Преди няколко дни писахме за нещо, което трудно може да бъде обяснено на нормален човек. Българските депутати получават едни от най-високите възнаграждения в Европейския съюз спрямо минималната работна заплата в собствената си държава. Разликата е близо седем пъти. Това е рекорд, с който никой не би трябвало да се гордее.
Днес идва следващият пример.
Докато млади лекари, завършили шест години тежко обучение, работят за около 803 евро чисто на месец, в Министерството на здравеопазването има директори на дирекции с възнаграждения до 9500 евро месечно. Това не е грешка в числата. Не е печатна грешка. Това са данни, предоставени по Закона за достъп до обществена информация.
Замислете се за момент.
Младият лекар е човекът, който стои до болничното легло в три през нощта. Той носи отговорност за човешки живот. Работи нощни смени, дежурства и извънреден труд. От другата страна стои администрацията, която управлява системата от офисите си.
И въпросът не е дали директорите трябва да получават добро заплащане. Разбира се, че трябва. Въпросът е как е възможно разликата да е толкова огромна, че човекът, който лекува пациенти, да получава десет пъти по-малко от човек, който администрира системата.
След това същите тези управляващи се чудят защо младите хора напускат България.
Защо един млад лекар би останал в страна, където след години учене и огромна отговорност получава възнаграждение, с което трудно може да си позволи нормален живот? Защо един учител би останал мотивиран? Защо един инженер, програмист или специалист би избрал да гради бъдещето си там, ако вижда, че системата възнаграждава не тези, които създават стойност, а тези, които управляват процесите около нея?
Истината е неприятна, но е очевидна.
Повечето българи не напускат България заради по-хубавото време в Англия, Германия или Нидерландия. Те напускат заради усещането, че усилията им няма да бъдат оценени справедливо. Напускат заради чувството, че правилата не са еднакви за всички. Напускат, защото не виждат връзка между труда, който полагат, и възнаграждението, което получават.
И докато държавата продължава да губи лекари, медицински сестри, учители и млади специалисти, ще продължаваме да слушаме едни и същи въпроси: „Защо няма кадри?“ и „Защо младите заминават?“
Отговорът е пред очите ни.
Не можеш да плащаш жълти стотинки на хората, които държат държавата жива, и да очакваш те да останат от патриотизъм.
Патриотизмът плаща сметките само в речите на политиците.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!




Коментирай!
Коментари