Русия – BG VOICE UK

Тръмп и Путин се договарят за ограничено прекратяване на огъня в Украйна

март 18, 2025 (updated март 18, 2025) Published by BGVOICEUK

Възможна първа стъпка към мира или дипломатически ход с неясни последствия?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин проведоха дълъг телефонен разговор, в който се договориха за ограничено прекратяване на огъня, насочено към избягване на удари по енергийни и инфраструктурни цели във войната между Русия и Украйна. Според Белия дом това е първата крачка в „движението към мир“, което може да доведе до прекратяване на военните действия в Черно море и в крайна сметка – до пълно спиране на конфликта.

Белият дом заяви, че преговорите по тези стъпки ще започнат незабавно. Черноморският регион е от стратегическо значение, засягащ не само Украйна и Русия, но и България, Източна Европа и НАТО. Все още не е ясно дали украинската страна подкрепя този поетапен план за прекратяване на огъня.

Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата в Европа и пета по големина в света, остава критична точка на напрежение. Откакто Русия завзе съоръжението малко след началото на инвазията през 2022 г., Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) неколкократно е изразявала сериозни опасения за потенциална ядрена катастрофа. Преди войната централата осигуряваше почти една четвърт от електроенергията на Украйна.

Путин информира Тръмп, че Русия и Украйна са се съгласили да разменят по 175 военнопленници още утре, което е една от малкото конкретни договорености между двете страни. Кремъл обаче настоява Вашингтон да спре военната и разузнавателна помощ за Киев, което поставя американската администрация в деликатна позиция – от една страна, да търси мир, а от друга – да не разочарова съюзниците си, които настояват Путин да бъде наказан за инвазията.

САЩ настояват Русия да подпише 30-дневно прекратяване на огъня като част от по-широк мирен процес. Този ход е отражение на новата външнополитическа стратегия на Тръмп, която дава приоритет на бързо споразумение за мир – дори с риск да предизвика напрежение сред традиционните съюзници на Вашингтон.

В подготовка за телефонния разговор специалният пратеник на Белия дом Стив Виткоф се срещна с Путин в Москва миналата седмица, а сенатор Марко Рубио води паралелни дискусии с украински официални лица в Саудитска Арабия. Според източници от преговорите украинската страна е предложила ограничено примирие, което да обхване Черно море и ракетни удари с голям обсег, както и размяна на военнопленници.

Кремъл потвърди, че Путин е приветствал предложението на Тръмп за морско прекратяване на огъня и се е съгласил да започнат по-подробни преговори за конкретните условия на такова споразумение.

Дали това е реален път към мира или само стратегически ход от двете страни? Тръмп, който често е изразявал уважение към Путин, изглежда желае да възстанови отношенията между САЩ и Русия, но предстои да се види дали този дипломатически натиск ще доведе до реален и траен мир.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Трима българи бяха признати за виновни в Лондон по обвинения в шпионаж в полза на Русия.

март 8, 2025 Published by BGVOICEUK

Делото, което се водеше в съда „Олд Бейли“, завърши с осъдителна присъда за Катрин Иванова (43 г.), Ваня Габерова (30 г.) и Тихомир Иванчев (39 г.). Според обвинението те са били част от руска разузнавателна група, която е събирала информация за Москва в продължение на години. Въпреки че тримата отрекоха обвиненията, доказателствата на прокуратурата се оказаха достатъчни, за да бъдат осъдени.

Разследването разкри, че групата е работила под ръководството на Ян Марсалек – австрийски гражданин, издирван за финансови измами по случая „Wirecard“ и заподозрян за тесни връзки с руските служби. Смята се, че българите са шпионирали американска военна база и са следили лица, които Кремъл е смятал за заплаха.

Още преди процеса двама други българи – Орлин Русев и Бисер Джамбазов – са признали вината си, а обвинението твърди, че всички заедно са планирали дезинформационни акции, включително организиране на фалшив протест пред посолството на Казахстан в Лондон. Освен това, според прокурорите, Марсалек е инструктирал групата да следи украински военни, обучавани в американска база в Германия.

Един от най-шокиращите детайли в делото е разкритата схема за капан срещу разследващия журналист Христо Грозев. Според доказателствата, групата е обсъждала как да го примами в романтична връзка с Габерова, за да го компрометира, а в последствие дори са обмисляли неговото отвличане или убийство. Грозев, който е част от разследващата платформа „Белингкат“, е известен с разкритията си за руските операции, включително случая с отравянето на Сергей Скрипал с „Новичок“ през 2018 г.

Ян Марсалек, който все още се издирва от германските власти заради мащабна финансова измама, се смята, че се укрива в Русия. Настоящото му местонахождение обаче остава неизвестно.

Лондон дава ясен сигнал: Време е за действие! Великобритания и съюзниците засилват подкрепата за Украйна

март 2, 2025 (updated март 2, 2025) Published by BGVOICEUK

Британският премиер Киър Стармър събра европейски лидери в Лондон, за да обсъдят сигурността на Обединеното кралство, Украйна и Европа като цяло. Срещата завърши с категорично послание – подкрепата за Украйна ще се засили, а планът за спиране на сраженията ще бъде обсъден и с Вашингтон, за да се постигне конкретен напредък.

Финансова и военна помощ за Киев

Стармър обяви, че Великобритания ще позволи на Украйна да използва 1,6 милиарда паунда експортно финансиране, с които ще бъдат закупени над 5000 ракети за противовъздушна отбрана. Те ще се произвеждат в Белфаст, което освен че ще засили отбранителните способности на Украйна, ще създаде и нови работни места в британската военна индустрия.

„Целта е Украйна да бъде в най-добрата позиция по време на всякакви бъдещи преговори“, подчерта премиерът.

Четири основни стъпки за гарантиране на сигурността

Лидерите на срещата в Лондон се споразумяха за четири ключови мерки, които ще формират бъдещата стратегия:

1️⃣ Продължаване на военната помощ за Украйна, докато войната не приключи, както и засилване на икономическия натиск върху Русия.

2️⃣ Гаранции за суверенитета и сигурността на Украйна, като Киев трябва да участва във всички преговори за бъдещето на региона.

3️⃣ Създаване на механизми за предотвратяване на нови руски агресии, дори след сключване на мирно споразумение.

4️⃣ Формиране на „коалиция на желаещите“, която ще поеме ангажимент да защитава Украйна и мира в Европа.

Стармър беше категоричен, че тези действия трябва да започнат веднага и Обединеното кралство ще даде своя принос с „ботуши на земята и самолети във въздуха“.

Европа поема инициативата, но има нужда от подкрепата на САЩ

Премиерът на Великобритания подчерта, че европейските лидери трябва да свършат „тежката работа“, но също така призна, че е нужна подкрепата на САЩ.

„Съгласни сме с Тръмп, че е необходимо бързо да постигнем траен мир. Сега е моментът да работим заедно“, заяви той.

Лидерите на срещата се ангажираха да продължат диалога, за да поддържат динамиката на действията. „Днес сме на исторически кръстопът. Това не е време за повече разговори – време е за действия“, категоричен бе британският премиер.

Германия и НАТО настояват за силна армия в Украйна

Германският канцлер Олаф Шолц подчерта, че Европа трябва да гарантира, че след войната Украйна ще разполага с достатъчно силна армия, за да се защитава самостоятелно.

„Основата на всичко ще бъде една силна армия“, заяви Шолц.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте също посочи, че все повече европейски държави увеличават разходите си за отбрана. Това бе потвърдено от няколко лидери в частни разговори, но официалните детайли тепърва ще бъдат обявени.

„САЩ остават ангажирани с НАТО и сигурността на Европа“, каза Рюте след края на срещата.

Италия и Полша: Единство срещу Русия

Италианският премиер Джорджа Мелони изрази загриженост относно търговските напрежения със САЩ, но също така подчерта, че всички държави трябва да се фокусират върху общата цел – постигане на справедлив и траен мир в Украйна.

Полският премиер Доналд Туск призова за единство срещу агресията на Русия, подчертавайки, че Западът няма да капитулира пред шантажа на Путин.

„Трябва да изпратим ясно послание – ние няма да отстъпим“, заяви Туск.

