„Шенген“, „дубайски шоколад“ и „санитарен кордон“ – думи на 2024 година

Думите, които най-силно белязаха 2024 година в България, са „Шенген“, „дубайски шоколад“ и „санитарен кордон“, избрани чрез проучване, организирано от платформата „Как се пише?“. „Шенген“ оглави класацията с 37% от гласовете, следван от „дубайски шоколад“ с 26% и „санитарен кордон“ с 24%. Други значими думи, които попаднаха в челната десетка, са „Гунди“, „избори“, „дезинформация“, „безводие“, „Тръмп“, „Ново начало“ и „Олимпиада“.

Инициативата анализира обществените нагласи и медийния дискурс, като съчетава езиково и социално проучване. В последния етап на гласуването всеки можеше да избере трите думи или израза, които според него най-силно представят изминалата година. Анализът на медийното отразяване е извършен със системата Sensika, като е любопитно, че „Тръмп“ и „избори“ са единствените думи, които присъстват и в класациите на общественото мнение, и в медийните публикации.

„Шенген“, победителят, символизира стремежа на българите към европейска интеграция и оценката им за ползите от членството в ЕС, отбелязват организаторите д-р Павлина Върбанова и Доротея Николова. За разлика от него, „санитарен кордон“ подчертава вътрешната поляризация и трудностите при постигането на национално единство.

Второто място за „дубайски шоколад“ поражда различни тълкувания. Според д-р Върбанова, това изразява нуждата от бягство от родната реалност към нещо луксозно и различно, но същевременно е и знак за рисковете, които социалните мрежи носят, включително издигането на популистки фигури с голямо влияние.

Думите тази година са изпълнени с парадокси и ирония, коментира Веселина Седларска. Тя посочва, че „Шенген“ е символ на дългоочаквана, но неосъществена радост, „дубайски шоколад“ – на преситеност и копнеж, а „санитарен кордон“ – на илюзията за политическа чистота.

Проучването, проведено в три етапа, стартира със събиране на предложения от 6 до 10 януари, когато участниците номинираха общо 227 думи и изрази. От тях журито, състоящо се от езикови и обществени експерти, избра 10 финалисти. Тези 10 думи бяха подложени на финално гласуване между 13 и 18 януари.

Сред членовете на журито бяха известни имена като доц. Георги Лозанов, Веселина Седларска и д-р Иван Ланджев. За пръв път към тях се присъедини и представител на младото поколение – актьорът и влогър Стефан Попов – Чефо.

Медиен анализ

Анализът на Sensika обхваща 9.6 милиона публикации от над 10 000 източника на български език за периода от 1 януари до 31 декември 2024 г. Най-споменаваните думи в медиите са „България“, „Европа“, „САЩ“, „Русия“, „дете“ и „война“.

В класацията на личности на първо място е Доналд Тръмп, следван от Бойко Борисов, Владимир Путин и Делян Пеевски. Сред първите двадесет попадат и фигури извън политиката като тенисиста Григор Димитров, което подчертава широкия обхват на медийното внимание.

Проучването за 2024 година отразява как обществените настроения и медийният фокус се пресичат и същевременно разминават. Всяка дума, избрана тази година, носи своята символика и контекст, показвайки многопластовата реалност на България през изминалите 12 месеца.

БЪЛГАРИЯ В ШЕНГЕН ОТ 1 ЯНУАРИ

България направи още една стъпка към пълноправното си членство в Шенгенското пространство, като от 1 януари 2025 г. проверките по вътрешните сухопътни граници ще бъдат премахнати. Унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз е изготвило документа, който урежда този важен етап за страната.

Черновата на решението изтече днес и беше разпространена, като предстои финалното и гласуване на 12 декември в Брюксел. Според източници от унгарското председателство, дори Нидерландия, която до скоро изразяваше резерви, вече не възразява. Австрия също беше сред страните, които наложиха вето на членството на България и Румъния, въпреки че още през 2011 г. Европейската комисия потвърди, че двете страни изпълняват всички изисквания.

Припомняме, че на 31 март тази година България и Румъния направиха първата значима крачка към Шенген, когато проверките по въздушните и морските граници бяха премахнати.

Шенген остава важна тема в дневния ред на Европейския парламент. Евродепутатите за пореден път изразяват подкрепата си за пълноправното приемане на България и Румъния и призовават за край на дискриминацията спрямо гражданите на тези две страни.

Шок! Шенгенската зона пред срив: Нидерландия възстановява граничния контрол и затяга мерките срещу миграцията!

Нидерландия поставя началото на дълбока трансформация в Шенгенската зона, след като обяви връщане на граничния контрол, изправяйки се редом с други ключови европейски държави. Решението бе оповестено от Герт Вилдерс – лидер на Партията на свободата, която спечели изборите това лято. Макар и да не заема премиерския пост, Вилдерс играе водеща роля в оформянето на новото правителство и неговите политики.

Граничният контрол ще влезе в сила в края на ноември, а мярката засяга границите с Белгия и Германия. Германия вече предприе сходни стъпки, връщайки проверките на всичките си граници, последвана от Франция, Австрия, Дания, Норвегия и Швеция. С оглед на тези промени, мнозина се питат: какво всъщност остава от Шенген? Анализатори предричат, че това може да доведе до неговото разпадане.

В допълнение, Нидерландия за пръв път въвежда стриктни мерки срещу миграцията. Според Вилдерс, всеки, който няма правото да пребивава в страната, ще бъде върнат в Германия или Белгия. Освен това, безсрочните разрешителни за престой се премахват, а бежанците ще получават само временен статут за три години. Според новите разпоредби, страната ще насочи вниманието си към сирийските мигранти, но признава, че някои от тях вече са се установили за постоянно в страната и са станали граждани.

Тези събития подлагат на изпитание Шенгенската зона, а наблюдатели отбелязват, че е само въпрос на време Белгия да последва примера. Докато Нидерландия предприема твърди мерки за опазване на границите си, България остава непоколебима в стремежа си за пълноправно членство в зоната.