Защо Лондон остава магнит за българите, въпреки всички трудности?

Брекзит, новите визови режими, ограниченията при получаването на помощи, високите наеми и скъпият транспорт – всичко това би трябвало да откаже хиляди българи да се впускат в приключението, наречено „живот в Лондон“. И все пак градът продължава да бъде магнит. Но защо?

Мечтата за по-добър живот

За много българи Лондон е символ на безкрайни възможности. Тук човек може да започне от нулата и само след няколко години да си стъпи на краката – да изплати дългове, да купи жилище в България или да осигури по-добро бъдеще за децата си. Тази надежда, че трудът се отплаща по-бързо, отколкото у дома, е двигателят, който държи Лондон в мечтите на мнозина.

Градът на мултикултурализма

Лондон е като малък свят – тук се чуват десетки езици на всяка улица, а различните култури се сливат в едно. За българите това е възможност да бъдат част от глобално общество, без да се чувстват „чужденци“. Когато до теб живеят поляци, румънци, индийци, турци и араби, чувството за изолация е по-слабо, отколкото в по-малките британски градове.

Работата – лесна за намиране, трудна за задържане

След Брекзит условията за работа се промениха. Повечето новодошли българи трябва да кандидатстват за виза, а достъпът до социални помощи е силно ограничен. И все пак Лондон продължава да предлага огромен пазар на труда – от строителни обекти и автомивки до хотели, ресторанти и IT компании. Дори работата да не е добре платена, тя все пак осигурява повече доходи, отколкото в България.

Образованието и перспективите за децата

Една от основните причини българите да се установяват в Лондон са възможностите за децата. Английските училища, колежи и университети дават шанс за образование, който мнозина смятат за по-качествен и по-перспективен от този в България. Родители често признават, че жертват собствения си комфорт, за да дадат на децата си бъдеще в Обединеното кралство.

Митът и реалността

Истината е, че Лондон не е лесен град за живот. Високите наеми принуждават много българи да делят стаи с непознати. Работата без договор, на черно и на минимално заплащане е ежедневие за мнозина. А самотата, напрежението и липсата на близки често се оказват по-тежки от финансовите трудности.
И все пак мечтата продължава да живее – защото Лондон е място, където хората вярват, че могат да започнат отначало.

Заключение

Лондон е град на контрасти – едновременно тежък и примамлив. Той отнема много, но дава и възможности, каквито в България трудно могат да се намерят. Именно тази смесица от надежда и изпитания го прави толкова силен магнит за българите, дори години след Брекзит.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Работа без договор – рискове и реалности след Брекзит

След Брекзит пазарът на труда във Великобритания се промени драстично. Докато официалната статистика говори за недостиг на работна ръка, в сянката на икономиката се развива друга реалност — работа „на черно“, без договор, без осигуровки и без гаранции.
Много българи, както и мигранти от други държави, попадат именно в този сив сектор, привлечени от бързите пари в брой, липсата на изисквания за документи и обещанията за „лесна работа“. Но тази привидна леснота често крие тежки последствия.

Автомивки — първата спирка за мнозина

Една от най-честите „входни врати“ за работа без договор са автомивките. Там се търсят работници всеки ден, често без изискване за английски, без опит и дори без документи. Плаща се кеш, обикновено в края на деня или седмицата.
Звучи удобно, но реалността е друга — дълги часове на студено или жега, мокри дрехи, липса на почивки и никакви осигуровки. Ако се нараниш, оставаш сам да се оправяш. А ако заплатата закъснее или изчезне напълно — няма към кого да се обърнеш.

Хотели и почистващи фирми

Много новодошли българи, особено жени, започват в хотели като камериерки или в почистващи екипи. Плаща се на стая или час, често кеш. На хартия работиш „само няколко часа“, но на практика денят се проточва с извънредни задачи.
При конфликти с шефа — няма договор, няма HR отдел, няма защита. А и заплахите „утре да не идваш“ са ежедневие.

