The Bishop of Monmouth, Cherry Vann, has been elected as the new archbishop of Wales. Photograph: @cherry_vann/X

Историческо назначение: Църквата в Уелс избра първата жена и ЛГБТ+ архиепископ

Църквата в Уелс официално прекрачи историческа граница, след като избра 66-годишната Чери Ван за архиепископ – първата жена и първия открито ЛГБТ+ духовник, заел някога такъв пост в англиканска църква във Великобритания.

Ван, досегашен епископ на Монмът, беше избрана от специален колеж, съставен от духовници и миряни. Изборът ѝ идва след оставката на архиепископ Андрю Джон, който напусна поста си след разследвания за злоупотреби и токсична вътрешна култура в катедралата в Бангър. За да бъде избрана, Ван трябваше да спечели поне две трети от гласовете – знак, че делегатите ясно са предпочели промяната пред традицията.

Чери Ван не е ново лице в борбата за равенство в англиканската общност. Тя е сред първите жени, ръкоположени за свещеник още през 1994 г. Оттогава преминава през различни етапи в църковната йерархия – от архидякон в Рочдейл до епископ на Монмът. Родом от Лестършир, с образование по музика и богословие, тя е известна и с активната си роля в подкрепа на ЛГБТ+ вярващите като патрон на мрежата Open Table Network.

В личен план Ван живее в гражданско партньорство със своята дългогодишна партньорка, с която отглеждат две кучета. Църквата в Уелс не провежда църковни бракове между еднополови двойки, но допуска благославяне на граждански партньорства – контекст, който допълнително подчертава значимостта на избора ѝ.

Назначението ѝ идва в момент на вакуум в Church of England – след оттеглянето на архиепископ Джъстин Уелби църквата все още търси следващия си духовен водач. Темата за жените и ЛГБТ+ представителите в църковната власт от години създава напрежение между либералните и консервативните крила в световната англиканска общност. Фактът, че именно Уелс направи тази крачка пръв, вероятно ще ускори и дискусиите в останалите провинции – включително и тези, които яростно се противопоставят на еднополовите бракове, като повечето африкански диоцези.

Чери Ван вече обяви, че първото ѝ предизвикателство ще бъде възстановяването на доверието в институцията – особено в контекста на злоупотребите и управленския хаос, довели до оставката на предшественика ѝ. Очаква се тя да започне преглед на вътрешните практики и безопасността в катедралите, както и да изгради култура на откритост и отчетност.

Историята ѝ е повече от символична. Тя е жена, която преди три десетилетия се е борила за правото си да бъде свещеник, а днес застава начело на една от най-старите християнски институции на Острова. Сега пред нея стои реалното изпитание – да покаже, че равенството и инклузивността не са просто лозунги, а основа за по-силна, по-доверена и по-отговорна църква.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Борба с наднорменото тегло или с бедните? Meal deal-ите под прицел в Уелс

Сякаш не стигаше инфлацията, наемите и цените на бензина, сега и обичаният британски meal deal – спасението на работещия човек по обедно време – е под заплаха. Да, точно така – триото „сандвич, напитка и нещо дребно за хрупкане“, което се намира в почти всяка супермаркетна витрина на Острова, може да изчезне от Уелс още тази вечер, ако Лейбъристите си прокарат закона.

Причината? Официално – борба с наднорменото тегло и нездравословното хранене. Неофициално – опит за пренаписване на правилата на потребителското поведение с един административен замах. Законопроектът се нарича „Правила за промотиране и представяне на храни 2025“ и цели да ограничи така наречените „мултибай“ оферти – като класическото meal deal комбо, което толкова хора купуват ежедневно, просто защото им е евтино, бързо и удобно.

Съгласно новите мерки, ще бъде забранено продукти с високо съдържание на мазнини, захар и сол (HFSS) да се продават на промоция „по обем“ или на ключови места в магазините, като входове или основни пътеки. Това ще удари не само супермаркетите, но и франчайз веригите, които имат над 50 служители. Единствено ресторантите и кафенетата ще бъдат частично пощадени от новите рестрикции.

Tesco meal deal © GB News

Това, което звучи като здравен план, за мнозина е просто класически пример за така наречената „nanny state“ – държава, която решава вместо теб какво да ядеш и кога да си го позволиш. Опозицията в Уелс, водена от Консерваторите, не спести критики – нарече предложението „безсмислено“, „удар по бедните“ и „поредно доказателство, че обещанията за справяне с кризата с разходите за живот са само думи“.

„Вместо да ударят народа в джоба, нека инвестират в спортни клубове, училищни програми и реални мерки за здраве“, каза Джеймс Евънс от уелската опозиция. И има логика – защото когато една мярка удари директно по джоба на хората, които така или иначе броят стотинките, трудно можеш да я наречеш справедлива.

Tesco meal deal © GB News

Да не забравяме, че meal deal-ът не е просто храна – той е институция. От 1999 насам (когато Boots го въведе за първи път за £2.50), милиони хора в Обединеното кралство разчитат на този модел, за да си осигурят бърз обяд на прилична цена. През 2024 британците са похарчили над £6.2 милиарда за meal deals, а средностатистическият потребител е купил над 73 такива оферти през годината. Ако това не е културен феномен, не знам кое е.

И макар забраната да е (засега) само за Уелс, мнозина се страхуват, че това е тестов балон, който рано или късно ще прелети границата към Англия, особено ако и двете управления – в Кардиф и Уестминстър – останат под шапката на Лейбъристите.

Да обобщим – дали ще видим края на meal deal-а такъв, какъвто го познаваме? Може би. Но преди да сложим черен плик върху обедната си кутия, нека си спомним: понякога свободата се измерва не в големи лозунги, а в малки неща – като правото да си купиш сандвич с кола и пакет чипс без държавата да ти казва какво е „добро“ за теб.

👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!

Драстичен скок в сметките за вода в Англия и Уелс: Какво означава това за потребителите?

Очаква се сметките за вода в Англия и Уелс да нараснат с 36% до 2030 година, което ще добави средно £157 годишно към разходите на домакинствата. Това увеличение, одобрено от регулатора Ofwat, е част от мащабен план за инвестиции в сектора на стойност £104 милиарда. Въпреки че целта е обновяване на остарялата инфраструктура, намаляване на течовете и постигане на екологични стандарти, новите тарифи ще създадат сериозно финансово натоварване за много потребители, особено за тези от уязвими групи. Потребителските организации като Citizens Advice изразяват тревога, че мнозина няма да могат да си позволят новите сметки, особено в регионите с най-високи увеличения, като Southern Water, където се предвижда скок от 53%, и Severn Trent с 47%.

Същевременно водоснабдителните компании са подложени на натиск да оправдаят тези увеличения, след като продължават да се сблъскват с критики за замърсяване, лошо управление и неефективност. Въпреки обещанията за компенсации при лошо обслужване, потребителите остават скептични дали тези мерки ще бъдат достатъчни, за да компенсират тежестта на по-високите сметки. Освен финансовия удар, новите тарифи създават обществено недоволство към компании, които вече са критикувани за разхищение и недостатъчна прозрачност. Правителството също е подложено на натиск да вземе мерки и да гарантира, че инвестиционните фондове се използват по предназначение, без да се злоупотребява с доверието на клиентите.

Докато водоснабдителните компании защитават плана като необходим за бъдещето, реалността за потребителите е ясна: те ще трябва да поемат по-високи разходи, докато очакват обещаните подобрения в качеството на услугите и околната среда. Дългосрочните последици от това решение ще се усещат не само в бюджетите на домакинствата, но и в доверието към сектора, който остава под обществено наблюдение.