Живееш тук от години. Плащаш данъци, работиш като луд, теглиш кредити, сменяш квартири и все още гледаш на помощите като на нещо „за другите“. Казваш си: „Аз не съм от тия, дето чакат на държавата.“ Но знаеш ли какво? Докато мислиш така, британската държава всеки месец оставя пари на масата – пари, които си заслужил с труда си – и ти просто ги оставяш там.
Истината е, че огромна част от българите в Обединеното кралство живеят като „невидими граждани“. Те имат всички задължения – плащат National Insurance, данъци, наеми – но не ползват нито едно от правата, които законът им дава. Не защото не им се полагат, а защото не знаят, че ги имат. Или защото ги е срам. Или защото са чували глупостите от сорта на „ако кандидатстваш за Universal Credit, няма да ти дадат виза после“. Ето я суровата реалност – ако имаш settled или pre-settled статус и живееш тук законно, държавата ти дължи подкрепа, когато доходът ти е нисък, когато имаш дете, когато плащаш наем, когато загубиш работа. Universal Credit не е милостиня. Това са пари, които си платил предварително чрез данъците си. Housing Benefit не е подаяние. Това е инструмент да оцелееш в една от най-скъпите държави в света. Child Benefit не е „помощ за бедни“. Това е признание, че отглеждаш бъдещ данъкоплатец.
Проблемът е, че ние, българите, носим в себе си една токсична гордост – „ще се справя сам“, „не искам нищо от никого“, „да не ми лепнат етикет“. Но тази гордост ни струва стотици, а понякога и хиляди паунди на година. Знаеш ли колко семейства тук се отказват от около £1,200 годишно Child Benefit, защото не са подали една проста онлайн форма? Или колко хора не кандидатстват за Housing Support, защото „на хазяина може да не му хареса“? Или колко студенти не ползват Student Finance, защото мислят, че „няма да ги одобрят“? Никой няма да дойде да ти почука на вратата и да каже „ей, имаш право на тези пари“. Системата очаква ти да ги поискаш. И ако не го направиш – просто ги губиш. Британците не се срамуват да си търсят правата. Поляците, румънците, дори украинците вече са много по-активни от нас. Само ние продължаваме да живеем тук като гости, които не искат „да досаждат“. А истината е, че държавата предпочита да ти помогне навреме, отколкото после да плаща за проблемите, които ще се натрупат.
Може би си мислиш, че нямаш шанс. Че доходът ти е твърде висок, че ще те отрежат, че ще ти навреди на статута. Истината е друга – повечето помощи са изчислени така, че да покриват реални нужди, и дори ако не отговаряш на всички условия, често имаш право на частична подкрепа. Затова спри да бъдеш „невидим“. Потърси информация. Попитай. Консултирай се със специалист. Провери онлайн какви помощи можеш да получаваш. И не забравяй – това не е милостиня. Това е част от системата, в която вече участваш.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