Строежите без CSCS карта

В строителството в UK по принцип е задължителна CSCS карта за безопасност. Но има обекти, където тя не се изисква — обикновено по-малки фирми или „задни вратички“ при големи подизпълнители.
Там работата е тежка, често опасна, но плащането кеш е гарантирано. Проблемът идва, ако стане инцидент — без договор и без CSCS, работодателят може да отрече, че изобщо си работил на обекта.

Рисковете

  • Без права — без договор нямаш законова защита при несправедливо уволнение, забавяне или неплащане на заплатата.
  • Без осигуровки — няма пенсионни вноски, няма болнични, няма обезщетения.
  • Опасност за здравето — без регулации и инспекции, условията могат да са опасни или вредни.
  • Лесно заменяем — работодателят може да те смени буквално за ден, без обяснения.

Защо хората продължават да го правят?

Причините са различни — липса на документи, нужда от пари веднага, езикови бариери, или просто липса на информация за по-добри възможности.
За някои това е временно решение, за други — капан, от който трудно се излиза.

Заключение

Работата без договор може да изглежда като бърз и лесен начин за изкарване на пари, но в дългосрочен план често носи повече проблеми, отколкото ползи. След Брекзит условията за мигрантите станаха по-тежки, а сивата икономика — по-рискова. Ако все пак се наложи да работите така, пазете доказателства за работата си, снимки, съобщения — всичко, което може да ви помогне, ако нещата се объркат.

Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Как британците гледат на българите – митове и реалност

Образът на българина в Обединеното кралство е смесица от митове, полуистини и реални истории, които често се разминават с истината. И тази картина невинаги е красива.

Мит 1: „Българите са тук само за социални помощи“

Много британци, особено извън големите градове, вярват, че източноевропейците – включително и българите – идват, за да „източват“ социалната система. Този мит е подхранван от таблоиди, които раздуват единични случаи до национални скандали.

Представете си младо семейство от Пловдив, което работи по 12 часа на ден – той в строителството, тя в почистването – и въпреки това, когато каже на съседите си, че получават Child Benefit, вижда как в погледа им се прокрадва онова „знаех си“. Никой не споменава, че тези помощи са законно право и че двойката плаща повече данъци, отколкото получава.

Мит 2: „Българите крадат и лъжат“

Един от най-тежките етикети, които можем да носим. Понякога един шумен арест в Лондон или Манчестър – често за дребни престъпления – е достатъчен да затвърди мнението, че „всички сте такива“.

Имаше случай, в който в малко градче в Северна Англия, след кражба от магазин, местният вестник изрично подчерта, че извършителят е „Bulgarian man“. В същото време, когато британеца Джон открадне, в заглавието пише просто „Local man“. И хората, които никога не са срещали българин, изграждат мнението си от тези редове.

Мит 3: „Българите работят за жълти стотинки и развалят пазара“

Да, много наши сънародници приемат работа под минималното заплащане, защото нямат език, документи или контакти. Но това не е признак на мързел или липса на амбиция, а често единствената врата към оцеляване в първите месеци.

Познавам мъж от Варна, който в началото спеше в гараж без отопление, работеше на черно в кухня, за да праща пари на децата си в България. Три години по-късно той вече управлява собствен бизнес. Но обществото помни първата му работа, не успеха му.

Мит 4: „Българите не се интегрират“

Фраза, която често чуваш от хора, които никога не са стъпвали в наш квартал. Да, има българи, които живеят затворено, говорят само на български и се движат в свой кръг. Но има и такива, които са доброволци в местни инициативи, треньори в спортни клубове, учители в неделни училища.

Една жена от Сливен, работеща в болница в Лийдс, споделя, че пациентите понякога се изненадват, когато разберат, че е българка. „Мислех, че сте оттук“ – казват ѝ. Защото интеграцията е невидима, когато е успешна.

Реалността – сложна, многопластова, неудобна

Истината е, че отношението към българите в UK зависи от мястото, където живееш, работата, която вършиш, и хората, с които общуваш. В мултикултурни градове като Лондон или Манчестър сме част от пъстра мозайка и никой не се впечатлява от произхода ти. В малките селища обаче, където чужденците са малцинство, всяка грешка се помни и преразказва.

Покъртителният момент – цената на чуждия етикет

Да живееш с етикет, който не си си сложил сам, е тежко. Да те гледат с подозрение, когато влизаш в магазин. Да прехапваш език, когато на работа колегата направи „шега“ за ромите от Източна Европа. Да криеш акцента си в таксито, за да избегнеш въпроси.

Една българка в Бирмингам ми разказа как, когато отишла да наеме квартира, собственикът ѝ казал: „Не давам на българи, имам лош опит“. Не я познаваше, не знаеше нищо за нея – само паспортът ѝ беше достатъчен да заключи вратата.

Финал – между мит и истина

Българите в UK не са светци, но не са и демони, каквито понякога медиите и слуховете рисуват. Ние сме работници, родители, студенти, предприемачи. Носим култура, енергия и умения. Да се бориш с митове е изтощително, но най-силното оръжие срещу тях е да живееш така, че личният ти пример да променя нечия представа.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Статут за уседналост във Великобритания: капаните, които могат да ви струват правото на пребиваване

Ако имате статут за уседналост или чакате за такъв във Великобритания, важно е да знаете няколко ключови неща, за да не се окажете в ситуация, в която не можете да докажете правото си на пребиваване. Статутът по EU Settlement Scheme е изцяло дигитален и за да бъде използван пълноценно, той трябва да е валиден и лесно доказуем – за работа, квартира, обучение, ползване на NHS услуги, получаване на помощи или при връщане във Великобритания след пътуване. Много хора не осъзнават, че дори да са получили статут, могат да го загубят на практика, ако Home Office няма актуалните им данни или ако нямат достъп до профила си.

Най-честият проблем е свързан с документите за самоличност. Ако паспортът или личната ви карта, с които сте кандидатствали, изтекат, бъдат подменени или изгубени, трябва незабавно да влезете в профила си в сайта на британското правителство и да добавите новия документ със снимка или чрез мобилното приложение UK Immigration: ID Check. Ако не го направите, рискувате да не можете да получите „share code“ – кодът, с който доказвате статута си пред работодател, хазяин или държавна институция. В някои случаи, когато има промяна на името или националността, може да се наложи изпращане на документите по пощата. Докато Home Office актуализира данните, е препоръчително при пътуване да носите и стария, и новия паспорт.

Друг често срещан проблем е смяната на контактни данни. Вашият телефон и имейл са „ключът“ към акаунта ви – без достъп до поне един от тях няма как да влезете и да докажете статута си. Ако смените телефонния си номер, лесно можете да го обновите в системата, стига да имате достъп до имейла си. Същото важи и обратно – ако смените имейла, но имате достъп до телефона, промяната става безпроблемно. Най-лошият сценарий е да загубите достъп и до двете – тогава единственият вариант е да се свържете по телефона с EUSS Resolution Centre, като разговорът често трае над час, а ако не говорите английски, ще ви трябва преводач.

Важно е да знаете и че, ако в момента чакате решение и имате Certificate of Application (CoA), това ви дава право да пътувате извън и обратно до Великобритания. Home Office е длъжен да приеме този документ като доказателство, че сте подали молба и имате временна защита. Независимият наблюдател (IMA) потвърди на 11 август 2025 г., че граничните служби трябва да допускат такива пътувания.

Практическият съвет е прост – проверявайте редовно профила си, обновявайте веднага всички промени по документи и контакти, уверете се, че можете да генерирате share code и при пътуване носете всички актуални и стари документи, свързани със статута ви. Това ще ви спести проблеми, забавяния и неприятни изненади.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Какво загубих и какво спечелих от живота в UK – разказва Георги, 36 г.

Не помня точно кога си тръгнах. Помня само, че в автобуса миришеше на пот, а в мен на страх. Не беше емиграция. Беше бягство. От себе си, от дупките в работата, от една заплата, дето стигаше само ако не ядеш и от една родина, която ти бе мащеха. Отидох в Лондон с един сак, 200 паунда и телефон със счупен екран. Първите три години бяха супер трудни. Въртиш се от работа в работа. Работил съм какво ли не – мияч, склад, после строежи, по едно време Uber. Все едно животът ми бе закован на едно място. Времето минаваше между две смени и безкрайно пътуване в метрото. В неделя вечер обикновено мълчах. Не защото нямах какво да кажа, а защото нямаше с кого да говоря.

