Лондон планира да депортира мигранти в балкански страни, включително и България?

Докато светът се колебае между хуманност и интереси, Великобритания тихомълком подготвя нова схема, която може да промени картата на миграционната политика в Европа. Според The Times, британското правителство обмисля да изпраща мигранти, на които е отказано убежище, в държави от Балканите – сред тях се споменават Албания, Сърбия, Босна и Северна Македония. Но дали България не е също част от този сценарий?

Планът включва създаване на „центрове за връщане“ извън територията на Обединеното кралство, където ще се настаняват хора с отхвърлени молби за убежище, които вече нямат право на обжалване. В замяна на това, приемащата страна ще получава финансова компенсация за всеки приет мигрант. И тук идва въпросът – когато една страна приема пари, за да приеме хора, това помощ ли е… или просто сделка?

И точно в този момент, когато темата изглежда чисто политическа, се появява още един детайл, който кара много хора да се запитат: дали Лондон вече не е започнал да подготвя почвата? Само преди седмици Великобритания дари на България седем броя Range Rover-и, дронове и специализирано оборудване за нощно наблюдение. На пръв поглед – помощ за охрана на границите и борба с каналджиите. Но на втори поглед – дали не става въпрос за инфраструктурна подготовка за такъв бъдещ център?

Контекстът тук е ключов. Великобритания е извън ЕС, но иска да се освободи от тежестта на вътрешните мигрантски потоци. Същевременно някои балкански държави, включително България, са в сложна позиция – политически, икономически и геополитически. А когато има комбинация от финансова нужда и международен натиск, „помощта“ лесно може да се превърне в инструмент за влияние.

Междувременно, както съобщава The Guardian, украинските бежанци в Обединеното кралство са под риск да изгубят жилищата и работата си поради новите правила за визи – които позволяват удължаване едва месец преди изтичането им. Това само подсилва усещането, че политиката на Острова става все по-рестриктивна и прагматична, независимо от човешките последици.

Докъде ще стигне тази схема? Дали България ще стане част от нея, в името на „добро сътрудничество“? Или ще се противопостави на това да бъде използвана като буферна зона за проблем, създаден далеч от Балканите?

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Рекорден брой хора, търсещи убежище, прекосяват Ламанша с малки лодки през 2024 година

През първите шест месеца на тази година рекорден брой мигранти са прекосили Ламанша с малки лодки, достигайки Великобритания. Според данни на британското Вътрешно министерство, 12,901 души са предприели това опасно пътуване от януари до юни, надминавайки предишния рекорд от 12,747 души през 2022 г.

Тази година броят на пристигащите е със 17% по-висок в сравнение със същия период на миналата година (11,433) и с 8% по-висок в сравнение със същия период на 2022 г. (11,975). Миналата година общо 29,437 души са пристигнали във Великобритания след прекосяването на Ламанша, което е с 36% по-малко в сравнение с рекордните 45,774 души през 2022 г.

От 2018 година насам, когато започва миграционната криза във Великобритания, общо 127,246 души са прекосили Ламанша. Откакто Риши Сунак, който обеща да „спре лодките“, стана министър-председател, броят на пристигналите достигна 49,964 души.

Британското правителство твърди, че продължава да „затяга контрола“ върху пресичането на Ламанша. „Непрекъснато се адаптираме и увеличаваме усилията си, за да отговорим на променящите се тактики на сериозните престъпни банди, които улесняват тези невероятно опасни пътувания“, казва говорител на правителството.

Тази година френските власти са предотвратили повече от 8000 опита за преминаване. Над 10,000 нелегални мигранти са били върнати в страните си на произход. Министрите обещават да продължат плана за изпращане на мигранти в Руанда, ако консерваторите спечелят изборите. Този план предвижда мигрантите, които кандидатстват за убежище във Великобритания, да бъдат изпращани в африканската страна, където да изчакват обработването на молбите си за международна закрила.

Лейбъристите обаче се противопоставят на този план и обещават да пренасочат парите за мерки за подобряване на работата на правоохранителните органи в борбата срещу незаконната имиграция.

Тази статия е базирана на информацията от в. „Гардиън“

Британски планове за експулсиране на мигранти: Нов ход в управлението на имиграцията

В стремежа си да контролира нелегалната имиграция, Великобритания възлага своя фокус върху депортацията на мигранти, които са преминали границите ѝ без необходимите документи. Източници от Times разкриват, че страната е в ход на преговори за споразумения с редица държави за връщането на такива лица. Сред потенциалните партньори в този процес се намират Армения, Кот д’Ивоар, Коста Рика и Ботсвана, като са включени и страни от Южна Америка като Еквадор и Парагвай.

 

Според информацията, обсъждането на подобни споразумения е част от по-голяма инициатива, която включва по-различни резервни планове с държави като Кабо Верде и Сенегал, ако първоначалните преговори не доведат до успех. Някои африкански държави обаче, включително Мароко и Тунис, са изразили решителен отказ от участие в такива договорености.

Документите, разгледани от Times, сочат, че Външно министерство на Обединеното кралство е провело оценка на различните страни и е установило, че някои от тях не представляват добри възможности за подписване на сделки. Въпреки това, усилията продължават с надеждата, че след като първоначалният план за депортация до Руанда стане реалност, ще може да се подновят и преговорите с другите държави.

 

Премиерът Риши Сунак залага на тази стратегия още от първите си дни на власт и даде задача на правителствените отдели да търсят алтернативи в случай на необходимост от план Б. Въпреки определените крайни срокове и усилията, първоначалната цел за договор с Руанда и по-нататъшните преговори се забавиха поради технически и дипломатически трудности. Това поставя въпросителни около бъдещето на имиграционната политика на страната и търсенето на устойчиви и хуманни решения за управление на миграционните потоци.