Telegraph: Европа обсъжда разполагането на войски в Украйна – дипломатически ход или риск от ескалация?

Европейски лидери обмислят изпращането на до 30 000 войници в Украйна, според информация на британското издание The Daily Telegraph. Според източници, запознати с плана, решението е било обсъдено по време на неофициална среща в Париж и има за цел да бъде представено на президента на САЩ Доналд Тръмп от британския премиер Киър Стармър.

Съгласно този план, европейските войски ще бъдат разположени в ключови украински градове като Полтава, Днепропетровск и Кривой Рог, както и в стратегически пристанища и инфраструктурни съоръжения, включително атомни електроцентрали. Основната цел е минимизиране на риска от пряка конфронтация с руските сили и засилване на наблюдението над линията на съприкосновение чрез сателити, дронове и разузнавателни самолети.

Планът включва и предложение за разполагане на американски изтребители и ракетни системи в Полша и Румъния, които да бъдат в повишена готовност при евентуално нарушение на примирието от страна на Русия. Лондон се позиционира като основен посредник между Брюксел и Вашингтон, опитвайки се да изгради координиран подход към конфликта.

Въпреки че Германия, Испания и Италия не подкрепят идеята за разполагане на войски в Украйна, се разглежда възможността за използване на сили от Съвместните експедиционни сили – коалиция, включваща Великобритания, Дания, Исландия, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Финландия, Швеция и Естония.

Според източници, западните миротворчески сили ще бъдат оборудвани с ресурси за предотвратяване на въздушни заплахи, а в Черно море ще патрулират кораби, които да гарантират безопасността на търговските пътища. Киър Стармър подчертава, че евентуално разполагане на европейски сили в Украйна трябва да бъде подкрепено от гаранции от страна на САЩ, тъй като без тях ефективното „сдържане на Русия“ би било невъзможно.

Москва от своя страна реагира остро на тези предложения, като ги определя като стъпка към ескалация на конфликта и подчертава негативното си отношение към идеята за изпращане на европейски войски в Украйна под претекста на мироопазваща мисия.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Европа все по-близо до война с Русия? Плановете за разполагане на войски в Украйна напредват

Перспективата за изпращане на европейски войски в Украйна става все по-реална. В опит да заемат позиция в предстоящите преговори между екипа на Тръмп и Москва, европейските лидери обмислят разполагането на сили за „подсигуряване“ или „възпиране“, съставени от няколко бригади, които биха могли да достигнат до 30 000 войници. Според Washington Post тези части няма да се намират на фронтовата линия, а ще бъдат в готовност за „демонстрация на сила“, ако руската армия поднови настъплението си.

Интересът на Европа към военно участие идва в момент, когато САЩ изключват възможността да изпратят свои войски в Украйна. Въпреки това администрацията на Доналд Тръмп не отхвърля възможността да подкрепи европейските сили, ако те решат да се ангажират по-дълбоко с конфликта.

Франция изглежда най-подготвена за подобно разгръщане, като според различни оценки Париж може да изпрати до 10 000 войници. Останалите европейски съюзници все още са по-предпазливи, някои от тях поради ограничените възможности на въоръжените си сили. В същото време, ако ситуацията го изисква, европейските контингенти биха могли да получат подкрепа от допълнителни сили, разположени извън Украйна.

Всичко това се случва на фона на все по-напрегнатите геополитически игри, в които Европа вече не може да си позволи да остане страничен наблюдател. Докато официални представители на САЩ и Русия се подготвят за среща в Саудитска Арабия, европейските лидери се опасяват, че ще бъдат изключени от процеса на вземане на решения, които ще оформят бъдещето на континента.

Възможно ли е това да е поредната стъпка към пряка конфронтация между Европа и Русия? Въпросът вече не е дали, а кога границата между „подкрепа“ и „участие“ ще бъде прекрачена.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Великобритания ще предоставя автоматично уседнал статут по Схемата за уседналост на ЕС

Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство въведе нов процес, който автоматично ще преобразува статута на отговарящите на условията лица с предварителен уседнал статус в пълен уседнал статус, без да се налага да подават допълнителна молба по Схемата за уседналост на ЕС (EUSS).

От януари 2025 г. всички притежатели на предварителен уседнал статус, които наближават изтичането на своя статут, ще бъдат уведомени по електронна поща, че случаят им може да бъде разгледан за автоматично преобразуване. Те няма да се налага да предприемат допълнителни действия, освен ако не бъдат информирани за необходимостта от такива.

Британското правителство също така разглежда възможностите за следващи стъпки при случаи, в които даден притежател на предварителен уседнал статус вече не отговаря на условията, например ако не е поддържал непрекъснато пребиваване в страната.

Министерството ще извършва автоматизирани проверки, като използва правителствени бази данни, за да потвърди, че кандидатите отговарят на условията за пълен уседнал статус. Това включва проверка на информацията за тяхното продължително пребиваване, подобно на първоначалната оценка при кандидатстването за EUSS.

На всички притежатели на статут по EUSS се препоръчва да актуализират своите цифрови данни, включително паспорта или националната си лична карта, както и информацията за контакт чрез услугата „Актуализиране на детайлите в UK Visas and Immigration“.

Ако даден кандидат успешно покрие условията, ще му бъде предоставен пълен уседнал статус, в случай че има непрекъснато пребиваване в страната за минимум пет години. В противен случай статутът му ще остане предварителен. Онези, които все още не са преминали към пълен уседнал статус и чиито срокове изтичат, ще получат автоматично удължаване на предварителния си статус с пет години.

Отказ за статут може да бъде издаден, ако дадено лице не отговаря на критериите за схемата – например ако е прекъснало непрекъснатото си пребиваване или ако връзката му с гражданин на ЕС, ЕИП или Швейцария е приключила. Кандидатите могат да докажат своето пребиваване с документи като битови сметки, банкови извлечения или писмо от личен лекар или благотворителна организация.

Схемата за уседналост на ЕС (EUSS) позволява на гражданите на ЕС, Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, както и на техните семейства, да кандидатстват за статут, който им осигурява право да живеят и работят във Великобритания след 30 юни 2021 г. Тя бе отворена на 30 март 2019 г., а крайният срок за повечето кандидати беше 30 юни 2021 г. Въпреки това някои все още могат да кандидатстват, ако имат удължен срок или „основателни причини“ за закъсняло подаване.

Повече от три години след крайния срок през 2021 г. схемата претърпява промени, включително автоматичното преобразуване на предварителния статут в пълен уседнал статут, което влиза в сила от януари 2025 г.

Според последните статистически данни, публикувани към 30 септември 2024 г., са подадени над 8,2 милиона заявления, като 8 милиона от тях са обработени. Около 5,7 милиона души вече са получили статут по EUSS.

Кървава трагедия в Швеция: Масова стрелба в образователен център в Йоребро

При тежък инцидент в шведския град Йоребро около 10 души загубиха живота си след стрелба край образователен център, съобщават от полицията. Все още няма официална информация за точния брой на загиналите, нито за мотивите на нападателя, който е сред мъртвите.

Полицията е убедена, че извършителят е действал самостоятелно и няма връзка с терористична организация.

Събитието е определено като най-смъртоносната атака в училище в историята на Швеция, съобщава AFP.

„Около 10 души са убити днес“, заяви началникът на полицията в Йоребро Роберто Ейд Форест, подчертавайки, че поради големия брой ранени не могат да дадат по-конкретна информация за жертвите.

„Това е ужасяващо. Истински кошмар“, добави той.

Все още няма разкрита информация за самоличността на загиналите или дали те са били ученици и учители в средното училище Campus Risbergska.

Според местни медии, заподозреният е насочил оръжието срещу себе си, но властите не са потвърдили тази информация.

„Нападателят не е бил известен на полицията и няма връзки с престъпни банди,“ поясни началникът на полицията, имайки предвид нарасналата престъпност и смъртоносните престрелки, които разтърсиха Швеция през последните години.