В началото приятелите още ми пишеха. После те започнаха работа, аз втора смяна. После време нямаше. След това останаха само имената им в Messenger, дето никога не светват зелено. А майка ми… тя си отиде една зима. Аз не можах да си тръгна. Парите не бяха проблем – просто нямаше кой да поеме смените, нямах отпуска, а ако бях изчезнал, квартирата щеше да отиде на вятъра. Не беше честно. Но така беше.

И въпреки всичко, някъде след петата година, нещата започнаха да се променят. Не рязко. Не като по филмите. А като в истинския живот – тихо, почти незабележимо. Започнах да уча – всички знаете за тия прословути студентски заеми. Малко по малко – вечерни курсове, после диплома. Намерих работа, която не мразя. Работя в логистика, но вече не мъкна камани на Кингс Крос за строителна фирма. Мисля. Действам. Имам идея накъде вървя. За първи път усетих, че дните ми не са просто преживяване от смяна до смяна. Че има посока, макар и бавна.

Тук, в UK, никой не ти подарява нищо, но и никой не ти пречи да го постигнеш. Няма „ама кой ти е човекът“, няма „ела утре“. Има – направи, и ще стане. Научих се да не чакам. Научих се да питам. Да настоявам. Да не се срамувам, че говоря с акцент. Да не се отказвам, когато ме гледат с насмешка. Свикнах с отказите. Свикнах с мълчанието. Свикнах да ставам, когато падна. И сега не се чувствам чужд.

Някак между работата и бумащината, срещнах нея. Не я търсих. Просто се появи. После се появи и той – синът ми. Малък, с очи като моите и коса като нейната. И в онзи миг, когато го чух да казва „татко“, разбрах, че съм се върнал. Не в България. В себе си.

Да, понякога още ми липсва Витоша. Миризмата на банички сутрин. Да чуя българска реч в трамвая. Да се ядосвам на задръстване, но да знам, че съм си у дома. Понякога ми се иска просто да седна на тротоара пред блока и да гледам как съседите носят торбите. Но знаеш ли кое не ми липсва? Онова чувство, че не си нужен никъде. Че си просто още един от многото, които не са успели.

Тук, в UK, разбрах, че сам си намираш мястото. Сам си си родина. Сам градиш бъдещето си.

👉 Следете BG VOICE UK за още истински истории и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Дължиш ли наем на мама и тате? Или обратно – кой на кого дължи?

Животът на Острова не прощава. Всичко е пари. Всичко е сметка. И когато наемът надхвърля £1,500 за тристаен в Лондон, а работиш за £11.50 на час, започваш да гледаш детето си не само като дете, а и като потенциален съквартирант. И тук започва тихият дебат – трябва ли непълнолетните ни деца да участват в „плащането“ на семейния живот, и ако да – как?

Много българи на Острова живеят с убеждението, че децата им „трябва да знаят какво струва живота“. Да не се разглезват. Да работят още на 15. Да си плащат телефона. Да допринасят. Особено когато семейството живее в собствена къща с ипотека или наем.

Някои родители го наричат „възпитание“, други – „оцеляване“.

Скритата реалност в българските кухни

Поговори с десет български семейства и ще чуеш десет различни истории:

– „На 17 е, учи, ама и работи в Subway. Давам му да си държи парите, но той сам реши да дава по £100 за сметките.“

– „Аз му казах – като искаш PlayStation 5, започни работа. Няма мърдане. Като живееш у дома – помагаш.“

– „Аз не искам да взимам от децата. Не сме се били тук в чужбина, за да товарим децата си с нашите битки.“

Но има и такива, които директно поставят „наем“ – £200, £300, £400 на месец. И обясняват, че това ги учи на отговорност. На практика – децата работят, живеят у дома, но се чувстват като гости. Понякога дори – като данъкоплатци в собствената си стая.

