Официалната дата вече е ясна – на 1 януари 2026 г. България ще влезе в еврозоната и левът ще бъде заменен с еврото. Всички институции са в ход – има закон, има информационна кампания, има процедури. И въпреки това, вместо спокойствие, навсякъде започва да мирише на паника. Хора търсят чейнджове, теглят пари в кеш, говорят за „спасяване“ на спестявания. Но кой я създаде тази паника?
Премиерът Росен Желязков тази седмица призова в парламента: „Да няма стихийна паническа обмяна на левове в евро… няма никаква нужда от това.“ Звучи разумно. Само че самият факт, че трябва да се казва на висок глас, е показателен – има недоверие. И това недоверие не идва само от хората.
През май президентът Румен Радев предложи провеждане на референдум за отлагане на приемането на еврото. Официалният мотив – нужда от повече обществен дебат. Но Конституционният съд и Народното събрание бяха категорични – такъв референдум е противоконституционен. България вече е поела договорно задължение да приеме еврото и не може просто да се откаже. Въпреки това, самият призив за референдум отприщи вълна от страхове, политически спекулации и популистки протести – основно от партии като „Възраждане“, които умело яхват всяка несигурност.
Всъщност, именно в тази несигурност живее паниката. Защото вместо да има ясна, навременна и агресивна информационна кампания, управляващите се включиха късно – и реактивно. Да, има вече обяснителни сайтове, листовки, реклами. Да, обяснява се как ще става обменът, как ще се смятат заплатите, пенсиите, кредитите. Но голяма част от хората вече са чули други гласове – и са повярвали.
Когато институциите мълчат, улицата започва да говори. А улицата често говори през паниката. Какви са резултатите? Рязко увеличение на кешови тегления, опашки пред обменни бюра, разпространение на фалшиви „прогнози“ за курс на обмяна, слухове за скрити данъци и покачване на цените.
Желязков предупреди също така хората да не носят големи суми в брой, защото това създава риск – „бандитите не спят“. И това е вярно. Но още по-опасно е, когато самата държава заспи на волана на информационния процес.
Истината е проста: еврото идва. И то не защото Брюксел го иска, а защото ние сме се съгласили и сме част от договор, който носи и плюсове, и отговорности. От тук нататък въпросът не е „дали“, а „как“ да минем през този преход без да се изпокараме, изплашим и излъжем взаимно.
Политиците имат дълг да не сипят бензин в огъня на страха – особено в чувствителни теми като валутата на една нация. Институциите трябва да говорят първи, ясно и навреме – а не да обясняват на пожар, след като улицата вече се е подпалила.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Коментирай!
Коментари