Зеленски с нови дипломатически ходове

След срещата на върха, украинският президент Володимир Зеленски беше приет от британския крал Чарлз III в кралската резиденция Сандрингам. Разговорът им се проведе два дни след напрегнатия сблъсък между Зеленски и Тръмп в Белия дом.

Украйна продължава да търси международна подкрепа, а Лондон и съюзниците ясно заявиха – действията започват сега!

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини и не пропускайте да си инсталирате приложението!

Когато Историята Се Пише в Белия Дом: Зеленски, Тръмп и Разпадането на Лидерството

март 1, 2025 (updated март 1, 2025) Published by BGVOICEUK

Понякога историята не се случва на бойното поле, а в един обикновен кабинет, в рамките на официална среща, която на пръв поглед е просто поредният дипломатически ритуал. Но това, на което станахме свидетели снощи – макар и от дивана пред телевизора – беше нещо повече. Беше уникален момент, в който маските паднаха, а истинските лица на световните лидери се показаха без филтър.

За първи път американски президент и неговият вицепрезидент демонстрираха такова безочие и арогантност по време на официална среща в Белия дом. И докато много от присъстващите очакваха украинският президент Володимир Зеленски да наведе глава, да сведе поглед и да играе по очаквания сценарий на зависим и уплашен съюзник, той избра нещо друго – избра да бъде мъж, избра да бъде държавник.

С достойнство и непоколебимост, Зеленски показа, че няма да бъде благодарен по заповед. Няма да се огъне пред исканията за покорност. Лидерът на нация, която повече от три години води война за своето съществуване, отказа да бъде пионка в политическите игри на един свят, който твърде дълго се е преструвал на „свободен“.

„Лидерът на свободния свят“ вече не е в Белия дом

Някога, по времето на Студената война, президентът на САЩ неизменно носеше и една неофициална титла – „лидер на свободния свят“. Вчера обаче видяхме как Доналд Тръмп – посмешището на модерната политика – окончателно и публично се отказа от тази титла. По характерния за него начин – с гръм и трясък, без дори да осъзнава какъв позор се стоварва върху самия него.

Иронично е, че тази титла, символ на демокрацията и моралната сила, сега принадлежи на един човек, когото мнозина първоначално не вземаха насериозно – бивш комик, който случайно стана президент. Зеленски не просто прие предизвикателството на войната, но и го обърна в доказателство за характера си. Докато западните лидери му предлагаха самолети, за да избяга, той поиска боеприпаси, за да се бие.

Когато благодарността се превръща в задължение

Целият спектакъл в Белия дом се въртеше около една дума – „благодарност“. Тръмп искаше признателност, очакваше покорност, а може би и нещо повече – контрол. Но ако има нещо, което историята е научила Украйна, то е, че обещанията на великите сили не струват повече от мастилото, с което са написани.

Будапещенският меморандум от 1994 г. е болезнен пример за това. Украйна се отказа от третия по големина ядрен арсенал в света в замяна на гаранции за своята териториална цялост и суверенитет. Русия, САЩ и Великобритания обещаха да защитават страната от агресия. Но когато този момент настъпи, гаранциите се оказаха кухи думи.

Историята ще съди – но не днес

САЩ дължат благодарност на Зеленски – но не заради това, че „си върши работата“, а защото благодарение на него Америка има шанс за свое възраждане. Възраждане, което ще бъде трудно, продължително и болезнено.

Тази среща показа ясно едно: светът е болен. Но ако има нещо, което може да го излекува, това е истинското лидерство. Не арогантността, не егоизмът, не алчността.

И докато се чудим как ще изглежда бъдещето, едно нещо остава сигурно – надеждата умира последна.

Преди нея си отиват свободата, човечността и достойнството.

Но само ако им позволим.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението!

Лондон удря Кремъл: Най-мащабният пакет от санкции срещу Русия и нейните партньори

февруари 24, 2025 (updated февруари 24, 2025) Published by BGVOICEUK

Великобритания нанесе пореден удар по Кремъл, обявявайки мащабен пакет от санкции, насочен не само към Русия, но и към международните ѝ партньори. Това е най-големият санкционен списък, наложен от Лондон след началото на войната в Украйна, като включва компании от различни точки на света, които снабдяват руската армия с критични компоненти.