Властите уверяват, че няма опасност от нови атаки.

Санторини продължава да се тресе: Масова евакуация и спекулативен скок на цените на билетите

Санторини преживя поредна неспокойна нощ, а хиляди хора бързат да напуснат острова в страх от продължаващите земетресения. За последните 24 часа над 6 хиляди души – както местни жители, така и туристи – са напуснали острова, а на пристанището продължават да се струпват хора, чакащи следващите курсове на фериботите. Вътрешните полети също са напълно резервирани, но това, което предизвика допълнително напрежение, е фактът, че цените на билетите за тях са се покачили драстично – от 20 евро на 300 евро. Изглежда, че някои са намерили начин да печелят от страха на хората, използвайки хаоса и паниката за финансова изгода.

Сеизмичната активност в региона не намалява, а специалистите предупреждават, че главният трус вероятно още не е настъпил. Професор Евтимиос Лекас, ръководител на екипа на Геодинамичния институт, съобщава, че честотата на земетресенията расте, а силата им също се увеличава. Очакванията са, че предстоящият трус може да надмине 6-а степен по скалата на Рихтер. Според сеизмолозите такъв феномен не е наблюдаван досега, а епицентърът остава в близост до Санторини и остров Аморгос, засягайки всички острови в Цикладите.

На острова са мобилизирани екипи на полицията, пожарната и водолази, а въздушни патрули следят обстановката. В резултат на земетресенията се активизираха свлачища, затвориха се много пътища, а хората, живеещи в крайбрежните райони, се евакуират към по-високи места, опасявайки се от евентуално цунами.

Училищата в Санторини остават затворени, а животът на острова е напълно променен от природното бедствие. Въпреки това някои местни жители все още се надяват ситуацията да се стабилизира и не планират да напускат.

Антоанета Пушкарова, българка, живееща на острова, разказва пред БНР, че не усеща паника, но все пак много хора са предпочели да си тръгнат. „Продължават извънредните курсове на авиокомпаниите и корабните линии, но е шокиращо как цените на билетите внезапно скочиха. Това е буквално игра със страха на хората и някой прави огромни пари от цялата тази ситуация“, коментира Иван Димитров по Нова телевизия.

Спекулациите с цените в момент на криза не са нещо ново, но за хората, които отчаяно се опитват да се спасят, това е още един удар. Докато островът продължава да се тресе, един въпрос остава висящ – докъде ще стигне тази безскрупулна игра със страха?

Киър Стармър изрази желание за по-близки връзки с ЕС пред Олаф Шолц

Британският премиер Киър Стармър се срещна с германския канцлер Олаф Шолц в Чекърс – традиционната провинциална резиденция на министър-председателите на Великобритания. Разговорът между двамата се състоя в момент, когато Лондон търси възможности за подобряване на отношенията си с Европейския съюз.

Срещата е част от подготовката за предстоящото посещение на Стармър в Белгия, където той ще участва в разговори с лидерите на ЕС в понеделник. Британският министър-председател цели да „рестартира“ взаимоотношенията между Обединеното кралство и блока, въпреки че изключва възможността за повторно присъединяване към него, пет години след Брекзит.

Стармър подчерта, че иска да засили сътрудничеството с ЕС в ключови сфери като отбраната, енергетиката и търговията. Той изрази увереност, че това ще бъде от полза не само за Великобритания, но и за целия Европейски съюз. Премиерът отбеляза също, че през последните седем месеца е забелязал значителна промяна в динамиката на отношенията между Лондон и Брюксел.

Сред темите, обсъдени по време на срещата със Шолц, бяха ситуацията в Украйна и напрежението в Близкия изток. Двамата лидери потвърдиха общия си ангажимент към Киев, като подчертаха необходимостта от засилено сътрудничество в областта на отбранителната индустрия. Британско-германският отбранителен пакт, подписан през октомври, бе определен като важна стъпка към укрепване на европейската сигурност в условията на нарастваща заплаха от Русия.

