Истината е неприятна, но трябва да я кажем в очите – често най-големият удар, който един българин в Англия получава, не идва от англичанин, не идва от институция или от някакъв „системен проблем“. Идва от свой. От човек, който говори твоя език, идва от същата земя, разбира какво е да тръгнеш от нулата – и точно затова знае къде си уязвим и как да те използва.
Колко пъти си чувал истории като тази: човек пристига в Англия, няма опит, не знае езика, опитва се да разбере какво е HMRC, как се подава декларация, какво е self-employed… И някой му казва: „Спокойно, ще ти помогна. Аз съм счетоводител.“ След това започва списък от обещания – „ще оправим всичко“, „ще ти осигуря най-доброто“, „ще получиш и помощи“ – и когато дойде време за плащане, сумата вече няма нищо общо с обещаното. А услугата? Понякога дори не е извършена както трябва.
В интернет има десетки такива случаи през последните години – хора, които са платили стотици паунди за нещо, което в действителност струва десетина. Други, които са били подвеждани да подпишат документи, които не разбират, или да декларират неща, които не са верни. И когато после им дойдат глоби от HMRC, „счетоводителят“ просто изчезва.
И най-болезненото е, че тези истории не се случват с англичани или пакистанци. Случват се с наши. С хора, които уж „искат да помагат“.
И това не се ограничава само до счетоводители. Има български работодатели, които използват сънародниците си още по-безскрупулно. Наемат хора от по-уязвими общности – хора, които не говорят езика, които се страхуват да се оплакват – и ги карат да работят по 10-12 часа на ден без договор, без осигуровки, а понякога и без заплата. Или плащат по-малко от договореното с оправданието „такъв е бизнесът“. А ако посмееш да потърсиш правата си, отговорът е прост: „Ще намеря друг на твоето място.“
Да, това е реалността. И е тъжно, защото когато дойдеш тук, очакваш подкрепа от своите. Очакваш да се държите един за друг, не да си пречите. А вместо това, понякога най-голямата подлост идва именно от тези, които би трябвало да те разберат най-добре.
Но нека бъдем честни – има и обратната страна. Има и хора, които връщат достойнството на професията и на българската общност. Има счетоводители, които не взимат пари за съвети, които обясняват, показват и дори отказват работа, ако виждат, че клиентът не разбира какво подписва. Те публикуват ясни ценоразписи, обясняват процедурите и работят с прозрачност. С такива хора не се чувстваш „клиент“, а човек, който получава помощ.
Има и работодатели, които дават шанс на хора без език, които ги обучават, осигуряват ги, плащат навреме и ги третират с уважение. Това са хората, които градят не само бизнес, а общност.
Въпросът е – на кои искаме да приличаме?
Защото ако си затваряме очите за лошите практики, те ще продължават. Ако се страхуваме да говорим за измамите, те ще се множат. И ако оправдаваме подлостта само защото „е от наш човек“, ние самите ставаме част от проблема.
Решението не е сложно – то е в прозрачността, в споделянето на опит, в това да си казваме нещата в очите и да не мълчим, когато някой се възползва от слабостта на друг. Не е срамно да питаш. Не е наивно да искаш помощ. Но е престъпление някой да превърне доверието ти в начин за печалба.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
