Икономистът Георги Стоев стартира инициатива в социалните мрежи, за да отговаря на въпроси на гражданите относно очакваните промени след присъединяването на България към еврозоната. Сред най-честите въпроси е този за бъдещето на лихвите по кредитите.
Темата може да се раздели на две основни направления:
- Какво ще се случи с лихвените проценти по вече съществуващите кредити?
- Как ще се отрази влизането в еврозоната на новите кредити, отпуснати след 1 януари 2026 г.?
По първата точка, Законът за въвеждане на еврото в България ясно регламентира, че банките нямат право да променят условията на фиксираните лихви едностранно. Това означава, че ако имате заем с фиксирана лихва в лева, тя ще остане същата и след прехода към еврото.
При променливите лихвени проценти ситуацията е малко по-сложна. Законът предвижда, че след приемането на еврото, новият лихвен процент не може да бъде по-висок от този, който е бил валиден към момента на прехода. Променливите лихви у нас се формират въз основа на референтен процент, към който банката добавя надбавка, зависеща от кредитоспособността на клиента. Например, ако текущият референтен процент е 1% и надбавката на банката е 2%, общата лихва е 3%. Ако референтният процент се повиши на 3%, лихвата става 5%. Законът гарантира, че при конверсията от левове в евро няма да настъпи промяна в договорените условия, но ако референтният лихвен процент нарасне в бъдеще, това неминуемо ще доведе до по-високи лихви по кредитите.
Ключово е да се разбере, че евентуално покачване на променливите лихви в бъдеще няма да бъде следствие от приемането на еврото, а от общата лихвена среда на пазарите. Добре е всеки кредитополучател да направи разчет как би се променило месечното му задължение, ако лихвеният процент нарасне двойно. Ако такава промяна представлява сериозен финансов риск, може би е разумно да се обмисли по-бързо изплащане на част от главницата.
Що се отнася до новите кредити след 1 януари 2026 г., тук навлизаме в сферата на макроикономическите прогнози. Един от основните въпроси е дали преминаването към еврозоната ще доведе до използването на EURIBOR като основен референтен лихвен процент, вместо сегашните показатели на българските банки. В момента 3-месечният EURIBOR е около 2.5%, докато местните банки често използват 0% или много близки до нулата референтни стойности. Това предполага, че бъдещите кредити може да бъдат с по-високи лихви.
Другата страна на дебата е ефектът от намаляването на задължителните минимални резерви за банките – от 12% на 1%. Това може да доведе до по-голямо парично предлагане и евентуално да запази сравнително ниските лихви по кредитите.
И двата сценария са напълно възможни, но е трудно да се прогнозира как ще изглежда лихвената среда в България през 2027 г. и след това. По-вероятно е лихвите да не останат на сегашните ниски нива, но дали ще се покачат рязко и с колко – зависи от много макроикономически фактори. Според прогнозите на БНБ, балансът на банковите резерви не се очаква да се промени драстично, благодарение на механизъм, наречен „депозитно улеснение“.
В заключение, влизането на България в еврозоната няма автоматично да доведе до по-високи лихви по кредитите, но макроикономическите тенденции могат да окажат влияние. Важно е да не се гледа на приемането на еврото като на изолирана причина за евентуални промени, а да се отчита цялостната икономическа среда. В следващите анализи темата за макроикономическата стабилност и суверенитета ще бъде разгледана по-задълбочено.
Коментирай!
Коментари