Шпионската мрежа, работила за Москва, е била свързана с високите нива на властта в България

На 33-годишната Катрин Иванова и двама други обвиняеми им се повдигат обвинения за участие в група българи, осъществявала шпионаж в полза на Русия

Българска група, действаща на територията на Великобритания и обвинена в шпионаж в полза на Москва, е имала връзки с „най-високите етажи“ на българското управление, стана ясно по време на съдебно заседание в Лондон, съобщава Пи Ей Мидия/ДПА, цитирани от БТА.

Катрин Иванова, заедно с Бисер Джамбазов (43 г.) и Орлин Русев (46 г.), са обвинени в участие в мрежа, следяща локации и хора за интересите на Русия. Джамбазов и Русев вече са признали участието си в конспирацията, която е продължила три години.

Иванова, от своя страна, заявява, че е била манипулирана и подведена от Джамбазов, като е вярвала, че разкрива корупция, докато всъщност е следяла разследващия журналист Христо Грозев в различни европейски държави.

По време на съдебния разпит прокурор Алисън Морган я обвини, че е била „корумпирана“ и „ключова фигура“ в шпионския заговор, като отбеляза, че нейният партньор имал връзки с българската власт.

Съдът изслуша и информация, че Иванова, Джамбазов и Ваня Габерова са участвали в организирането на президентските избори в България през 2021 г., които бяха спечелени от Румен Радев.

Иванова призна, че е била помолена от представител на българското посолство в Лондон да подпомогне подписването на протокола с резултатите от гласуването, но отрече някога да е докладвала на властите за предполагаемата корупция, за която твърди, че е подозирала.

Прокурорът директно я попита: „С оглед на всичко, което знаете сега, смятате ли, че беше редно да подпишете този документ? Вие сте корумпираната, нали?“

Иванова категорично отрече обвинението.

Тя, заедно с Габерова и Тихомир Иванов Иванчев (39 г.), не признава вината си за шпионаж в периода от 30 август 2020 г. до 8 февруари 2023 г. Иванова също така пледира невинност по второто обвинение – притежание на фалшиви документи.

Българка от шпионския процес на Острова плаче в съда, след като арестували гаджето ѝ с друга шпионка в леглото

33-годишната Катрин Иванова, част от българската шпионска мрежа, действаща във Великобритания, отрече да е знаела, че събраната от нея информация ще бъде предоставена на Русия. Това беше разкрито по време на поредния ден от процеса в Централния наказателен съд в Лондон, предаде БНР.

Иванова, заедно с още петима български граждани, е обвинена в шпионаж в полза на Русия. Според обвинението, групата е извършвала сложни операции на територията на Обединеното кралство и Европа.

В съда беше представена информация, че Иванова е била в района на американска военна база в Германия, където тайно е заснела двама разследващи журналисти, които се считат за врагове на Русия. Съществуват предположения, че журналистите са били изложени на риск от отвличане или дори убийство.

При първото си даване на показания, Иванова категорично отрече да е шпионин. Тя обясни, че е приела да следи определени хора и да пътува в рамките на операции, без да знае истинската цел на своята дейност. По нейни думи, участието ѝ в операцията срещу журналиста Христо Грозев било възприето като възможност за разкриване на корупция.

„Планът беше да се опитаме да разобличим Грозев“, каза Иванова пред съда.

Иванова разказа още, че тогавашният ѝ партньор Бисер Джамбазов я убедил да участва в тези операции, тъй като му имала пълно доверие. „Той беше мой партньор повече от 10 години. Не можех да повярвам, че би направил нещо, което да ме нарани“, сподели тя през сълзи.

Емоционалното ѝ състояние се влоши, когато разкри, че Джамбазов е бил арестуван в леглото с друга обвиняема по делото – Ваня Габерова.

Бисер Джамбазов и Орлин Русев вече са признали вината си. Процесът продължава с очакване за още разкрития.

Снимка: БГНЕС/ЕРА

Руски шпионски кораб в Ламанша – Великобритания отправя остра реакция към Владимир Путин

Руски шпионски кораб преминава през британски води, предизвиквайки сериозни опасения и твърда реакция от страна на Лондон. Според Министерството на отбраната на Великобритания, руският кораб „Янтар“ е бил забелязан да извършва дейности над подводни кабели – ключови за комуникациите и инфраструктурата на страната. Този инцидент поставя Великобритания в челните редици на усилията за защита на европейската подводна инфраструктура.

Остра реакция от Лондон

Министърът на отбраната на Великобритания, Джон Хийли, отправи ясно предупреждение към руския президент Владимир Путин. Той заяви: „Ние знаем какво правите и няма да се поколебаем да предприемем решителни действия за защита на нашата държава“.

Руският кораб, който в момента се намира в Северно море, е обвинен в събиране на разузнавателна информация и картографиране на важни подводни съоръжения. За да реагира на тази заплаха, Кралският флот е разположил два свои кораба – „Съмърсет“ и „Тайн“, които следят движението на „Янтар“ във всяка минута.

Тайна операция на британски подводници

През ноември миналата година, британска подводница изплува в непосредствена близост до „Янтар“, демонстрирайки, че всяко негово движение е било наблюдавано. Според британското министерство, този ход е бил ясен сигнал към Русия, че опитите ѝ за шпионска дейност няма да останат незабелязани.

Нарастваща заплаха за европейската инфраструктура

Великобритания подчертава своята водеща роля в защитата на подводната инфраструктура в европейските морета. Това включва и нова инициатива на НАТО, в която британските ВВС ще осигурят летателни апарати за засилване на сигурността в Балтийско море. В този регион, през последните месеци, няколко подводни кабела бяха повредени, което европейските лидери свързват с „хибридни военни действия“ от страна на Русия.

Международни усилия за сигурност

Миналата седмица, лидери от НАТО, граничещи с Балтийско море, се срещнаха във Финландия, за да обсъдят конкретни мерки за подобряване на сигурността. Генералният секретар на алианса, Марк Рюте, обяви разполагането на кораби, самолети и дронове в региона. Това показва сериозността на ситуацията и решимостта на НАТО да отговори на подобни заплахи.

Изводи

Действията на Русия и отговорът на Великобритания подчертават нарастващото напрежение в региона. Докато Лондон твърдо заявява готовността си да защитава националната си сигурност, този инцидент показва колко уязвима може да бъде критичната инфраструктура в днешния свят.

Ако Тръмп предостави на Путин 20% от Украйна, това ще бъде само началото

Ако бъде постигнато споразумение, при което Украйна бъде принудена да се съгласи Русия да контролира 20% от нейната територия, Владимир Путин няма да се спре дотук и ще се върне за останалата част от страната. Това мнение изразява Иън Дънкан Смит, член на британския парламент, в анализ за The Telegraph. Според него подобен ход би напомнил на събитията от 1938 година, когато неспособността на Запада да противостои на агресора доведе до Втората световна война.

Смит предупреждава новоизбрания президент Доналд Тръмп да избягва прояви на слабост в политиката си спрямо Украйна, защото това би дало сигнал на Китай да осъществи плановете си за нападение над Тайван. Според него светът е изправен пред нова ос на тоталитарните държави, включваща Китай, Русия, Северна Корея, Иран и Мианмар – заплаха, сравнима по мащаб със Студената война.

Китай в момента модернизира армията и флота си с невероятна скорост, за да предизвика влиянието на САЩ, а нахлуването в Тайван остава най-сериозната заплаха. Това е част от амбициозния план на Си Дзинпин да направи Китай доминираща световна суперсила – както икономически, така и военно. Според него демокрацията е отклонение от нормата, а автокрацията е истинската форма на управление.

Русия и Китай остават близки съюзници. След хаотичното изтегляне на западните сили от Афганистан, те стигнаха до заключението, че на Запада липсва воля и лидерство. Именно този вакуум е една от причините Путин да се осмели да нахлуе в Украйна. Днес украинците продължават героично да се борят за земята си, жертвайки живота си.

През 2023 година, по време на посещение във Вашингтон, американски конгресмени обявиха, че техните приоритети са Тайван и Израел. Смит отговорил, че тези въпроси са взаимосвързани. Атаката срещу Израел е била от полза за Русия и Китай, тъй като е разсеяла вниманието на САЩ от Украйна и Тайван. Това е довело до закъснения във военните доставки, от които Украйна отчаяно се нуждае.

Въпреки че плановете на Тръмп за постигане на мир между Путин и Зеленски изглеждат похвални, историята показва, че компромиси със злонамерени лидери рядко водят до траен мир. Даването на части от Украйна на Русия само ще насърчи по-нататъшната агресия. Ако Украйна бъде изоставена, Тайван ще бъде следващият. Историята ни е дала достатъчно уроци – не трябва да ги повтаряме.

Снимка: БГНЕС/ЕРА

Газови конфликти: Русия обвинява ЦРУ и Лондон за атака срещу „Турски поток“

Москва твърди, че атаката на 11 януари срещу компресорната станция в Краснодарски край, обслужваща газопровода „Турски поток“, е станала с подкрепата на САЩ и Великобритания. Това заяви представителят на Русия в ООН, Василий Небензя, по време на заседание на Съвета за сигурност, посветено на Украйна.

Небензя подчерта, че Киев е извършил нападението ден след като украинският президент отказал да поднови договора за транзит на руски газ към Европа. Според него Вашингтон и Лондон целят да принудят ЕС да купува по-скъп втечнен газ от САЩ и възпрепятстват международното разследване на атаката срещу „Северен поток“ през 2022 г.

Руското Министерство на отбраната потвърди, че са свалени девет украински дрона, насочени към компресорната станция, като щетите са минимални и вече възстановени. Въпреки това, Киев е обвинен в енергиен тероризъм, целящ да прекъсне руския газов износ.

Газопроводите „Турски поток“ и „Син поток“, преминаващи под Черно море към Турция, са сред малкото останали маршрути за доставка на руски газ до Европа. Ситуацията ескалира след отказа на Украйна да продължи транзитния договор, което допълнително влошава отношенията между страните.

Инцидентът е поредният пример за напрежението в региона, като Москва настоява за по-задълбочено разследване и международна реакция.

Снимка: БГНЕС/ EPA, надуваема примамка в Чехия

Български шпиони, свързани с Русия, са се опитали да установят местоположението на системите „Пейтриът“ на украинската армия

Български граждани, обвинени в шпионаж за Русия, са се стремили да открият местоположението на ракетните системи „Пейтриът“, използвани от Украйна, според доказателства, представени в Централния наказателен съд на Англия и Уелс (Олд Бейли).

Полицията е иззела голямо количество шпионско оборудване от предполагаемата шпионска група, ръководена от Орлин Русев, който оперирал от преустроен хотел в Грейт Ярмут. Сред иззетите предмети са подслушвателни устройства, камери, фалшиви документи и техника за проследяване. Русев и заместникът му Бисер Джамбазов са признали за участие в шпионски заговор, координиран с руски агент, свързван с издирвания от Интерпол Ян Марсалек.

Според прокуратурата оборудването е било предназначено за операции, включително пред американска военна база в Германия, за да се събира информация за украински военнослужещи, обучаващи се на системите „Пейтриът“. Целта е била да се проследят техните действия в Украйна и да се установят местоположенията на ракетните установки.

Освен това, в дома на Джамбазов и Катрин Иванова в Лондон са намерени скрити камери, GPS проследяващи устройства и заглушители. Полицията е открила и камери, скрити в предмети като бутилка от „Кока Кола“, часовник и детска играчка, както и фалшиви паспорти.

Процесът продължава, като част от обвиняемите отричат участие в заговора.

Киър Стармър: Подкрепа за Украйна е ключова

Британският премиер Киър Стармър подчерта важността на засилената подкрепа за Украйна, за да може страната да постигне благоприятни условия в бъдещи мирни преговори. Той предупреди, че победа на Русия би застрашила сигурността и стабилността на Европа, и настоя за продължаваща помощ, докато Украйна защити независимостта си и правото си да избира бъдещето си.

Речта на Стармър идва на фона на засилени руски атаки, включително в Донецка област и Югоизточна Украйна, където Никопол и Курахово са под обстрел. Русия ускорява настъплението си в Донбас, докато Украйна и съюзниците ѝ, включително ЕС, работят за затягане на санкциите срещу Москва.

Междувременно украинският президент Зеленски подписа указ за санкции срещу руски юридически и физически лица, замесени в доставките на дронове за руската армия. Европа също изрази готовност за общи усилия срещу заобикалянето на санкциите чрез трети страни.

В Лондон започва делото срещу шестима българи, обвинени в шпионаж за Русия

Днес, 26 ноември 2024 г., в Централния наказателен съд в Лондон (Олд Бейли) започва процесът срещу шестима български граждани, обвинени в шпионаж в полза на Русия. Обвиняемите са Орлин Русев, Бисер Джамбазов, Катрин Иванова, Иван Стоянов, Ваня Габерова и Тихомир Иванчев. Първоначално делото беше насрочено за 27 октомври, но бе отложено без обявена причина.

Петимата първи обвиняеми бяха арестувани през 2023 г. по подозрения в заговор за „събиране на информация, предназначена за пряка или косвена полза за врага, с цел да се навреди на сигурността и интересите на държавата“. Тихомир Иванчев бе задържан през февруари 2024 г. като шести член на предполагаемата „шпионска клетка“.

Освен основните обвинения, срещу Русев, Джамбазов и Иванова са повдигнати и обвинения за притежание на фалшиви документи за самоличност, открити в домовете им. Всички обвиняеми пледират невинни по всички повдигнати обвинения.

Очаква се процесът да продължи около четири седмици, поради обширния обем на събраните доказателства от разследващите органи.

Британският външен министър Дейвид Камерън обеща подкрепа на Украйна и призна нейното право на самоотбрана

По време на своето посещение в Киев в четвъртък, бившият британски министър-председател и настоящ външен министър Дейвид Камерън ангажира Великобритания да предоставя финансова и военна подкрепа на Украйна. Камерън обеща украинското правителство да получава по 3 милиарда лири (около 3,74 милиарда долара) годишно за неопределен период, в зависимост от нуждите на страната.

„Предоставихме всички налични в момента ресурси в сферата на въоръженията и оборудването“, заяви Камерън пред агенция „Ройтерс“, подчертавайки ангажимента на Великобритания към украинската кауза.

Камерън подчерта, че Украйна има пълното право да използва предоставените военни средства за отбрана на своя територия и, при необходимост, за удари в Русия, в отговор на агресията на последната. „Украинците имат право да се защитават, особено предвид продължаващите атаки по тяхната територия от страна на Русия“, добави той.

През своето посещение, Камерън се срещна с украинския президент Володимир Зеленски и други високопоставени официални лица, като обяви нови доставки на оръжие, включително прецизно управляеми авиационни бомби, зенитни ракети и оборудване за 100 мобилни зенитни екипа, укрепващи военните способности на Украйна в борбата за национална сигурност и суверенитет.