Във фокуса на новите мерки попадат производители и доставчици на металорежещи машини, електроника и стоки с двойна употреба, сред които микропроцесори, използвани в оръжейни системи. Санкциите засягат фирми от Централна Азия, Турция, Тайланд, Индия и Китай. Освен това, ограниченията обхващат и финансовия сектор, като сред засегнатите е киргизстанската банка „Керемет“.

Великобритания насочва санкции и към министъра на отбраната на Северна Корея генерал Но Гуан-чхол заради разполагането на севернокорейски военни части в руската Курска област. В списъка с рестрикции попада и руският милиардер Роман Троценко – председател на инвестиционната корпорация „Аеон“.

Лондон предприема и действия срещу 40 кораба, които според британските власти помагат на Русия да заобикаля санкциите, транспортирайки санкциониран руски петрол.

„Всяка прекъсната линия за военни доставки, всяка блокирана рубла и всяко разкритие на подбудителите на агресията на Путин е стъпка към справедлив и траен мир“, заяви британският външен министър Дейвид Лами.

Лондонският съд решава съдбата на трима българи, обвинени в шпионаж за Русия

февруари 21, 2025 (updated февруари 21, 2025) Published by BGVOICEUK

В Централния наказателен съд в Лондон днес се очакват присъдите на трима българи, обвинени в шпионаж в полза на Русия. Катрин Иванова, Ваня Габерова и Тихомир Иванчев твърдят, че са невинни и че са били включени в случая без тяхно знание. Съдебното жури, съставено от 12 души, трябва да вземе окончателно решение за следващите месеци на разпити и да представи доказателства.

Основният аргумент на защитата е, че те са били манипулирани от Бисер Джамбазов – друг българин, който вече се признава за виновен по обвиненията в шпионаж. Според тях Джамбазов ги е убедил, че работи за Интерпол и че задачите, които им възлагат, са свързани с разкриването на корупционни мрежи. Прокуратурата обаче категорично отхвърля тази версия, като представя стотици съобщения между обвиняемите, в които се обсъждат конкретни задачи и тяхното изпълнение.

Прокурорът по делото, Алисън Морган, описва групата като добре организирана разузнавателна мрежа, разполагаща с модерна техника за наблюдение – скрити камери в очила, дронове и оборудване за проследяване на мобилни устройства. Един от ключовите им ангажименти бил да следват мобилните телефони на украинските войници, обучавани в американска база в Щутгарт, с цел те да бъдат проследявани след завръщането си на фронта.

Сред другите операции, приписани на групата, е наблюдението на журналиста Христо Грозев във Виена. Българите са били засечени да следват неговите пътувания в Европа и да се опитват да установят източниците му на информация за разследванията срещу режима на Владимир Путин. Според разследването те са действали под ръководството на Ян Марсалек – австрийски бизнесмен, запознат с една от най-големите финансови измами в Германия и с тесни връзки с руските тайни служби. Въпреки това, Марсалек не е сред обвиняемите по делото.

Решението на съдебното жури ще определи не само съдбата на тримата българи, но и ще хвърли повече светлина върху предполагаемата мрежа за шпионаж, действаща на територията на Великобритания.

👉 Следвайте BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да инсталирате приложението BG VOICE UK!

Кремъл ръкопляска на Тръмп: Новият приятел на Москва?

февруари 20, 2025 (updated февруари 20, 2025) Published by BGVOICEUK

В развитие, което предизвика вълна от реакции по целия свят, Кремъл изрази пълно съгласие с позицията на администрацията на Доналд Тръмп относно конфликта в Украйна. Говорителят на Кремъл, Дмитрий Песков, заяви пред медиите, че Москва споделя мнението на Тръмп, че мирът трябва да бъде постигнат възможно най-скоро и чрез преговори. Това рязко контрастира с подхода на предходната администрация на Джо Байдън, която подкрепяше Украйна с мащабна финансова и военна помощ.

