Етикет: Българи във Великобритания

Четири години след официалното си излизане от единния пазар и цели девет години след историческия референдум за Брекзит, Великобритания най-накрая пристъпва към въвеждането на последния етап от своя граничен режим за внос от Европейския съюз. Днес влиза в сила дълго отлаганата трета фаза на тези мерки, която налага допълнителни изисквания за безопасност и сигурност при транспортирането на стоки.

Постепенното затягане на граничния контрол

След Брекзит британските власти се изправиха пред значителни предизвикателства, свързани с управлението на митническите граници и логистичните вериги за доставки. Това доведе до поетапно въвеждане на новите правила, за да се даде време на бизнеса да се адаптира.

Първата стъпка към новия режим беше направена през януари 2023 г., когато определени стоки започнаха да изискват допълнителна сертификация. Следващата фаза, стартирала през април същата година, въведе физически проверки на вноса на хранителни продукти като месо, риба, сирена, яйца и други млечни изделия. Освен това бяха наложени нови такси за преминаване на тези стоки през границата.

Какво включва третата фаза на новите изисквания?

Първоначално планирана за 31 октомври 2023 г., третата фаза беше отложена с няколко месеца и влиза в сила от днес. Основната новост в този етап е задължението за компаниите, които внасят стоки от ЕС, да предоставят декларации за безопасност и сигурност. В тези документи се посочва детайлна информация за вида и съдържанието на превозваните стоки, целта им и други логистични данни.

Според британските власти тези мерки са насочени към подобряване на управлението на митническите рискове, като ще спомогнат за предотвратяване на нелегалния внос на опасни или забранени стоки. Очакванията са, че новият режим ще ограничи ненужните забавяния по границата и ще улесни търговията за онези компании, които спазват правилата.

Какви са реакциите на бизнеса?

Въпреки уверенията на властите, бизнес общността остава разделена относно новите регулации. Докато големите търговски вериги и водещите износители разполагат с нужните ресурси, за да се справят с новите изисквания, малките и средни предприятия срещат сериозни затруднения. Според тях новите бюрократични изисквания създават допълнителна административна тежест и могат да доведат до допълнителни разходи.

Допълнително усложнение е фактът, че плановете за разширяване на физическите проверки върху плодовете и зеленчуците бяха многократно отлагани. Последната корекция в графика поставя датата за тяхното въвеждане на 1 юли 2024 г.

Възможно сближаване с Европа?

В този контекст се появяват и политически сигнали за потенциално сближаване с ЕС по отношение на митническите регулации. Миналата седмица британският финансов министър Рейчъл Рийвс заяви, че е готова да обсъди предложението на европейския комисар по търговията Марош Шефчович за участие на Великобритания в общоевропейска митническа схема. В същото време тя категорично подчерта, че това не означава завръщане в митническия съюз на ЕС – политика, от която управляващата Лейбъристка партия вече се е отказала.

Новите гранични изисквания са още една стъпка в процеса на адаптиране на Обединеното кралство към реалността след Брекзит – реалност, която продължава да поражда дебати и да поставя предизвикателства както за властите, така и за бизнеса.

През последната година Великобритания отчита рязко увеличение на престъпленията в търговията на дребно, като случаите на кражби и насилие срещу работници в сектора достигат безпрецедентни стойности. Според доклад, публикуван от „Ройтерс“, ситуацията вече е „извън контрол“, като основен фактор за ръста на криминалните деяния са организираните престъпни групи.

Шокиращи числа: По 55 000 кражби дневно

Анализът на Британския консорциум за търговия на дребно (BRC) разкрива, че за периода до 31 август 2024 г. са регистрирани над 20 милиона кражби – еквивалент на 55 000 случая на ден. Щетите за бизнеса се оценяват на зашеметяващите 2,2 милиарда паунда (2,7 милиарда долара).

Но проблемът не се изчерпва само с финансовите загуби. Работещите в търговския сектор са изправени пред безпрецедентен ръст на насилието – регистрират се над 2000 инцидента дневно, докато година по-рано броят им беше около 1300.

„Престъпниците стават все по-дръзки“

Изпълнителният директор на BRC, Хелън Дикинсън, предупреди, че престъпността в търговията на дребно е излязла извън контрол. „Служителите са подложени на обиди, расова дискриминация и дори заплахи с оръжие. Всеки изминал ден, в който това продължава, насилниците се чувстват все по-безнаказани“, заяви тя.

Липсата на ефективна реакция от страна на полицията допълнително влошава ситуацията. Според проучване на BRC, 61% от търговците оценяват намесата на органите на реда като „слаба“ или „изключително лоша“.