„Когато поех поста министър-председател, си поставих за цел да укрепя отношенията между нашите две държави. Те вече са стабилни, но виждам възможности за още по-тясно сътрудничество“, заяви Стармър. Той изрази благодарност към германския канцлер, подчертавайки постигнатия напредък в двустранните отношения.

Шолц, от своя страна, определи срещата в Чекърс като „положителен знак“ за добрите взаимоотношения между Великобритания и Германия, както и за личното му партньорство със Стармър. Неофициалната част от визитата включваше разходка из земите на имението и работен обяд.

Великобритания въвежда нова фаза на граничния контрол след Брекзит

Четири години след официалното си излизане от единния пазар и цели девет години след историческия референдум за Брекзит, Великобритания най-накрая пристъпва към въвеждането на последния етап от своя граничен режим за внос от Европейския съюз. Днес влиза в сила дълго отлаганата трета фаза на тези мерки, която налага допълнителни изисквания за безопасност и сигурност при транспортирането на стоки.

След Брекзит британските власти се изправиха пред значителни предизвикателства, свързани с управлението на митническите граници и логистичните вериги за доставки. Това доведе до поетапно въвеждане на новите правила, за да се даде време на бизнеса да се адаптира.

Първата стъпка към новия режим беше направена през януари 2023 г., когато определени стоки започнаха да изискват допълнителна сертификация. Следващата фаза, стартирала през април същата година, въведе физически проверки на вноса на хранителни продукти като месо, риба, сирена, яйца и други млечни изделия. Освен това бяха наложени нови такси за преминаване на тези стоки през границата.

Първоначално планирана за 31 октомври 2023 г., третата фаза беше отложена с няколко месеца и влиза в сила от днес. Основната новост в този етап е задължението за компаниите, които внасят стоки от ЕС, да предоставят декларации за безопасност и сигурност. В тези документи се посочва детайлна информация за вида и съдържанието на превозваните стоки, целта им и други логистични данни.

Според британските власти тези мерки са насочени към подобряване на управлението на митническите рискове, като ще спомогнат за предотвратяване на нелегалния внос на опасни или забранени стоки. Очакванията са, че новият режим ще ограничи ненужните забавяния по границата и ще улесни търговията за онези компании, които спазват правилата.

Въпреки уверенията на властите, бизнес общността остава разделена относно новите регулации. Докато големите търговски вериги и водещите износители разполагат с нужните ресурси, за да се справят с новите изисквания, малките и средни предприятия срещат сериозни затруднения. Според тях новите бюрократични изисквания създават допълнителна административна тежест и могат да доведат до допълнителни разходи.

Допълнително усложнение е фактът, че плановете за разширяване на физическите проверки върху плодовете и зеленчуците бяха многократно отлагани. Последната корекция в графика поставя датата за тяхното въвеждане на 1 юли 2024 г.

В този контекст се появяват и политически сигнали за потенциално сближаване с ЕС по отношение на митническите регулации. Миналата седмица британският финансов министър Рейчъл Рийвс заяви, че е готова да обсъди предложението на европейския комисар по търговията Марош Шефчович за участие на Великобритания в общоевропейска митническа схема. В същото време тя категорично подчерта, че това не означава завръщане в митническия съюз на ЕС – политика, от която управляващата Лейбъристка партия вече се е отказала.

Новите гранични изисквания са още една стъпка в процеса на адаптиране на Обединеното кралство към реалността след Брекзит – реалност, която продължава да поражда дебати и да поставя предизвикателства както за властите, така и за бизнеса.

Дали ЕС и Великобритания са близо до нова безмитна сделка?

Европейският съюз е на прага на ключово решение относно включването на Великобритания в Паневросредиземноморската конвенция (PEM). Това би могло да отвори нова страница в търговските отношения между двете страни след Брекзит. В интервю за BBC новият търговски еврокомисар Марош Шефчович заяви, че подобна стъпка е „нещо, което бихме могли да обмислим“, но подчерта, че решението сега зависи от Обединеното кралство.

PEM представлява зона за безмитна търговия, която обхваща Европа, някои северноафрикански и близкоизточни държави. Ако Великобритания стане част от тази зона, това би помогнало за възстановяване на прекъснатите вериги за доставки и би улеснило значително търговията между Острова и континента. Въпреки че бизнес кръгове в Обединеното кралство подкрепят подобна идея, тя беше игнорирана от предишното консервативно правителство в Лондон като част от следбрекзитните търговски споразумения.

Шефчович обаче изясни, че идеята все още не е ясно формулирана. В момента британското правителство провежда консултации с бизнеса, за да разбере какво би било въздействието на включването в PEM. Основната цел е да се оцени дали това може да намали бюрокрацията и да направи търговията по-гладка.

Освен това еврокомисарят предложи да бъде разгледана и възможността за пълно ветеринарно споразумение между ЕС и Великобритания. Такъв ход би улеснил значително търговията със селскостопански и хранителни продукти. Въпреки това, подобно споразумение изисква двете страни да се придържат към единни стандарти и регулации, които да се обновяват синхронно – процес, който Шефчович нарече „динамично привеждане в съответствие“.

Отсъствието на ветеринарно споразумение до момента създава сериозни препятствия за британските износители на храни, особено тези, които търгуват с ЕС. Ако този въпрос бъде разрешен, това би могло да даде нов живот на търговията и да помогне за възстановяване на доверието между двете страни.

Дали Великобритания и ЕС ще успеят да постигнат съгласие и да положат основите на нова ера на безмитна търговия, предстои да разберем. Едно е сигурно – икономическите и политическите последици от такова решение ще бъдат значителни както за двете страни, така и за бизнеса от двете страни на Ламанша.

Тръмп и Мъск с дестабилизираща реторика, целяща атаки срещу Европа и Великобритания

Британският външен министър Дейвид Лами изрази загриженост относно реториката на Доналд Тръмп, свързана с Арктика и международната сигурност, и я нарече дестабилизираща. Въпреки че той признава Гренландия като част от Кралство Дания, изказванията на бившия президент на САЩ пораждат опасения за регионална нестабилност.

Лами подчерта в интервю за радио Би Би Си, че реториката на Тръмп често е непредсказуема и има потенциал да предизвика напрежение, особено във време, когато Европа и Великобритания са изправени пред икономически и геополитически предизвикателства.

„Познаваме подхода на Тръмп от първия му мандат – действията и думите му често обслужват тесни икономически интереси, които маскират стремеж към по-широка доминация. Тревожно е, че подобни инициативи подкопават доверието между съюзниците,“ коментира министърът.

Същевременно, анализаторите посочват, че подобни изказвания на Тръмп, свързани с руското и китайското влияние в Арктика, по-скоро целят да разпалят конфликти, отколкото да насърчават мирно сътрудничество.

В този контекст, сходни изказвания на Илън Мъск също предизвикват безпокойство. Наблюдатели смятат, че действията на влиятелни милиардери като Мъск и Тръмп са водени от стремеж за максимална печалба и световно господство, често за сметка на стабилността на държави и региони.

Очевидно е, че реториката на подобни фигури дестабилизира развиващите се икономики и подкопава позициите на ключови играчи на международната сцена, като Великобритания и Европа. Време е международната общност да се противопостави на тези опити за подкопаване на сигурността и да се ангажира с усилия за запазване на стабилността и сътрудничеството в глобален мащаб.

Снимкa: БГНЕС

Киър Стармър и Еманюел Макрон ще обсъдят ключови глобални въпроси в предстояща среща

Министър-председателят на Великобритания, Киър Стармър, и президентът на Франция, Еманюел Макрон, планират среща утре, на която ще разгледат някои от най-важните глобални теми, съобщи „Ройтерс“ чрез БТА. Сред основните акценти на дискусиите ще бъдат войната в Украйна и мерките срещу нелегалната имиграция.

„Разговорите ще бъдат насочени към сътрудничеството между двете държави и координирани действия за преодоляване на глобалните предизвикателства“, сподели представител на британския премиер.