Тази промяна в американската политика идва след унищожителен пост в социалната мрежа на Тръмп, в който той нарече украинския президент Володимир Зеленски „диктатор“ и разкритикува мащабната финансова подкрепа за Украйна. Според Тръмп, САЩ са похарчили 350 милиарда долара за война, която „не можела да бъде спечелена“ и която „не е трябвало да започва“. Президента подчерта, че Европа е дала значително по-малко средства за войната, въпреки че конфликтът е с много по-голямо значение за нея, отколкото за Америка.

Освен това, Тръмп твърди, че половината от отпуснатите от САЩ средства за Украйна са „изчезнали“, а Зеленски отказва да проведе избори в страната, като същевременно губи доверие сред украинците. Той намекна, че Украйна трябва да действа бързо, иначе може „да не остане държава“. Тръмп също така заяви, че администрацията му активно работи по дипломатически решения за прекратяване на конфликта с Русия – нещо, което според него Байдън дори не е опитал.

Песков потвърди, че има нов диалог между Москва и Вашингтон и че двете страни обсъждат възобновяване на преговорите, включително възможността за размяна на затворници. Преговорите на високо равнище между американски и руски представители в Рияд тази седмица може да се окажат ключови за следващите стъпки в конфликта.

Тази драматична промяна в американската външна политика може да доведе до сериозни размествания в световния ред. Докато Европа остава загрижена за последиците от евентуално споразумение между Тръмп и Кремъл, мнозина виждат в това нов шанс за прекратяване на военните действия. Въпросът е: ще бъде ли това истински мир или просто пренаписване на политическите съюзи?

Telegraph: Европа обсъжда разполагането на войски в Украйна – дипломатически ход или риск от ескалация?

февруари 20, 2025 (updated февруари 20, 2025) Published by BGVOICEUK

Европейски лидери обмислят изпращането на до 30 000 войници в Украйна, според информация на британското издание The Daily Telegraph. Според източници, запознати с плана, решението е било обсъдено по време на неофициална среща в Париж и има за цел да бъде представено на президента на САЩ Доналд Тръмп от британския премиер Киър Стармър.

Съгласно този план, европейските войски ще бъдат разположени в ключови украински градове като Полтава, Днепропетровск и Кривой Рог, както и в стратегически пристанища и инфраструктурни съоръжения, включително атомни електроцентрали. Основната цел е минимизиране на риска от пряка конфронтация с руските сили и засилване на наблюдението над линията на съприкосновение чрез сателити, дронове и разузнавателни самолети.

Планът включва и предложение за разполагане на американски изтребители и ракетни системи в Полша и Румъния, които да бъдат в повишена готовност при евентуално нарушение на примирието от страна на Русия. Лондон се позиционира като основен посредник между Брюксел и Вашингтон, опитвайки се да изгради координиран подход към конфликта.

Въпреки че Германия, Испания и Италия не подкрепят идеята за разполагане на войски в Украйна, се разглежда възможността за използване на сили от Съвместните експедиционни сили – коалиция, включваща Великобритания, Дания, Исландия, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Финландия, Швеция и Естония.

Според източници, западните миротворчески сили ще бъдат оборудвани с ресурси за предотвратяване на въздушни заплахи, а в Черно море ще патрулират кораби, които да гарантират безопасността на търговските пътища. Киър Стармър подчертава, че евентуално разполагане на европейски сили в Украйна трябва да бъде подкрепено от гаранции от страна на САЩ, тъй като без тях ефективното „сдържане на Русия“ би било невъзможно.

Москва от своя страна реагира остро на тези предложения, като ги определя като стъпка към ескалация на конфликта и подчертава негативното си отношение към идеята за изпращане на европейски войски в Украйна под претекста на мироопазваща мисия.

Шпионският процес срещу българи в Лондон продължава – трима от обвиняемите отричат вината си

февруари 18, 2025 (updated февруари 18, 2025) Published by BGVOICEUK

Процесът срещу група българи, обвинени в шпионаж в полза на Русия, продължава в Централния наказателен съд на Лондон. Докато двама от основните заподозрени – Орлин Русев и Бисер Джамбазов – вече признаха вината си, трима други – Ваня Габерова, Катрин Иванова и Тихомир Иванчев – категорично отхвърлят обвиненията, настоявайки, че са жертви на манипулация и не са участвали съзнателно в разузнавателни операции.

