Когато Лондон се пече под необичайна за него жега, а хората търсят спасение от слънцето в паркове, заведения с климатик или просто под сянката на някой мост, малцина решиха да потърсят прохлада на малко по-различно място – в залите на Българското посолство. И не заради климатичната инсталация, а заради нещо далеч по-ценно – една културна среща с паметта, думите и смисъла.
На 19 юни, по инициатива и с отличната организация на Българския културен институт в Лондон, се отбелязаха 60 години от първия брой на списание ЛИК и 90 години от създаването на Българското национално радио. Екипът на института, ръководен от Светла Дионисиева, заедно с Миглена Рогачева, Диана Спасова и Йоана Пеева, създаде не просто събитие, а пространствено преживяване за културна памет, национално достойнство и духовна дълбочина.
Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, говори като човек, който не продава информация, а я разбира. Той припомни, че името ЛИК не е просто съкращение от „литература, изкуство, култура“, а дума с лице – лице на България, което заслужава да бъде видяно и чуто. И точно затова днес списанието излиза и на английски, и на испански, и на японски, и на френски. За да може светът да чете за Георги Иванов – първия български космонавт, за Антарктида, за БАН, за ЮНЕСКО, за световните изложения – не от Wikipedia, а от самата България.















Докато пианистът Марио Ангелов изпълняваше Владигеров, Кюркчийски и Ненов, залата буквално утихна. Музиката не просто прозвуча – тя каза неща, които не се нуждаят от превод. Особено когато прозвуча „White Cloud“ – молитвата за онези, които са далеч от дома си, но носят корените в себе си. В онзи момент никой не беше точно в Лондон. Всички бяхме някъде по-близо до себе си.
Изложбите, съпътстващи събитието – „90 години БНР“ и „По стъпките на Сирак Скитник“ – също не се опитваха да впечатляват с грандиозност. По-скоро говореха тихо, с уважение, но и с категоричност – че журналистиката не е сензация, а отговорност. Че културата не е празно занимание, а форма на памет. И че в шумния свят на коментари и алгоритми, има нужда от място, което просто да разказва честно.
Вълчев подчерта и петте причини защо днес ни трябва ЛИК – заради истината, защото тя не трябва да се продава; заради достъпа, защото културата трябва да е свободна; заради знанието, защото то е право; заради нуждата от празнуване на стойностното; и заради паметта – защото архивите не са за събиране на прах, а за преоткриване на себе си.
И това не беше просто реторика. БТА вече прави архивите си публично достъпни, списанието се разпространява безплатно в библиотеки, културни центрове и университети, а всеки негов брой се представя едновременно в 44 български пресклуба по света. От октомври насам съдържанието му се коментира и в радиопредаването „Радио ЛИК“ по програма „Христо Ботев“ на БНР.
В този контекст, дори самата дума „лик“ започва да значи повече – не просто образ, а присъствие. Памет. Истина. И точно в ден, в който Лондон буквално гореше от жега, няколко десетки души намериха смисъл да са вътре – не само заради климатика, а защото там духаше друг вятър. Този на културата, която не се нуждае от мегафон, а просто от хора, които искат да я чуят.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Коментирай!
Коментари