„Ей, тия роми в Англия си живеят царски…“ — ще чуеш някой да каже с въздишка и завист. И ще е прав. Само че не защото животът им е лесен, а защото са се научили как се играе играта – по правилата на държава, която плаща, когато знаеш какво да поискаш.
Истината е проста: в Англия не оцелява най-работливият, а най-адаптивният. И българските роми го разбраха първи. Докато мнозина още се чудят как да попълнят заявление за Universal Credit, други вече комбинират housing benefit, child benefit и статути като „самотен родител“ или „временно нетрудоспособен“. Някои живеят в council housing, децата им получават безплатни училищни обяди и всичко това е напълно законно. Не защото са по-хитри — а защото знаят какво им се полага и го търсят.
Първият контакт рядко е със системата; по-често е с така наречените „гладни счетоводители“ — хора, които виждат в тях златна мина. Те подават документите, оформят статута, подготвят заявленията за помощи и вземат комисионна. И всички са доволни: един получава пари и сигурност, друг прави оборот.
После идва вторият етап — родата. Един урежда документите, после води брат си, зет си, лелята, племенницата. Схемата работи като часовник. И когато се чудим защо цели фамилии получават жилища и помощи, докато други работят и пак не могат да си платят наема — отговорът е тук.
В някои части на северен Лондон се говори за цели неофициални мрежи от посредници (роми работещи в общините), които ориентират сънародници в процедурите — понякога срещу заплащане, друг път „услуга срещу услуга“. Част от тези хора вече работят в council структурите и познават процесите отвътре. Така системата сама се превръща в бизнес модел — някой получава жилище, друг попълва документите, трети взима комисионната.
И не, не са по-хитри от нас. Просто не се срамуват да търсят начини. Докато един българин седи с наведена глава и мисли, че е „нелепо“ да иска помощ, те влизат уверено в офиса на социалните, с преводач и счетоводител под ръка. Те знаят какво им се полага и как да го получат. А когато държавата види хора с „уязвим статут“, тя не ги наказва — тя ги финансира.
Въпросът вече не е защо ромите живеят царски, а защо ние продължаваме да стоим отстрани и да се възмущаваме, вместо да разберем как системата мисли.
Защото истината е, че в Англия не оцеляват най-силните, а най-гъвкавите.
И ако някой трябва да се поучи от ромите — то не е как да лъже, а как да се оправя.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK
