Етикет: еврото в България

Сякаш всеки няколко години у нас се появява една стара новина с нови дрехи: „България ще приеме еврото!“ И както всеки път, започват споровете, страховете и… дезинформацията. Някои го виждат като крачка към „нормалността“ в Европа, други – като последния пирон в ковчега на националната идентичност. А между тези два полюса стоим ние – хората, с празните си джобове, спомените за кризите и усещането, че отново ни готвят нещо, без да ни питат.

Да започнем от началото – защо изобщо трябва да преминем към еврото?

България още с влизането си в ЕС пое ангажимент да се присъедини към еврозоната. Това не е някакво ново хрумване на политиците, а дългосрочна цел, вписана в самото ни членство. От 2020 г. вече сме в т.нар. „чакалня на еврозоната“ (ERM II), което означава, че процесът тече, и е въпрос на време да стане реалност. Но кога – зависи от много фактори.

Какви са плюсовете?

1. Стабилност и доверие – Еврото е една от най-силните валути в света. За инвеститорите това означава по-малко риск, по-малко колебания, повече предвидимост.
2. Без такси при пътуване и онлайн пазаруване – Всеки, който е плащал с карта в чужбина или е обменял левове в евро, знае какви такси му взимат. С еврото – тези разходи изчезват.
3. По-ниски лихви – Достъп до по-евтино финансиране, както за бизнеса, така и за обикновените хора. Особено важно при ипотеките и дългосрочните кредити.
4. Политическа интеграция – Да, звучи сухо, но е факт – еврозоната е ядрото на ЕС. Там се взимат важните решения. Ако сме вътре, имаме думата. Ако не – ще сме просто публика.

А какви са минусите?

1. Страхът от покачване на цените – Най-честият аргумент против. Истината? Да, при преминаването към евро има тенденция някои стоки и услуги да се закръглят нагоре. Особено тези, които не се регулират и не се следят отблизо. Но не цените скачат, а търговците злоупотребяват. Контролът е ключов.
2. Загуба на „независима“ парична политика – Но нека си кажем честно – колко независима е тази политика, след като от 1997 г. сме във валутен борд, вързан за еврото? Ние и сега не печатаме свободно пари. Така че тази „загуба“ вече е факт отдавна.
3. Емоционалната връзка с лева – Това не е за подценяване. Левът е символ, носи история. Но въпросът е: избираш сантимент или стабилност? Понякога е трудно да има и двете.

Къде се крие дезинформацията?

В социалните мрежи се разпространяват всевъзможни легенди – че щели да ни откраднат спестяванията, че цените ще скочат двойно, че ще станем „колония“. Но ако беше така – защо Хърватия, Словакия, Естония и други държави вече са вътре? Никой не твърди, че няма трудности. Но апокалипсисът, който някои предричат, просто не се е състоял.

Да, някои сектори (като туризма или дребната търговия) ще трябва да се адаптират. Но това се случва при всяка голяма промяна. Въпросът е какво правим ние – ще се хванем ли за страха или ще изискаме прозрачност и контрол от управляващите?

Истината е, че приемането на еврото не е черно-бял въпрос. Има реални плюсове, има реални рискове. Но най-големият риск е да се оставим да бъдем манипулирани – било от политически интереси, било от фалшиви новини.

Еврото не е чудо, нито проклятие. То е инструмент. А как ще го използваме – зависи от нас. От зрелостта ни като общество, от това дали ще търсим информация, ще задаваме въпроси, ще следим кой какво обещава и какво изпълнява.

Може би е време да спрем да се страхуваме от бъдещето и да започнем да го изграждаме сами.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!