспели“, на „лондонски“ и „провинциални“. Така сами подхранваме усещането, че сме чужденци не само тук, но и помежду си.
Причините са много. Езиковата бариера кара мнозина да се чувстват ограничени, а когато и сред българи се появят завист, конкуренция или недоверие, човек естествено се затваря в себе си. Работата на дълги смени и липсата на време за социален живот още повече изолират хората. Социалните мрежи уж свързват, но всъщност създават илюзия за общност – харесваме снимки, но рядко се виждаме на живо.
Показателен е и друг пример – приложението BGVOICEUK, създадено специално за българската общност във Великобритания. То е супер лесно за инсталиране и работи на принципа на Facebook, с една огромна разлика – не филтрира публикациите и всеки пост достига на 100% до българска аудитория. Тоест, това е пространство, където думата ти наистина стига до хората, за които е предназначена. И въпреки това, мнозина българи предпочитат чуждото – Facebook, с неговите алгоритми и филтри – вместо да ползват нещо, създадено точно за тях. Този манталитет – че чуждото винаги е по-добро – е част от причината да сме разделени и да не изграждаме здрава общност.
В същото време в UK има безброй примери на други общности – поляци, румънци, индийци – които успяват да се подкрепят взаимно, да въртят бизнеси заедно, да отварят културни центрове и клубове. При нас това по-често се случва в малки групи, но рядко в мащаб.
Истината е, че емигрантската самота не е неизбежна. Тя е въпрос на избор – дали ще останем сами между работа и дом, или ще потърсим начини да се свържем. Има български училища, културни събития, църкви, групи за взаимопомощ, но най-важното е желанието да бъдем заедно. Може би е време да престанем да гледаме на сънародника като на „конкуренция“ и да започнем да го виждаме като човек, който носи същата носталгия и болка по дома.
Емиграцията ни учи на дисциплина, адаптация и оцеляване, но истинският урок е друг – че сам човек може да стигне далеч, но само общността дава усещането за дом. Ако искаме да се чувстваме по-малко чужди, първата крачка е да протегнем ръка един към друг и да започнем да ползваме именно платформите, създадени за нас.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