По време на последното заседание защитниците на обвиняемите представиха своята версия за събитията. Адвокатът на Габерова, Антъни Мелцер, заяви, че клиентката му е била заблудена и използвана от Бисер Джамбазов, който ѝ е внушил, че работи за Интерпол. Според защитата, тя вярвала, че пътува с него на почивки, а не че участва в операции за наблюдение. Мелцер описа Габерова като „наивна козметичка от малко градче в България“, която не е разбирала истинската същност на действията си.

Адвокатът на Иванчев пък представи тезата, че бившата му приятелка Габерова е скъсала с него именно заради Джамбазов, който ѝ е обещал „по-добър живот“. Същевременно Катрин Иванова, която също е била близка с Джамбазов, заяви, че е смятала заснемането на украински войници в база на американската армия край Щутгарт за просто „романтична почивка“. Нейният адвокат Рупърт Боуърс подчерта, че видеото, което тя е заснела, не съдържа чувствителна информация, тъй като самата база се намира до главен път и изображения от нея могат да се открият свободно в интернет.

Обвинението срещу Джамбазов и Иванова включва също притежание на 18 фалшиви паспорта и планове за използване на специализирани устройства за извличане на информация от мобилни телефони на военни служители. Иванова категорично отрича тези твърдения, като се позовава на наличието на подобни видеа в YouTube, качени от американци, които свободно споделят кадри от базата.

Процесът продължава, а изходът му може да се окаже важен не само за обвиняемите, но и за отношенията между Лондон и Москва, особено в контекста на нарастващото напрежение в Европа.

Трима от подсъдимите за шпионаж в полза на Русия българи на Острова не признават вината си

януари 31, 2025 (updated януари 31, 2025) Published by BGVOICEUK

Скандалът около групата българи, обвинени в шпионаж в полза на Русия, продължава да се разгръща в Централния наказателен съд в Лондон. Докато двама от тях – Бисер Джамбазов и Орлин Русев, признали вината си още в началото на процеса, трима други – Ваня Габерова, Тихомир Иванчев и Катрин Иванова – категорично отричат обвиненията.

Ваня Габерова: „Не знаех нищо за дейността на Джамбазов“

Една от обвиняемите, козметичката Ваня Габерова, даде показания, в които заяви, че не е била наясно с предполагаемата шпионска дейност на Бисер Джамбазов, с когото е поддържала близки отношения. По време на пътуванията им до Австрия и Испания тя вярвала, че той работи за Интерпол. Джамбазов дори ѝ представил фалшив пропуск и документи, които не будели у нея никакви съмнения, дори след ареста им.

Взаимоотношения и връзки между подсъдимите

Габерова сподели пред съда, че е била силно впечатлена от Джамбазов, когото първоначално възприемала като „чаровен и влиятелен мъж“. Според нея той успял да я убеди, че разследващият журналист Христо Грозев е „лош човек“. Впоследствие тя видяла дома на Грозев във Виена, малко преди двамата с Джамбазов да заминат за Валенсия, където журналистът участвал в работно събитие.

В личен план Габерова призна, че именно във Валенсия започнала да изпитва романтични чувства към Джамбазов. Тя сподели, че мечтаела да стане полицай и Джамбазов я уверил, че може да ѝ помогне да постигне тази цел, като я свърже с правилните хора.

Съдебното разследване продължава

Съдът установи, че към момента на ареста както Габерова, така и другата обвиняема Катрин Иванова, били убедени, че Джамбазов е техен интимен партньор. Това допълнително усложнява разплитането на случая, тъй като съществува вероятност те да са били използвани без тяхно знание.

В същото време обвинението представи доказателства, че една от целите на предполагаемата шпионска мрежа е бил именно Христо Грозев – журналистът, който разкри връзките на Русия с отравянето с „новичок“ в Солсбъри през 2018 година.

Очаква се в следващите дни съдебните заседатели да разгледат допълнителни доказателства, свързани с разследването. Процесът продължава, а съдбата на тримата отричащи вината си обвиняеми остава неясна.

Етикет: Русия