Брекзит – най-голямата грешка на британците, която сега се връща да ги преследва

Колкото и да се опитват да изглеждат уверени, британците все по-често чуват думите, които никой не иска да произнесе на глас – Брекзит беше грешка. Не просто политическа, а икономическа. И тази седмица управителят на Bank of England, Андрю Бейли, го каза открито: излизането от Европейския съюз ще тежи на икономиката „в обозримо бъдеще“. Това не идва от политик или коментатор, а от човека, който държи ръката си върху финансовия пулс на страната.

В изказването си пред международния форум на централни банкери и финансисти във Вашингтон, Бейли подчерта, че британският бизнес едва частично успява да се адаптира към новите реалности след напускането на ЕС. „В краткосрочен план ефектът върху икономическия растеж е негативен. В дългосрочен може да има известно компенсиране, но само частично“, призна той. С други думи – цената вече се плаща, и няма гаранция, че някога ще се възстанови напълно.

Великобритания днес прилича на кораб, който сам си е срязал въжетата с пристанището, вярвайки, че ще открие нови хоризонти. Вместо това се оказа в по-бурни води, отколкото очакваше. Търговските бариери с Европа, новите митнически процедури, трудностите с кадрите и доставките – всичко това се натрупва. Икономиката расте по-бавно, фирмите инвестират по-малко, а потребителите усещат напрежението в цените.

Десетилетие след референдума, който раздели страната, митът за „по-свободна и по-силна“ Великобритания звучи все по-празно. Бизнесите, които някога разчитаха на свободен достъп до европейския пазар, сега се борят с документи, мита и забавяния. Производителите на храни, транспортните компании, дори университетите усещат ефекта от това самоналожено откъсване.

За българите, които живеят и работят тук, това означава нещо съвсем конкретно – по-малко нови възможности, по-голяма несигурност на пазара на труда и по-сдържани перспективи за растеж. Ако икономиката забавя ход, най-уязвими са именно онези, които не притежават капитал, а продават труда си.

Бейли не е първият, който предупреждава за това. Но е може би първият на толкова висок пост, който казва без заобикалки, че ефектът няма да се стопи скоро. И макар политиците да се опитват да го омаловажат, пазарите вече го усещат. Лондон може и да остане финансов център, но неговата изолация струва скъпо – буквално и преносно.

Брекзит беше обещание за контрол, независимост и просперитет. Днес се оказва, че цената на тази „свобода“ е забавен растеж, намаляваща продуктивност и усещане за застой. Великобритания не се разпада, но вече не води – тя се приспособява, докато останалите продължават напред.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални прогнози и новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK

Когато сиренето има аларма, а млякото е под ключ – Великобритания, 2025: страната, в която маслото вече е лукс, а закуската се охранява като бижу

Представи си – влизаш в Tesco с мисълта да вземеш нещо съвсем обикновено. Малко сирене, бутилка мляко, пакет масло. Нищо луксозно, нищо скандално. Но още щом доближиш рафта, те посреща гледка, която би паснала повече на бижутериен магазин, отколкото на супермаркет – сиренето е заключено с аларма, маслото е оплетено с кабел, млякото носи електронен таг, а кафето стои в прозрачна пластмасова кутия като експонат в музей. Не, не си попаднал в антиутопичен филм – това е Великобритания през 2025 година.

Иронията е болезнена: в държава, която обича да се гордее с демокрация и изобилие, днес най-обикновени хранителни продукти се третират като предмети на лукса. Блок сирене за £4.50 е вързан със същата защита, която преди пазеше бутилка уиски. Млякото, което винаги беше символ на ежедневие и достъпност, вече задейства аларма, ако се опиташ да го изнесеш незаплатено. Маслото е „заключено“, все едно съдържа диаманти. И всичко това – не защото сме станали богати, а точно обратното.

Причината е проста и същевременно тревожна: кражбите в британските супермаркети са достигнали рекордни нива. Всеки ден се регистрират хиляди случаи, а загубите се измерват в милиони. Някога това беше проблем на скъпите продукти – алкохол, електроника, козметика. Днес гладът и инфлацията са направили така, че дори основните храни са станали „цел“ на отчаяни хора. Млякото, маслото и сиренето вече не са просто стоки – те са символ на социална криза.

Търговците казват, че нямат избор. Ако не поставят аларми и тагове, загубите им ще ги принудят да вдигат цените още повече. Ако го направят – клиентите се чувстват подозирани, унизени, гледани под лупа. Истината е, че и двете страни имат право. Но реалността е грозна: днес, в една от най-развитите икономики в света, магазините третират кашкавала като злато, а маслото като предмет от витрина на Tiffany & Co.

Това не е само въпрос на сигурност – това е диагноза. Диагноза за общество, което започва да губи контрол над най-базовото: храната. Когато сиренето има аларма, а маслото се пази с пластмасова клетка, нещо фундаментално се е променило. Това не е просто „нова мярка“ срещу кражби – това е огледало на времето, в което живеем. Време, в което хората крадат не телевизори, а масло за £7.25. Време, в което не се заключва луксът, а закуската.

И може би точно това е най-страшното. Че свикваме с тази гледка. Че минаваме покрай заключеното сирене и си казваме: „Е, такива са времената“. А не би трябвало. Защото когато основните храни започнат да се заключват, значи обществото вече се е отключило – и то не в правилната посока.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK

Станаха ли по-бедни британците или всичко е просто по-скъпо?

Финансовият министър Рейчъл Рийвс може и да твърди, че британската икономика не е съсипана, но думите ѝ не променят реалността – хората усещат тежестта всеки ден. Сметките остават непосилни, храната е по-скъпа, горивото расте, а за повечето семейства напредъкът е илюзия – влагаш повече, получаваш по-малко.

Във видеообръщението си Рийвс посочи, че минималната заплата е вдигната за милиони работници, че NHS списъците са съкратени, че държавата налива милиарди в инфраструктура и сключва сделки със САЩ, Индия и ЕС. На хартия звучи като прогрес. Но хората не живеят на хартия. Те живеят с инфлация, с кредити, с усещането, че реално се въртят в кръг.

Министърът обеща по-строг контрол върху разходите и увери, че „инвестициите и реформите са инструментите“ за възстановяване. Но въпросът остава – кога британците ще усетят това в джоба си? Защото към момента, независимо от обещанията, животът е просто станал по-скъп.

Бюджетът ще бъде представен на 26 ноември, а от него зависи дали ще има реална промяна или още политически лозунги.

Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK