Брекзит – BG VOICE UK

Защо Лондон остава магнит за българите, въпреки всички трудности?

август 17, 2025 (updated август 17, 2025) Published by BGVOICEUK

Брекзит, новите визови режими, ограниченията при получаването на помощи, високите наеми и скъпият транспорт – всичко това би трябвало да откаже хиляди българи да се впускат в приключението, наречено „живот в Лондон“. И все пак градът продължава да бъде магнит. Но защо?

Мечтата за по-добър живот

За много българи Лондон е символ на безкрайни възможности. Тук човек може да започне от нулата и само след няколко години да си стъпи на краката – да изплати дългове, да купи жилище в България или да осигури по-добро бъдеще за децата си. Тази надежда, че трудът се отплаща по-бързо, отколкото у дома, е двигателят, който държи Лондон в мечтите на мнозина.

Градът на мултикултурализма

Лондон е като малък свят – тук се чуват десетки езици на всяка улица, а различните култури се сливат в едно. За българите това е възможност да бъдат част от глобално общество, без да се чувстват „чужденци“. Когато до теб живеят поляци, румънци, индийци, турци и араби, чувството за изолация е по-слабо, отколкото в по-малките британски градове.

Работата – лесна за намиране, трудна за задържане

След Брекзит условията за работа се промениха. Повечето новодошли българи трябва да кандидатстват за виза, а достъпът до социални помощи е силно ограничен. И все пак Лондон продължава да предлага огромен пазар на труда – от строителни обекти и автомивки до хотели, ресторанти и IT компании. Дори работата да не е добре платена, тя все пак осигурява повече доходи, отколкото в България.

Образованието и перспективите за децата

Една от основните причини българите да се установяват в Лондон са възможностите за децата. Английските училища, колежи и университети дават шанс за образование, който мнозина смятат за по-качествен и по-перспективен от този в България. Родители често признават, че жертват собствения си комфорт, за да дадат на децата си бъдеще в Обединеното кралство.

Митът и реалността

Истината е, че Лондон не е лесен град за живот. Високите наеми принуждават много българи да делят стаи с непознати. Работата без договор, на черно и на минимално заплащане е ежедневие за мнозина. А самотата, напрежението и липсата на близки често се оказват по-тежки от финансовите трудности.
И все пак мечтата продължава да живее – защото Лондон е място, където хората вярват, че могат да започнат отначало.

Заключение

Лондон е град на контрасти – едновременно тежък и примамлив. Той отнема много, но дава и възможности, каквито в България трудно могат да се намерят. Именно тази смесица от надежда и изпитания го прави толкова силен магнит за българите, дори години след Брекзит.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Къде е по-добре: в България или в Англия? Истината, без илюзии

април 26, 2025 Published by BGVOICEUK

Всеки, който е тръгнал да гради живота си извън България, в един момент стига до въпроса: къде е по-добре? И истината е, че отговорът не е написан в пари, улици или дипломи. Той е написан в самите нас.

Ако си алкохолик в България, ще си алкохолик и в Англия.
Няма значение къде се намираш физически, ако в главата и сърцето си си заседнал на едно място. Проблемите не се решават с адресна регистрация. Ако не си готов да се бориш със себе си, дори най-подреденото общество няма да те измъкне.

Ако не умееш да пестиш пари, няма значение дали си на лира или на лев.
Хората често мислят, че щом заплатата в Англия е по-висока, животът им автоматично ще бъде по-лесен. Но реалността е, че ако харчиш без мярка, и 5000 паунда на месец няма да ти стигнат. Пари не правят хората щастливи – умението да ги управляваш го прави.

Да, в Англия животът е поскъпнал. Но стандартът е все още светлинни години пред България.
След Брекзит и ковид пандемията наемите скочиха, сметките също.
Но дори с всичките трудности, средният работещ в Англия може да си позволи:

да плаща наем навреме,
да има отопление и топла вода без компромиси,
да си позволи поне веднъж годишно почивка,
да спестява за пенсия или бъдеще.

Докато в България все по-често виждаме хора, които работят на две места, за да оцелеят, не за да живеят.

