Всяка година милиони българи зад граница пращат пари у дома. Не символично. Не „за джобни“. По данни на БНБ в България влизат над 2.5 милиарда евро годишно от българи, които работят и живеят в чужбина. Това са пари за родители, за деца, за кредити, за апартаменти, за ремонти, за оцеляване. Пари, които държат цели региони живи. Пари, които хранят икономиката повече от много „успешни политики“.
И въпреки това, когато стане дума за нашия вот, за нашия глас, за нашето право да участваме в бъдещето на държавата – изведнъж ставаме проблем.
Новият скандал в парламента го показва черно на бяло. С 10 гласа „за“, 6 „против“ и един „въздържал се“ комисията по конституционни и правни въпроси в 51-ото Народно събрание прие и на второ четене предложението на Костадин Костадинов и Петър Петров от „Възраждане“ в държави извън Европейския съюз да се разкриват до 20 секции извън дипломатическите и консулските ни представителства. По време на дебатите Петър Петров открито заяви, че така ще се намали влиянието на вота от Турция, откъдето влизат шестима народни представители, които според него представляват риск за националната сигурност.
Преведено на човешки език: не става дума за организация, не става дума за логистика, не става дума за честни избори. Става дума за страх. Страх, че вотът от чужбина може да обърка сметките. Страх, че някой ден „кранчето“ на удобните държавни пари може да пресъхне. Страх, че хора, които не зависят от местни кметове, обществени поръчки и партийни схеми, могат да гласуват различно.
И тук идва големият въпрос: когато пращаме милиарди – сме българи. Когато трябва да гласуваме – ставаме заплаха?
Ние не сме туристи в живота си. Ние не сме избягали от България, защото не я обичаме. Напротив – носим я на гърба си всеки ден. Работим в чужди системи, плащаме чужди данъци, но изпращаме пари в български домове. Гледаме български новини. Псуваме българските проблеми. Надяваме се нещо да се промени. И въпреки това, когато дойде изборният ден, ни се подхвърля: „Вие не знаете как е тук“, „Вие не плащате данъци тук“, „Вие не бива да влияете“.
Истината е по-проста и по-грозна. Политиците не се страхуват от чужбина. Те се страхуват от неконтролируем вот. От хора, които не могат да бъдат натискани с помощи, назначения и зависимости. От хора, които не чакат услуга, а искат държава.
Ако България приема парите ни, трябва да приема и гласа ни. Ако сме достатъчно българи, за да пълним бюджета чрез семействата си, сме достатъчно българи и за урните. Всичко друго е лицемерие, опаковано като „национална сигурност“.
И докато едни в парламента се чудят как да режат секции, хората в Лондон, Берлин, Мадрид и Чикаго продължават да работят, да пращат пари и да се питат дали родината им още ги брои за свои.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Коментирай!
Коментари