„Когато няма реално полицейско присъствие, престъпниците просто правят каквото си поискат“, допълни Дикинсън.

Огромни разходи за сигурност

В отговор на ескалацията на престъпността, търговските вериги са принудени да влагат рекордни суми в охранителни мерки. За последната година разходите за видеонаблюдение, частна охрана и устройства против кражба са нараснали от 1,2 милиарда на 1,8 милиарда паунда.

От своя страна полицията уверява, че работи за справяне с кризата. Заместник-началникът на Националния съвет на полицейските началници, Алекс Гос, подчерта, че сътрудничеството между полицията и бизнеса вече дава резултати: „Засилихме обмена на информация и това доведе до арести на редица сериозни нарушители.“

Политическа реакция

Новото лейбъристко правителство обяви намерение да предприеме решителни мерки срещу нарастващата престъпност. Сред предложените промени са по-строги санкции за кражби и въвеждането на отделно престъпление за нападение над работници в търговията.

Темата вече е поставена на дневен ред от най-големите британски търговски вериги, включително Tesco, John Lewis и Primark. Подобни тревожни тенденции се наблюдават и в САЩ и други развити икономики.

Въпросът остава – ще успее ли Великобритания да върне контрола върху престъпността в търговията на дребно, или ще се изправи пред още по-голяма вълна от беззаконие?

Великобритания е обхваната от вълнение и напрежение ден преди официалното встъпване в длъжност на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп. Това събитие съвпада с труден момент за отношенията между двете държави, наричани често „специални“.

Медиите на Острова не спират с коментарите за „ерата Тръмп“, като интервютата и анализите се излъчват по радио, телевизия и печатни издания. Главният секретар на Министерството на финансите Дарън Джоунс заяви в ефира на BBC, че Тръмп има желание да сключи изгодна сделка с Великобритания и изрази оптимизъм за задълбочаване на търговските отношения.

В същото време, лидерът на „Реформирай Обединеното кралство“ Найджъл Фарадж предупреди, че премиерът Киър Стармър е в „слаба“ позиция за преговори, защото опитва да укрепи връзките с Европейския съюз, докато търси партньорство с Америка.

Друг ключов въпрос е номинацията на лорд Питър Манделсън за посланик на Великобритания в САЩ, направена от премиера. От Белия дом се чува, че Тръмп може да отхвърли кандидатурата заради подозренията, че Манделсън е твърде близък с Китай.

Кметът на Лондон Садик Хан предизвика остри реакции с твърдението си в „Обзървър“, че идването на власт на Тръмп е възраждане на фашизма. Неговите думи бяха осъдени от министри и опозиционните консерватори, които се разграничиха от тези коментари.

Отношенията между екипа на Тръмп и британските лейбъристи също са напрегнати, тъй като последните бяха активно ангажирани в кампанията за преизбирането на Джо Байдън.

В допълнение, лорд Шугър, известен от телевизионното шоу „Чиракът“, създаде шум около себе си с прогноза, че Илон Мъск няма да се справи успешно като част от администрацията на Тръмп и че президентът скоро ще го освободи от поста.

Ситуацията показва, че отношенията между Великобритания и САЩ са изправени пред нови предизвикателства, докато двете страни се подготвят за ерата на управление на Тръмп.

Над 70 души бяха арестувани по време на пропалестински протест на площад „Трафалгар“ в Лондон. Демонстрантите, събрани в солидарност с палестинците, пробиха полицейски кордон, което доведе до напрегната ситуация и намеса на властите, съобщава ДПА.

Протестът първоначално беше планиран да остане стационарен, след като полицията осуети опитите на организаторите да проведат шествие около сградата на Би Би Си и синагога. Въпреки това, хиляди хора, включително и бившият лидер на Лейбъристката партия Джереми Корбин, се събраха и преминаха през площада, където се изнесоха речи.

Напрежението ескалира, когато протестиращите се изправиха срещу полицейския кордон и успяха да го пробият. Лондонската полиция реагира, изтласквайки множеството в края на площада и предупреждавайки демонстрантите да се разотидат. В противен случай беше ясно заявено, че ще последват арести.

В резултат на нарушаване на реда, властите арестуваха 77 души, обвинени в неспазване на правилата за протести и неподчинение на полицията.

Инцидентът подчерта напрежението около демонстрациите, свързани с палестинската кауза, и нуждата от по-строга координация между организаторите и властите, за да се избегнат бъдещи конфликти.