Пенсионната система е показателна.
В България, след 40 години трудов стаж, пенсията обикновено е около 700 лева (приблизително 320 паунда).
В Англия, дори при минимален стаж от 10-11 години, можеш да получиш social pension, която е в пъти по-голяма.
Освен това:

държавата поема наема ти,
имаш намаление на council tax,
получаваш помощи за отопление през зимата,
и всичко става онлайн или по пощата – без 15-дневни опашки и 30 подписа.

Докато в България – за да получиш нещо, трябва да обикаляш институции с нерви на канап, а накрая пак ти обясняват защо не може.

Така че къде е по-добре? Зависи.

Ако търсиш сигурност, спокойствие и система, в която правилата важат за всички – Англия.
Ако търсиш близост, познатост и топлина, дори с цената на битки всеки ден – България.

Истинският въпрос е:
Ти какъв живот искаш за себе си? И какво си готов да дадеш в замяна?

А ти как мислиш? Къде усещаш, че можеш да бъдеш истински себе си? Сподели с нас в групата за БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ

Заключени в системата: Как банките във Великобритания ни взимат парите… без да ни обвинят в нищо

март 26, 2025 Published by BGVOICEUK

Представете си да имате фирма, да работите честно, да плащате данъци, да изпращате фактури, да получавате плащания и изведнъж – да останете без достъп до фирмената си банкова сметка. Онлайн банкирането спира да работи, парите ви са заключени, клиентите ви не могат да платят, а вие – дори не знаете защо. Пращате имейли, звъните, молите се… и получавате тишина. Не за ден. А за месеци. Понякога и години.

Велика Британия. След Брекзит. Добре дошли в реалността на хиляди малки бизнеси – особено ако собствениците са имигранти или фирмите им имат „рисков профил“.

След излизането на Великобритания от ЕС, банките тук минаха в режим “пълна предпазливост“. А това означава: нулева толерантност към всичко, което може да им създаде главоболия с регулаторите – включително невинни и напълно легални дейности. Проблемът? Всичко това се случва в сянка – без предупреждение, без обяснение, и най-често – без изход.

Банката не ви дължи обяснение. Защото подозира. Защото алгоритъм е видял „нещо“. Защото някой превод или адрес не ѝ харесва. Или просто защото сте българин с нова фирма, която току-що е започнала да върти оборот. Това вече е достатъчно, за да ви класифицират като потенциален риск.

Нарича се „де-банкинг“ – тенденцията банки да затварят или блокират сметки, без да се ангажират с причина. Под претекст за „борба с пране на пари“ (AML) и „познаване на клиента“ (KYC), финансовите институции започнаха да действат не като партньори на бизнеса, а като надзиратели, които могат да ви изключат от системата с едно щракване.

А когато това се случи – всичко спира.

📌 Не можете да платите заплати.
📌 Не можете да си получите парите от клиентите.
📌 Не можете да отворите нова сметка (защото другите банки виждат флага).
📌 Не можете дори да се защитите, защото… няма обвинение. Само подозрение.

Но най-болезненото в цялата схема е, че докато вие нямате никакъв достъп до сметката си, клиентите ви продължават да превеждат пари. Онлайн системите приемат, автоматичните фактури се разпознават, и парите си влизат. Само че не във вашите ръце – а в една сива зона, до която само банката има ключ. И макар да не можете да ги ползвате, вие продължавате да дължите данъци за тях, да отчитате оборот и да отговаряте пред HMRC, счетоводителя си и служителите си.

В някои случаи – ако счетоводителят ви има „read-only“ достъп до банковия акаунт – той може да получава автоматично генерирани извлечения (statement-и), които показват, че има движение, че има постъпления. Само че това не е помощ – това е подигравка. Защото ти виждаш парите, но не можеш да ги пипнеш.

Това създава и още един проблем – клиентите нямат представа какво се случва, защото при тях всичко изглежда наред. А вие не можете да ги уведомите, защото в повечето случаи дори не знаете колко време ще продължи блокировката. А банката – мълчи. Или отговаря с автоматични имейли и клишета като „благодарим за търпението“ или „вашият случай се разглежда“.

🎯 Какво можете да направите, ако се случи и на вас?

