Еврото идва! Какво означава това за българите в Англия?

Всеки път, когато в България се заговори за нова валута, за реформа или промяна, в главата на обикновения човек не тръгват икономически анализи, а въпроси от сорта на: „Колко ще струва хлябът утре?“, „Ще станем ли като Гърция?“ и „Ще ни окрадат ли пак?“. Нормално. Нямаме доверие в системата. Но когато става дума за българите в чужбина – и по-специално за онези 60 000+ българи в Обединеното кралство – въпросите се изместват: как ще ми повлияе това? Ще си струва ли още да пращам пари в България? Ще падне ли левът? Ще поскъпне ли всичко?

Истината е, че въвеждането на еврото в България – ако и когато стане – няма да промени особено ситуацията за българите в Англия. Защо? Защото голяма част от тях отдавна живеят в две валути: паунди и левове. Повечето парични трансфери минават през платформи като Revolut, Wise, PaySend или директно по банков път – и във всички случаи има конвертиране. Ако левът стане евро, просто ще се махне едно превалутиране. По-малко такси, по-малко игра с курса. Нищо страшно.

Проблемът не е в еврото. Проблемът е в недоверието. Страховете ни не са от валутата, а от това кой ще я управлява. Хората не се плашат от 1 евро = 1.95583 лв. – плашат се, че ще се опитат да ги излъжат при закръгляне на цените. Само че в страни като Словакия, Латвия, Литва и дори Хърватия – всички от нашата черга – преходът към еврото мина с временен ропот и после… животът продължи. Не стана революция. Нито пък се изнесоха от държавата.

Също така, въвеждането на еврото няма да върне масово българите от Англия обратно в България. Причината хората да напускат не е левът – а здравеопазването, съдебната система, корупцията, липсата на перспектива. Ако утре в България започнат да плащат пенсии и заплати в евро, но със същите навици, без реформа и визия, ефектът ще е козметичен. Ще имаш същите проблеми, просто с по-различна валута в джоба.

За тези, които изпращат пари в България – родители, ипотека, помощ за близки – еврото би улеснило нещата. Не би имало нужда да мислят: “Днес курсът на лева е паднал” или “Ще чакам другата седмица, че сега е зле”. Ще има по-малко несигурност и по-малко загуби при превалутиране. От гледна точка на финансовата стабилност, това е позитив.

Най-голямата грешка, която правим, е да мерим еврото със сантимента, а не с хладен разум. Факт е, че България и без друго води валутата си спрямо еврото от 1997 г. насам. Факт е, че всяка сделка с имот, с кола, с по-голяма сума – така или иначе се мисли в евро. Само пенсиите ни още са в левове, но реално зависят от европейската икономика.

Българите в Англия нямат причина да се страхуват от еврото. Напротив. В един момент може да се окаже, че благодарение на това България е по-привлекателна за инвестиции, по-прозрачна, с по-малко валутен риск. А може би и по-близо до Европа, не само географски, а и финансово.

Страхът от промяна е човешки. Но парадоксът е, че най-много губят онези, които се вкопчват в старото. Светът върви напред. Еврото е просто една стъпка в тази посока – нито панацея, нито катастрофа. Просто логичен ход, който няма да направи живота в Англия по-лош. Нито пък ще върне някого в България, ако няма за какво.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Еврото чука на вратата – ще отворим ли с доверие или със страх?

Сякаш всеки няколко години у нас се появява една стара новина с нови дрехи: „България ще приеме еврото!“ И както всеки път, започват споровете, страховете и… дезинформацията. Някои го виждат като крачка към „нормалността“ в Европа, други – като последния пирон в ковчега на националната идентичност. А между тези два полюса стоим ние – хората, с празните си джобове, спомените за кризите и усещането, че отново ни готвят нещо, без да ни питат.

Да започнем от началото – защо изобщо трябва да преминем към еврото?

България още с влизането си в ЕС пое ангажимент да се присъедини към еврозоната. Това не е някакво ново хрумване на политиците, а дългосрочна цел, вписана в самото ни членство. От 2020 г. вече сме в т.нар. „чакалня на еврозоната“ (ERM II), което означава, че процесът тече, и е въпрос на време да стане реалност. Но кога – зависи от много фактори.

Какви са плюсовете?

  1. Стабилност и доверие – Еврото е една от най-силните валути в света. За инвеститорите това означава по-малко риск, по-малко колебания, повече предвидимост.
  2. Без такси при пътуване и онлайн пазаруване – Всеки, който е плащал с карта в чужбина или е обменял левове в евро, знае какви такси му взимат. С еврото – тези разходи изчезват.
  3. По-ниски лихви – Достъп до по-евтино финансиране, както за бизнеса, така и за обикновените хора. Особено важно при ипотеките и дългосрочните кредити.
  4. Политическа интеграция – Да, звучи сухо, но е факт – еврозоната е ядрото на ЕС. Там се взимат важните решения. Ако сме вътре, имаме думата. Ако не – ще сме просто публика.

А какви са минусите?

  1. Страхът от покачване на цените – Най-честият аргумент против. Истината? Да, при преминаването към евро има тенденция някои стоки и услуги да се закръглят нагоре. Особено тези, които не се регулират и не се следят отблизо. Но не цените скачат, а търговците злоупотребяват. Контролът е ключов.
  2. Загуба на „независима“ парична политика – Но нека си кажем честно – колко независима е тази политика, след като от 1997 г. сме във валутен борд, вързан за еврото? Ние и сега не печатаме свободно пари. Така че тази „загуба“ вече е факт отдавна.
  3. Емоционалната връзка с лева – Това не е за подценяване. Левът е символ, носи история. Но въпросът е: избираш сантимент или стабилност? Понякога е трудно да има и двете.

Къде се крие дезинформацията?

В социалните мрежи се разпространяват всевъзможни легенди – че щели да ни откраднат спестяванията, че цените ще скочат двойно, че ще станем „колония“. Но ако беше така – защо Хърватия, Словакия, Естония и други държави вече са вътре? Никой не твърди, че няма трудности. Но апокалипсисът, който някои предричат, просто не се е състоял.

Да, някои сектори (като туризма или дребната търговия) ще трябва да се адаптират. Но това се случва при всяка голяма промяна. Въпросът е какво правим ние – ще се хванем ли за страха или ще изискаме прозрачност и контрол от управляващите?

Истината е, че приемането на еврото не е черно-бял въпрос. Има реални плюсове, има реални рискове. Но най-големият риск е да се оставим да бъдем манипулирани – било от политически интереси, било от фалшиви новини.

Еврото не е чудо, нито проклятие. То е инструмент. А как ще го използваме – зависи от нас. От зрелостта ни като общество, от това дали ще търсим информация, ще задаваме въпроси, ще следим кой какво обещава и какво изпълнява.

Може би е време да спрем да се страхуваме от бъдещето и да започнем да го изграждаме сами.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!