Имигрантският нюанс: не сме британци, не сме и туристи

За разлика от британските семейства, при нас – имигрантите – често няма баба с наследствена къща, няма trust fund, няма лесни пари. При нас всичко е изработено. С пот и с гърч. И някои от нас предават този модел надолу – към децата. С идеята, че „няма кой друг да ни помогне“.

И все пак… къде е границата между възпитание и натиск?

Може ли едно 16-годишно дете да учи, да работи и да плаща сметки – без това да го изтощи психически? Или го хвърляме в реалността, както някога нас ни хвърлиха?

А истината?

Истината е проста: не става въпрос за пари, а за принцип.

Ако учиш детето си да помага – чудесно. Ако го принуждаваш да ти дава пари, за да остане у дома – това не е възпитание. Това е липса на система, липса на разговор и понякога липса на посока.

Защото, ако едно дете не може да си позволи детство в чужбина, какъв точно е смисълът да живее в „по-добра държава“?

Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

От нула до 140 000 посещения: как BGVOICEUK се превърна в гласът на българите в UK

Измина точно една година, откакто BGVOICEUK – сайтът и мобилното приложение – се превърнаха в реална подкрепа за българите във Великобритания. Това не е традиционна медия. BGVOICEUK е малка, но силно свързана социална мрежа, създадена от и за българи. Общност, в която хората намират не само новини, а групи, помощ, съмишленици и глас.

През тази една година над 140 000 посещения са минали през платформата. Не просто трафик, а жив интерес. Българи, които намират точно това, което търсят – групи като „Безплатна консултация“, „Български гозби“, „Политически цирк“, „БГ Лондон“, „Група за мемета“… и други, които се създават от самите потребители. Без цензура. Без кух PR. Истински.

И макар че не сме медия в класическия смисъл, се налага да бъдем и медия – защото никой друг не го прави така за българите в UK. И когато няма кой да разкаже нашите истории, ние го правим.

През юни отразихме „Кеймбридж пее и танцува“ – не просто присъствие, а пълно покритие със снимки, видео и лични разкази. А на 14 септември ще сме отново до вас – партньори на Европейския фестивал на културното наследство в Peterborough. Същевременно, BGVOICEUK вече е и медиен партньор на Българския културен институт в Лондон – част от нашата мисия да подкрепяме българската култура, образование и събития на Острова.

Приложението BGVOICEUK става все по-разпознаваемо – защото не е направено да впечатлява, а да бъде полезно. Създадено с една проста идея: да си тук, когато имаш нужда от някого.

Това не е краят. Това е началото.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Кървава драма в центъра на Лондон: Двама убити при нападение до Тауър Бридж

Двама мъже са били намушкани до смърт при нападение, разиграло се на метри от Тауър Бридж. Инцидентът се е случил посред бял ден, в неделя, в района на Long Lane, Southwark – зона, известна с бизнес сгради и туристически поток, където престъпността е по-скоро изключение, отколкото правило.

Според полицията, първият мъж – на 58 години – е починал на място, а вторият, 27-годишен, е издъхнал малко по-късно в болницата, въпреки усилията на медиците. Още един мъж, на около 30 години, е получил наранявания, но животът му е извън опасност. Същевременно заподозреният, също на около 30 години, е бил задържан, но се намира в критично състояние в болница.

Макар че първоначалните страхове бяха насочени към терористичен акт, от Скотланд Ярд категорично отрекоха такава връзка. Разследването продължава, а мотивите зад атаката засега остават неясни. Не се изключва възможността престъплението да е било личен конфликт, преминал в брутална физическа разправа.

Сцените в района са били шокиращи – служители от близките офиси и родители, оставящи децата си в намираща се наблизо детска градина, разказват за полицейски кордони, линейки и внезапно поставяне под заключване. За минути районът е бил превърнат в блокирана зона, а полицията призова очевидци да се свържат с органите на реда, ако имат информация или видеозаписи.

Това е пореден сигнал, че дори на пръв поглед сигурните и оживени части на Лондон могат да се превърнат в сцена на насилие. Случаят поставя отново на масата въпроса за ножовите престъпления в столицата и нуждата от по-сериозни превантивни мерки, особено в райони с интензивен човешки поток.

Очакват се допълнителни подробности след анализ на камерите за видеонаблюдение и разпити на свидетели. Засега обществото остава в шок от безсмислената загуба на два човешки живота на толкова публично място.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

България остава сред лидерите в ЕС по невъзможност за почивка: 41,4% от хората не могат да си позволят едноседмична ваканция

България продължава да е сред трите страни в Европейския съюз с най-голям дял от населението, което не може да си позволи дори едноседмична ваканция, сочат официалните данни на Евростат.

Според проучването, през 2024 г. цели 41,4% от българите над 16-годишна възраст не са могли да си осигурят едноседмичен отдих извън дома. Това ни нарежда непосредствено след Румъния (58,6%) и Гърция (46%) – двете страни с още по-високи нива на невъзможност за почивка.

В рамките на целия Европейски съюз, 27% от хората са заявили, че не са успели да си позволят годишна ваканция през изминалата година. За сравнение, този дял е спаднал с 1,5 процентни пункта спрямо 2023 г., и с цели 10,6 пункта в сравнение с данните отпреди десетилетие.

От другата страна на класацията са държави с най-нисък дял на хора, които не могат да си позволят ваканция: Люксембург (8,9%), Швеция (11,6%) и Нидерландия (13%).

Данните отразяват не само икономическите различия в рамките на ЕС, но и дълбоките неравенства по отношение на качеството на живот и достъпа до базови форми на отдих.

Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Кредит за капан: Как фалшиви „счетоводители“ правят бизнес от българската бедност в UK

Има една сива зона в живота на българската общност в Англия, за която малко се говори, но всеки е чувал – онези псевдоспециалисти, които се представят за счетоводители, консултанти или „приятели“, готови да ти „помогнат“ с каквото и да е, стига да им платиш. Само че зад тази помощ често стои добре смазана машина за лична изгода на гърба на хора, които нито говорят езика, нито разбират правилата на системата. Потърпевшите? Обикновено това са български турци и роми, най-често новопристигнали или уязвими, които търсят начини да се установят и да „почнат начисто“ в чуждата държава.

В схемата има ясен модел. Самоназначилият се счетоводител предлага съдействие за вземане на кредитни карти, обещавайки „сигурно одобрение“ и „лесен достъп до пари“. Реално се подават фалшиви данни или нереалистични финансови истории пред банките, а хората, които се доверяват, често дори не знаят колко пари дължат или какви лихви им текат. Някои дори не знаят какво е „APR“ (годишен лихвен процент), но вече са подписали. След това? Месец след месец задълженията нарастват, а кредитният им профил се срива.

Следва вторият удар – „решението“. Същият човек, който те е вкарал в дългове, вече ти предлага услуга: обявяване на персонален фалит (bankruptcy) или Debt Relief Order (DRO). Обяснено е красиво – ще върнеш само малка част от заема, държавата ще „опрости“ останалото, ще се „освободиш“. Това, което не се казва веднага, е че в следващите шест години си почти икономически мъртъв – нямаш кредитна история, не можеш да вземеш лизинг, не можеш да кандидатстваш за ипотека, дори договор за телефон става трудно.

А за „счетоводителя“? Бизнесът върви. Той таксува отделно за всяка стъпка – регистрация за заем, попълване на документи, обявяване на фалит, дори за съвет от 10 минути. В много случаи парите минават „на ръка“, извън системата. Няма следа, няма жалба. Пострадалите мълчат, защото ги е срам или защото не знаят към кого да се обърнат.

Истината е, че в Англия има регистрирани счетоводни фирми, бесплатни граждански организации и официални канали за финансова помощ, които не струват стотици паунди и няма да те вкарат в още по-дълбока дупка. Но фалшивите „помагачи“ знаят много добре кого да таргетират – уязвими, неинформирани, често отчаяни хора, които просто искат да си стъпят на краката.

Това не е помощ. Това е експлоатация. И тя трябва да бъде назована точно така.

Ако някой ти предлага „лесен кредит“, „лесна регистрация“ или „ще го уредим всичко, само ми дай пари“, спри и се запитай: кому е изгодно? И кой ще го плати – в крайна сметка това винаги си ти.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!