Изпратете Subject Access Request (SAR) – по силата на GDPR имате право да знаете каква информация съхраняват за вас. Не винаги ще получите всичко, но е начало.
Подайте жалба (Complaint) – имате право да се оплачете директно на банката. Ако след 8 седмици няма отговор – можете да ескалирате към Financial Ombudsman Service.
Използвайте FinTech алтернативи – Revolut Business, Wise, Payoneer и други дават поне временна глътка въздух.
Разделяйте рисковете – никога не разчитайте на една единствена банка. Това вече не е просто лоша практика – а опасно.

Истината е, че след Брекзит банките започнаха да действат по-агресивно, не само защото са задължени от закона, но и защото не искат да си създават главоболия с регулаторите. А най-лесният начин да избегнат проблеми е просто… да ви блокират.

Не е честно. Не е прозрачно. И не е демократично.

Но е реалност.

Ако си от тези, на които са блокирали фирмената сметка – не си сам. Гласът ти има значение. Защото ако мълчим, този модел ще продължи да унищожава не само бизнеси, а и хора.

🗣️ А вие? Сблъсквали ли сте се с подобна блокировка на фирмена банкова сметка във Великобритания?

Имате ли случаи, при които банката ви е задържала средства без обяснение? Или сте чакали с месеци да ви възстановят достъпа до онлайн банкирането?

Великобритания въвежда нова фаза на граничния контрол след Брекзит

януари 31, 2025 (updated януари 31, 2025) Published by BGVOICEUK

Четири години след официалното си излизане от единния пазар и цели девет години след историческия референдум за Брекзит, Великобритания най-накрая пристъпва към въвеждането на последния етап от своя граничен режим за внос от Европейския съюз. Днес влиза в сила дълго отлаганата трета фаза на тези мерки, която налага допълнителни изисквания за безопасност и сигурност при транспортирането на стоки.

Постепенното затягане на граничния контрол

След Брекзит британските власти се изправиха пред значителни предизвикателства, свързани с управлението на митническите граници и логистичните вериги за доставки. Това доведе до поетапно въвеждане на новите правила, за да се даде време на бизнеса да се адаптира.

Първата стъпка към новия режим беше направена през януари 2023 г., когато определени стоки започнаха да изискват допълнителна сертификация. Следващата фаза, стартирала през април същата година, въведе физически проверки на вноса на хранителни продукти като месо, риба, сирена, яйца и други млечни изделия. Освен това бяха наложени нови такси за преминаване на тези стоки през границата.

Какво включва третата фаза на новите изисквания?

Първоначално планирана за 31 октомври 2023 г., третата фаза беше отложена с няколко месеца и влиза в сила от днес. Основната новост в този етап е задължението за компаниите, които внасят стоки от ЕС, да предоставят декларации за безопасност и сигурност. В тези документи се посочва детайлна информация за вида и съдържанието на превозваните стоки, целта им и други логистични данни.

Според британските власти тези мерки са насочени към подобряване на управлението на митническите рискове, като ще спомогнат за предотвратяване на нелегалния внос на опасни или забранени стоки. Очакванията са, че новият режим ще ограничи ненужните забавяния по границата и ще улесни търговията за онези компании, които спазват правилата.

Какви са реакциите на бизнеса?

Въпреки уверенията на властите, бизнес общността остава разделена относно новите регулации. Докато големите търговски вериги и водещите износители разполагат с нужните ресурси, за да се справят с новите изисквания, малките и средни предприятия срещат сериозни затруднения. Според тях новите бюрократични изисквания създават допълнителна административна тежест и могат да доведат до допълнителни разходи.

Допълнително усложнение е фактът, че плановете за разширяване на физическите проверки върху плодовете и зеленчуците бяха многократно отлагани. Последната корекция в графика поставя датата за тяхното въвеждане на 1 юли 2024 г.

Възможно сближаване с Европа?

В този контекст се появяват и политически сигнали за потенциално сближаване с ЕС по отношение на митническите регулации. Миналата седмица британският финансов министър Рейчъл Рийвс заяви, че е готова да обсъди предложението на европейския комисар по търговията Марош Шефчович за участие на Великобритания в общоевропейска митническа схема. В същото време тя категорично подчерта, че това не означава завръщане в митническия съюз на ЕС – политика, от която управляващата Лейбъристка партия вече се е отказала.

Новите гранични изисквания са още една стъпка в процеса на адаптиране на Обединеното кралство към реалността след Брекзит – реалност, която продължава да поражда дебати и да поставя предизвикателства както за властите, така и за бизнеса.

ЕС ЩЕ СЪДИ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ЗА НАРУШЕНИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕС СЛЕД БРЕКЗИТ

декември 17, 2024 (updated декември 17, 2024) Published by BGVOICEUK

Европейският съюз ще заведе дело срещу Великобритания за неспазване на ангажиментите към гражданите на ЕС и техните семейства след Брекзит, съобщава The Guardian.

Европейската комисия обяви, че е решила да отнесе случая до Съда на Европейския съюз, тъй като Лондон не е изпълнил ключови задължения, заложени в Споразумението за оттегляне. Проблемът е съсредоточен върху правата на гражданите на ЕС и техните разширени семейства, които са се преместили в Обединеното кралство преди края на 2020 г.

„Въпреки продължителния диалог с британските власти, няколко важни въпроса остават нерешени, включително правата на работниците и членовете на семействата“, заяви Европейската комисия.

Според договореностите гражданите на ЕС и техните семейства е трябвало да запазят статута си и правата си на свободно движение. Брюксел обаче твърди, че британските закони създават ограничения, които нарушават тези права.

Правният спор идва в критичен момент, когато новото лейбъристко правителство на Киър Стармър се опитва да подобри отношенията с Брюксел. Само преди два месеца Стармър проведе среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в опит да рестартира диалога след години на напрежение.

Делото подчертава продължаващите трудности в отношенията между ЕС и Великобритания, въпреки усилията за намиране на компромис по спорните въпроси.

Визов Ад на Острова: Хиляди мигранти в капана на британската бюрокрация

декември 5, 2024 (updated декември 17, 2024) Published by BGVOICEUK

Стотици мигранти в Обединеното кралство са в мъчително очакване, докато правителствената система за визови разрешения буквално парализира живота им. Дори родители на британски деца са в несигурност дали ще могат да останат в страната, съобщава Sky News.

Според правилата, имигрантите трябва да подновяват визите си на всеки 30 месеца, като процесът струва хиляди паунди. Само кандидатстването за „право на оставане“ се таксува на 1258 лири, допълнено с 1035 лири годишна такса за достъп до здравната система, плюс юридически разходи. След 5 или 10 години те могат да подадат документи за статут на постоянно пребиваване, но това не е гаранция за бързо решение.

Данните, разкрити от Sky News, показват, че 902 души, кандидатстващи за партньорски или студентски визи, са чакали повече от година за отговор. Освен това, 167 случая остават нерешени повече от две десетилетия. Забавянията често водят до загуба на работа, спиране на социални обезщетения и натрупване на дългове, въпреки че тези хора живеят законно в страната.

„Тази система разрушава човешки съдби“, заявява Зоуи Гарднър, независим изследовател в областта на миграционната политика. Според нея Министерството на вътрешните работи на Великобритания има „сериозен системен проблем“, който оставя мигрантите в бюрократичен вакуум с непоносими финансови тежести и психологически натиск.

Въпреки Брекзит, миграцията към Великобритания продължава да расте: Над 900 хиляди имигранти пристигнали през 2023 година

ноември 29, 2024 (updated ноември 29, 2024) Published by BGVOICEUK

Нетната миграция към Великобритания достигна исторически връх от над 900 хиляди души за годината до юни 2023 г., според данни на Националната статистическа служба (ONS). Тази стойност е значително по-висока от първоначалните прогнози, които предвиждаха около 740 хиляди души.

През 2024 г., след въвеждането на по-строги визови правила, се наблюдава спад в нетната миграция с 20%, която достига 728 хиляди души за годината до юни 2024 г. Намалението се дължи главно на по-ниския брой дългосрочни мигранти, като най-голямо влияние оказва спадът на студентите, пристигащи с визи за обучение.

Въпреки този спад, миграцията остава основен двигател за растежа на населението във Великобритания. Младите хора в трудоспособна възраст, които пристигат, играят съществена роля за икономиката и публичните услуги. Нетната миграция също така компенсира отрицателния естествен прираст на местното население, който за същия период е намалял с 16 300 души.

Според ONS, нетната международна миграция е ключов фактор за увеличаването на населението във всички части на Обединеното кралство – Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Без притока на мигранти, демографският спад би бил още по-осезаем на фона на застаряващото население и намаляващата раждаемост.

Данните подчертават, че Великобритания, въпреки Брекзит и ограниченията във визовите режими, продължава да бъде една от най-желаните дестинации за мигранти, като тяхната роля за икономиката и обществото става все по-значима.

Обратен завой на Великобритания към ЕС: Лейбъристите обявяват исторически „рестарт“ на отношенията!

октомври 15, 2024 Published by BGVOICEUK

Британският външен министър Дейвид Лами даде нова надежда за бъдещето на Великобритания и Европейския съюз, като заяви, че е време за „рестарт“ на отношенията между двете страни. Това стана по време на ключова среща на външните министри на ЕС в Люксембург, предаде Ройтерс.

Лами определи този момент като исторически, подчертавайки, че преоценката на съществуващите връзки с Европейския съюз е от първостепенно значение за лейбъристкото правителство, начело с премиера Киър Стармър. Според британските власти, настоящото състояние на отношенията, установено с подписването на споразумението за оттегляне през 2019 г. при управлението на Борис Джонсън, не е в полза на Обединеното кралство.

Министърът изрази твърдо убеждение, че сигурността на Европа и Великобритания са неразривно свързани, особено в лицето на големите световни предизвикателства – руската агресия в Украйна, нестабилността в Близкия изток и други глобални кризи. Той подчерта, че сътрудничеството с Европейския съюз е ключово за справяне с тези заплахи.

Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по външната политика, също акцентира на значимостта на съвместните усилия и отбеляза, че Великобритания и Европейският съюз са „съседи и партньори“, които споделят общи приоритети за сигурността. Борел подчерта нуждата от силно партньорство в условията на международни кризи, особено в Ливан и Газа.

Въпреки че „рестартът“ на отношенията се приема позитивно, остават и значителни препятствия. Едно от най-големите противоречия е предложението на ЕС за схема за младежка мобилност, която да позволява на млади хора на възраст между 18 и 30 години от Великобритания и ЕС да учат, работят и пътуват свободно между двете територии. Макар че схемата е получила подкрепа от някои европейски държави, Великобритания изразява опасения, че това може да се тълкува като възстановяване на свободното движение на работна ръка – нещо, което страната се опитваше да прекрати с Брекзит.

Наследството на Брекзит: Повече от 70% от британците вече мислят, че излизането от ЕС е било грешка

юни 15, 2024 Published by BGVOICEUK

Според допитване на Националния център за социални изследвания, цитирано от “Ройтерс”, трима от четирима британци вече вярват, че излизането на...

Великобритания налага строг контрол върху вноса от ЕС

април 30, 2024 Published by BGVOICEUK

От януари 2021 година, Великобритания въведе нови мерки за контрол върху вноса на пресни хранителни продукти от Европейския съюз. Тези действия идват като част от постепенното разделяне на страната с единния пазар на ЕС, което официално започна след Brexit референдума през 2016 година. Въпреки че големите супермаркетски вериги и основните износители в ЕС са адаптирали към новите изисквания, множество малки търговци предупреждават за възможни забавяния и недостиг на продукти, което може да доведе до повишаване на цените и ограничено разнообразие от стоки.

На 31 януари стартира първата фаза на новия оперативен модел на границите на Великобритания, като се наложиха допълнителни сертификационни изисквания. Втората фаза, която беше въведена наскоро, включва физически проверки на така наречените „среднорискови“ продукти, включващи месо, млечни продукти, яйца и някои видове растителна продукция.

Правителството обосновава тези мерки с необходимостта от подобрена биосигурност и предотвратяване на възможно въвеждане на болести и вредители в страната. Министърът на кабинета Луси Невил-Ролф подчерта важността от тези проверки като средство за защита на местната икономика и селскостопанската индустрия.

Въпреки призивите за яснота относно честотата на проверките, правителството заяви, че ще продължи да прилага пропорционален и прагматичен подход, като се фокусира върху стоките с най-висок риск. Очаква се въведените мерки да увеличат годишните разходи за вносителите с 330 милиона паунда и да повлияят минимално на инфлацията на хранителните продукти, с очаквано увеличение от само 0,2% през следващите три години.

Етикет: Брекзит