Дебатът около преименуването на Летище София на “Васил Левски” предизвика бурна обществена реакция. Това, което започна като официално решение, бързо се превърна в спор, който разкрива дълбоките разломи в българското общество по отношение на националните символи, тяхната употреба и значението на историческата памет.
Основният аргумент на противниците на преименуването е, че името на Апостола няма никаква връзка с авиацията и летището. Според тях Левски е икона на българската свобода, а поставянето на името му върху аерогара принизява величието му и води до безразборно използване на националните герои. В тази група се включват и онези, които смятат, че е по-удачно летището да носи името на български авиатор или изобретател като Асен Йорданов или Димитър Списаревски, които имат реален принос в развитието на авиацията.
Друг сериозен аргумент е популизмът на решението. Мнозина възприемат преименуването като политически ход, насочен към спечелване на евтини точки сред избирателите. „Това е типично комунистически метод за фалшив патриотизъм – всичко да наричаме на Ботев и Левски“, коментира един от участниците в дискусията. Други сравняват решението с действията в авторитарни режими, където властта произволно налага имена и символи без обществено обсъждане.
В подкрепа на преименуването обаче се изказват онези, които виждат в него възможност да се почете най-великият български революционер на по-глобално ниво. Според тях летищата по света често носят имената на значими личности, независимо дали те са свързани с авиацията. Посочват примери като летището „Леонардо да Винчи“ в Рим, „Шарл де Гол“ в Париж, „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк и др. За тези хора преименуването не е просто смяна на табела, а акт на национална гордост.
Има и такива, които вярват, че самата идея за именуване на летището е второстепенен проблем. Те смятат, че вместо да се водят дебати за табели, фокусът трябва да бъде върху подобряване на условията в самото летище, модернизация на услугите и повишаване на неговата репутация.
В крайна сметка, въпросът за името на летището се оказа много повече от бюрократична промяна – той извади на повърхността по-дълбоки дискусии за националната ни идентичност, за начина, по който почитаме героите си, и за това дали патриотизмът у нас е реален или просто се използва като инструмент за политически дивиденти. Независимо от крайния резултат, тази дискусия ясно показва едно – Васил Левски остава не просто име, а символ, който разделя и обединява българите едновременно.
Коментирай!
Коментари