Представи си – влизаш в Tesco с мисълта да вземеш нещо съвсем обикновено. Малко сирене, бутилка мляко, пакет масло. Нищо луксозно, нищо скандално. Но още щом доближиш рафта, те посреща гледка, която би паснала повече на бижутериен магазин, отколкото на супермаркет – сиренето е заключено с аларма, маслото е оплетено с кабел, млякото носи електронен таг, а кафето стои в прозрачна пластмасова кутия като експонат в музей. Не, не си попаднал в антиутопичен филм – това е Великобритания през 2025 година.
Иронията е болезнена: в държава, която обича да се гордее с демокрация и изобилие, днес най-обикновени хранителни продукти се третират като предмети на лукса. Блок сирене за £4.50 е вързан със същата защита, която преди пазеше бутилка уиски. Млякото, което винаги беше символ на ежедневие и достъпност, вече задейства аларма, ако се опиташ да го изнесеш незаплатено. Маслото е „заключено“, все едно съдържа диаманти. И всичко това – не защото сме станали богати, а точно обратното.
Причината е проста и същевременно тревожна: кражбите в британските супермаркети са достигнали рекордни нива. Всеки ден се регистрират хиляди случаи, а загубите се измерват в милиони. Някога това беше проблем на скъпите продукти – алкохол, електроника, козметика. Днес гладът и инфлацията са направили така, че дори основните храни са станали „цел“ на отчаяни хора. Млякото, маслото и сиренето вече не са просто стоки – те са символ на социална криза.
Търговците казват, че нямат избор. Ако не поставят аларми и тагове, загубите им ще ги принудят да вдигат цените още повече. Ако го направят – клиентите се чувстват подозирани, унизени, гледани под лупа. Истината е, че и двете страни имат право. Но реалността е грозна: днес, в една от най-развитите икономики в света, магазините третират кашкавала като злато, а маслото като предмет от витрина на Tiffany & Co.
Това не е само въпрос на сигурност – това е диагноза. Диагноза за общество, което започва да губи контрол над най-базовото: храната. Когато сиренето има аларма, а маслото се пази с пластмасова клетка, нещо фундаментално се е променило. Това не е просто „нова мярка“ срещу кражби – това е огледало на времето, в което живеем. Време, в което хората крадат не телевизори, а масло за £7.25. Време, в което не се заключва луксът, а закуската.
И може би точно това е най-страшното. Че свикваме с тази гледка. Че минаваме покрай заключеното сирене и си казваме: „Е, такива са времената“. А не би трябвало. Защото когато основните храни започнат да се заключват, значи обществото вече се е отключило – и то не в правилната посока.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK
