Brexit: Когато Великобритания Остана Без Работна Ръка и Надежда

Brexit беше представен като символ на ново начало за Великобритания – възможност да контролира границите си, да си върне суверенитета и да защити интересите на местните работници. Но тази мечта бързо се превърна в кошмар за ключови сектори на британската икономика. Вместо облекчение, страната се сблъска с дълбока криза, породена от липсата на работна сила, която някога бе запълвана от мигранти от Източна Европа.

Докато в миналото мигрантите бяха обвинявани, че „отнемат работни места“ и „натоварват публичните услуги“, днес бизнесите отчаяно ги зоват да се върнат. Селското стопанство и хотелиерството, които най-силно разчитаха на източноевропейски работници, се борят за оцеляване. Кампанията „Pick for Britain“, целяща да привлече британски работници за сезонна селскостопанска работа, беше провал. Местни жители просто не успяха да издържат на темпото и физическите изисквания, които източноевропейците поемаха без оплаквания.

Но кризата не спря до там. Строителният сектор, който винаги е бил гръбнакът на инфраструктурното развитие във Великобритания, сега буквално скърца под натиска на липсващата работна ръка. Поляци, румънци и други източноевропейци, които някога изграждаха домове, пътища и небостъргачи, вече ги няма. Резултатът? Забавени проекти, нарастващи разходи и липса на квалифициран персонал.

Едно от най-болезнените последствия обаче е в сферата на здравеопазването. NHS – системата, която се славеше като гордостта на Обединеното кралство, в момента е на ръба на колапса. Не става дума само за недостиг на лекари и медицински сестри. Липсват дори хигиенисти, без които ежедневната работа на болниците е невъзможна. Претоварените болници, дългите списъци за чакане и липсата на основни ресурси доведоха системата до момент, в който тя буквално „фотосинтезира“, за да оцелее.

Историите на мигранти, които са били гръбнакът на тези индустрии, подчертават още по-дълбоките проблеми. Полска жена разказва как едва не е загубила живота си заради медицинска небрежност във Великобритания, но бързо е получила диагноза и лечение в Полша. Мнозина от тези хора вече не виждат смисъл да остават, разочаровани от отношението и влошаващите се условия на живот.

Докато Великобритания продължава да се бори със своите демографски и икономически предизвикателства, ясно е, че Brexit нанесе удар не само върху икономиката, но и върху социалната тъкан на страната. Уроците от тази ситуация са многобройни, но най-важният е, че зависимостта от миграционния труд не е слабост – тя е жизненоважен елемент за успеха на всяка съвременна икономика.

Сега въпросът е: ще успее ли Великобритания да признае грешките си и да намери начин да възстанови баланса, или ще остане в капана на гордостта и политическите си решения? Отговорът може да определи бъдещето на страната за десетилетия напред.

ЕК ЗАПОЧНА РАЗСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ TIKTOK ЗА НАРУШЕНИЯ ПО АКТА ЗА ЦИФРОВИТЕ УСЛУГИ

Европейската комисия стартира официална процедура срещу TikTok поради подозрения за неспазване на разпоредбите на Акта за цифровите услуги. Разследването е фокусирано върху задължението на платформата да идентифицира и намалява системните рискове, свързани с прозрачността на изборите.

Според ЕК, процедурата е инициирана във връзка със скорошните президентски избори в Румъния на 24 ноември.

„Ясно трябва да се подчертае, че всички цифрови платформи, опериращи в ЕС, включително TikTok, са длъжни да спазват правилата и да носят отговорност за действията си“, заяви председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен.

След започването на разследването Комисията разполага с правомощия да прилага временни мерки и да предприема решения в случай на неспазване на изискванията. Процедурата няма определен срок за завършване съгласно разпоредбите на Акта за цифровите услуги.

Земетресение в Егейско море разлюля Северна Гърция и България: Трусът от 5,5 по Рихтер изплаши хиляди

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер разтърси Халкидическия полуостров и силно разтревожи жителите на Северна Гърция, особено в района на Солун. Трусът бе усетен в близките български градове, като Гоце Делчев, а данни на Националния сеизмологичен център показват, че е регистриран на 3 ноември 2024 г., точно в 19:03 часа българско време, на около 60 км от Солун.

Епицентърът се намира в морската зона до Потидия на Халкидики, а дълбочината на труса е едва пет километра, което допълнително засилва усещането му. Последваха няколко по-леки вторични труса, сред които и 4,3 по Рихтер, които продължиха да създават безпокойство в региона. Жителите на Лариса също съобщават, че са почувствали земетресението.

Макар че няма информация за разрушения и пострадали, полицията извършва огледи на сградите близо до епицентъра, а властите предупреждават за бдителност в следващите 24 часа, тъй като не се изключва възможността за нови, по-силни трусове.

Шок! Шенгенската зона пред срив: Нидерландия възстановява граничния контрол и затяга мерките срещу миграцията!

Нидерландия поставя началото на дълбока трансформация в Шенгенската зона, след като обяви връщане на граничния контрол, изправяйки се редом с други ключови европейски държави. Решението бе оповестено от Герт Вилдерс – лидер на Партията на свободата, която спечели изборите това лято. Макар и да не заема премиерския пост, Вилдерс играе водеща роля в оформянето на новото правителство и неговите политики.

Граничният контрол ще влезе в сила в края на ноември, а мярката засяга границите с Белгия и Германия. Германия вече предприе сходни стъпки, връщайки проверките на всичките си граници, последвана от Франция, Австрия, Дания, Норвегия и Швеция. С оглед на тези промени, мнозина се питат: какво всъщност остава от Шенген? Анализатори предричат, че това може да доведе до неговото разпадане.

В допълнение, Нидерландия за пръв път въвежда стриктни мерки срещу миграцията. Според Вилдерс, всеки, който няма правото да пребивава в страната, ще бъде върнат в Германия или Белгия. Освен това, безсрочните разрешителни за престой се премахват, а бежанците ще получават само временен статут за три години. Според новите разпоредби, страната ще насочи вниманието си към сирийските мигранти, но признава, че някои от тях вече са се установили за постоянно в страната и са станали граждани.

Тези събития подлагат на изпитание Шенгенската зона, а наблюдатели отбелязват, че е само въпрос на време Белгия да последва примера. Докато Нидерландия предприема твърди мерки за опазване на границите си, България остава непоколебима в стремежа си за пълноправно членство в зоната.