Българските роми в Лондон се сблъскват с много трудности в ежедневието си, като езиковата бариера е една от основните причини за това. Повечето от тях не говорят английски, което сериозно ограничава възможностите им за намиране на легална работа. Това води до реалност, в която много от тях се насочват към работа „на черно“, където заплатите са ниски, а условията – несигурни. Те често се трудят в строителството, почистването и други физически дейности, но без стабилност и без никаква защита на техните права.
Ситуацията се усложнява от факта, че много от ромите разчитат на социални помощи, за да преживяват. Тези помощи предоставят минимална подкрепа, но в същото време създават зависимост, от която е трудно да се избяга. Липсата на стабилен доход и несигурността на пазара на труда карат мнозина да търсят алтернативи в сивата икономика, вместо да се опитват да се интегрират в официалната система.
Интеграцията на българските роми в Лондон е сложен процес, който често среща съпротива и от двете страни. Те са изправени пред предразсъдъци както от местните жители, така и от останалите българи в града. Много често те са изолирани и маргинализирани, което ги принуждава да съществуват в свои собствени общности, без реален контакт с по-широкото общество.
Така, за българските роми в Лондон реалността остава трудна и несигурна. Липсата на английски език, работата „на черно“ и зависимостта от социални помощи създават една картина, в която бъдещето изглежда замъглено и изпълнено с предизвикателства.
