Бягството от дълг: защо стотици българи са издирвани за неплатени студентски заеми от Великобритания

Стотици българи, завършили висше образование във Великобритания, са в момента обект на разследване и издирване от страна на британските власти. Причината? Неплатени студентски заеми. Според официалните данни на Student Loans Company (SLC) – агенцията, отговаряща за отпускането и събирането на студентските кредити, над 100 000 чужденци, включително хиляди българи, са напуснали страната след дипломирането си, без да започнат да изплащат дълговете си или дори да съобщят какъв е доходът им и къде се намират. Поне 2700 от тях са в България, а общата сума, която те дължат, е над 2.8 милиарда паунда. Това не е просто проблем на документ или забравен мейл – това е целенасочено избягване на законово задължение и риск от сериозни последствия.

Системата във Великобритания е изградена така, че да започнеш да връщаш заема си едва когато започнеш да изкарваш над определен праг от доходи – в момента около £25 000 на година. Това звучи справедливо, но само ако спазваш правилата. Ако напускаш страната за повече от три месеца, си длъжен да уведомиш SLC, като попълниш декларация за доходите си извън Великобритания – т.нар. Overseas Income Assessment Form. Не го подадеш ли – заемът не изчезва, но ставаш „нелегален длъжник“. Оттам нататък нещата излизат извън контрол – натрупват се лихви, начисляват се неустойки, а при завръщане в Обединеното кралство или при международно финансово разследване проблемите могат да станат реални и сериозни.

Британските власти вече работят с институциите в България и други европейски държави. Данъчната администрация (НАП), банкови институции и кредитни бюра са потенциални партньори на SLC, когато се търсят длъжници. Да не говорим, че ако решиш да се върнеш в Англия и да започнеш работа, или пък да вземеш ипотека, кредит, или дори просто да кандидатстваш за виза – всичко това може да бъде блокирано заради неплатен заем.

Никой не преследва хора, които обективно не могат да платят – системата допуска отсрочка (deferment), намалени вноски, или дори временно нулеви плащания, ако нямаш доходи. Но за целта трябва просто да се свържеш с институцията и да подадеш нужния формуляр. Не чакай. Не се крий. Не отлагай. Бюрокрацията е досадна, но последствията от мълчанието са много по-сериозни от пет минути с формуляр и един pdf от банковата сметка.

Хората, които сега съветват българи в такава ситуация, казват едно: подай декларация за доходите си и не се прави на „забравил“. Няма срам да признаеш, че не можеш да плащаш. Има срам да се правиш на тарикат и да ти затворят вратата към бъдещето.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Еврото идва! Какво означава това за българите в Англия?

Всеки път, когато в България се заговори за нова валута, за реформа или промяна, в главата на обикновения човек не тръгват икономически анализи, а въпроси от сорта на: „Колко ще струва хлябът утре?“, „Ще станем ли като Гърция?“ и „Ще ни окрадат ли пак?“. Нормално. Нямаме доверие в системата. Но когато става дума за българите в чужбина – и по-специално за онези 60 000+ българи в Обединеното кралство – въпросите се изместват: как ще ми повлияе това? Ще си струва ли още да пращам пари в България? Ще падне ли левът? Ще поскъпне ли всичко?

Истината е, че въвеждането на еврото в България – ако и когато стане – няма да промени особено ситуацията за българите в Англия. Защо? Защото голяма част от тях отдавна живеят в две валути: паунди и левове. Повечето парични трансфери минават през платформи като Revolut, Wise, PaySend или директно по банков път – и във всички случаи има конвертиране. Ако левът стане евро, просто ще се махне едно превалутиране. По-малко такси, по-малко игра с курса. Нищо страшно.

Проблемът не е в еврото. Проблемът е в недоверието. Страховете ни не са от валутата, а от това кой ще я управлява. Хората не се плашат от 1 евро = 1.95583 лв. – плашат се, че ще се опитат да ги излъжат при закръгляне на цените. Само че в страни като Словакия, Латвия, Литва и дори Хърватия – всички от нашата черга – преходът към еврото мина с временен ропот и после… животът продължи. Не стана революция. Нито пък се изнесоха от държавата.

Също така, въвеждането на еврото няма да върне масово българите от Англия обратно в България. Причината хората да напускат не е левът – а здравеопазването, съдебната система, корупцията, липсата на перспектива. Ако утре в България започнат да плащат пенсии и заплати в евро, но със същите навици, без реформа и визия, ефектът ще е козметичен. Ще имаш същите проблеми, просто с по-различна валута в джоба.

За тези, които изпращат пари в България – родители, ипотека, помощ за близки – еврото би улеснило нещата. Не би имало нужда да мислят: “Днес курсът на лева е паднал” или “Ще чакам другата седмица, че сега е зле”. Ще има по-малко несигурност и по-малко загуби при превалутиране. От гледна точка на финансовата стабилност, това е позитив.

Най-голямата грешка, която правим, е да мерим еврото със сантимента, а не с хладен разум. Факт е, че България и без друго води валутата си спрямо еврото от 1997 г. насам. Факт е, че всяка сделка с имот, с кола, с по-голяма сума – така или иначе се мисли в евро. Само пенсиите ни още са в левове, но реално зависят от европейската икономика.

Българите в Англия нямат причина да се страхуват от еврото. Напротив. В един момент може да се окаже, че благодарение на това България е по-привлекателна за инвестиции, по-прозрачна, с по-малко валутен риск. А може би и по-близо до Европа, не само географски, а и финансово.

Страхът от промяна е човешки. Но парадоксът е, че най-много губят онези, които се вкопчват в старото. Светът върви напред. Еврото е просто една стъпка в тази посока – нито панацея, нито катастрофа. Просто логичен ход, който няма да направи живота в Англия по-лош. Нито пък ще върне някого в България, ако няма за какво.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Как един българин си връща 100 паунда на месец от железницата

Всяка сутрин, докато скачаме в претъпканите вагони на влаковете към Лондон (или обратно), губим не само нерви, но и пари. Оказва се, че железниците не са чак толкова „непоклатима система“ – и има начин да си върнеш част от месечната карта, стига да знаеш какво да направиш.

Един приятел си връща всеки месец около 15% от стойността на своята карта за влак – без да се кара, без да звъни на никого, само с няколко клика и малко постоянство. А картата му струва 650 паунда на месец. Това са 90-100 паунда обратно в джоба. И то напълно законно.

Как става номера?

  1. Гледаш кои влакове са закъснели или отменени
    Ползваш сайта recenttraintimes.co.uk. Пример: пътуваш от Leighton Buzzard до Лондон. Влизаш, търсиш конкретната дата и час, и ако видиш, че влакът е закъснял или е бил отменен – записваш го.
  2. Попълваш формуляр за компенсация
    Отиваш на сайта на съответната компания (в случая – London Northwestern Railway) и попълваш Delay Repay Claim Form. Пишеш номера на влака, дата, час и изходна/крайна спирка.
  3. Чакаш одобрение и парите идват
    Ако всичко е наред, след няколко дни ти връщат процент от стойността – директно по банкова сметка или под формата на кредит към следващ билет.

⚠️ Забележка: Дори и да не си бил физически във влака, ако имаш абонаментна карта за тази линия – няма как да проверят. Системата е на честна дума. Това обаче не значи да се правят злоупотреби, просто да се възползваме от това, което ни се полага.

💡 Много малко хора знаят за това и още по-малко го правят. А системата е създадена точно за редовни пътници, които търпят закъснения.

Представи си, че вместо да се ядосваш на перона, след време просто си връщаш 80-100 паунда отгоре. Това вече е нещо.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!