Измина точно една година, откакто BGVOICEUK – сайтът и мобилното приложение – се превърнаха в реална подкрепа за българите във Великобритания. Това не е традиционна медия. BGVOICEUK е малка, но силно свързана социална мрежа, създадена от и за българи. Общност, в която хората намират не само новини, а групи, помощ, съмишленици и глас.
През тази една година над 140 000 посещения са минали през платформата. Не просто трафик, а жив интерес. Българи, които намират точно това, което търсят – групи като „Безплатна консултация“, „Български гозби“, „Политически цирк“, „БГ Лондон“, „Група за мемета“… и други, които се създават от самите потребители. Без цензура. Без кух PR. Истински.
И макар че не сме медия в класическия смисъл, се налага да бъдем и медия – защото никой друг не го прави така за българите в UK. И когато няма кой да разкаже нашите истории, ние го правим.
През юни отразихме „Кеймбридж пее и танцува“ – не просто присъствие, а пълно покритие със снимки, видео и лични разкази. А на 14 септември ще сме отново до вас – партньори на Европейския фестивал на културното наследство в Peterborough. Същевременно, BGVOICEUK вече е и медиен партньор на Българския културен институт в Лондон – част от нашата мисия да подкрепяме българската култура, образование и събития на Острова.
Приложението BGVOICEUK става все по-разпознаваемо – защото не е направено да впечатлява, а да бъде полезно. Създадено с една проста идея: да си тук, когато имаш нужда от някого.
Това не е краят. Това е началото.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
След почти 20 години рестрикции, правилото за пренасяне на течности до 100 мл в ръчния багаж е на път да бъде премахнато в Европейския съюз. Новите скенери с 3D технология вече се инсталират на летищата и ще позволят по-сигурен и ефективен контрол, без необходимост от досегашните ограничения.
Промяната стана възможна благодарение на системи за компютърна томография (КТ), разработени за сигурността на въздушния транспорт. Новото оборудване – създадено от британската Smiths Detection – предоставя прецизен многослоен образ на съдържанието в багажа и успешно разпознава както течни, така и твърди експлозиви. Това елиминира нуждата от строгите правила, въведени след терористичната заплаха през 2006 г., когато заговорници планираха да внесат експлозиви на борда под формата на течности.
На практика обаче прилагането на новите правила ще се случи поетапно. Макар че над 700 скенера вече са доставени или инсталирани в 21 страни от ЕС, много от летищата все още работят по стария режим. Във Франкфурт, например, новите устройства са активни само на 40 от почти 190 контролни пункта. В Мюнхен скенерите са монтирани, но все още не се използват напълно поради нужда от софтуерни актуализации и висок пътнически поток през летния сезон.
До окончателното въвеждане на новата система пътниците трябва да се съобразяват със старите изисквания – до 100 мл течности, поставени в прозрачна торбичка с обем до 1 литър.
Промените се случват на фона на все по-силни критики към авиокомпаниите заради хаоса около правилата за ръчен багаж, допълнителните такси и липсата на яснота. Въпреки това, броят на пътуващите в Европа продължава да расте. Само през летния сезон летище Франкфурт обслужва около 200 000 души дневно, а цените на билетите са се увеличили средно с 3.8% спрямо миналата година.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
На 14 септември 2025 г. Stanley Park в Peterborough ще се превърне в пъстра сцена на европейски фолклор, музика, занаяти, кулинария и изкуство! Благотворителната организация „Малката България“ ви кани на Европейския фестивал на културното наследство, който събира в едно сърцето на традициите от над 10 държави, включително България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, Полша, Литва, Латвия и представителите на Рома общността.
Очаквайте автентични фолклорни изпълнения, танци, демонстрации на занаятчийски умения, детски ателиета, изложби и вкусна храна – всичко това в рамките на един ден, посветен на културното многообразие и споделените ни корени.
📍 Кога: 14 септември 2025 (неделя), от 11:00 до 17:00 📍 Къде: Stanley Park, Peterborough, PE1 1SZ 📍 Вход: Свободен
Събитието се организира от ZI Foundation и Little Bulgaria UK с подкрепата на международни партньори. Не пропускайте възможността да се потопите в едно вълнуващо преживяване и да покажем заедно, че Европа е най-красива, когато е шарена и жива!
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Средновековието не е било особено благоуханно време. Хигиената – минимална. Средностатистическият човек в Англия се е къпал веднъж годишно, най-често през май. Именно затова сватбите се организирали през юни – все още ухаеш що-годе приемливо. Но дори тогава – булките били отрупвани с цветя, не за романтика, а за прикритие на миризмата. Оттам идва и традицията сватбите да са цветни.
Банята се състояла от едно корито с топла вода, в което първи влизал мъжът, после синовете, после жените, децата и накрая бебетата. До последния къпан водата била толкова мътна, че можеш да изчезнеш вътре – буквално. Така възникнала и поговорката: „Не изхвърляй бебето с водата.“
Къщите били със сламени покриви. Без подпори, без таван. Това било идеалното място за плъхове, котки и други животинки, които при буря често падали в стаята. Оттам идва изразът „вали котки и кучета“, а балдахинът над леглото не бил лукс, а мрежа срещу буболечки от тавана.
Кулинарията? Вечно гърне, в което се хвърляли всякакви остатъци – от зеленчуци до парчета месо, които престоявали с дни. В съчетание с оловните съдове, хората редовно се натравяли. А за капак – пиеш уиски от оловна чаша и се свличаш на улицата. Затова съществувал обичай да те положат на масата у дома, „умрял“, и да чакат едно денонощие – да не би просто да си препил. Така се ражда понятието “wake” – будуване край покойник.
Проблемът с липсата на място в гробищата водел до разкопаване на гробове. Оказало се, че някои хора са били погребвани живи – по дращините от вътрешната страна на ковчезите. Решението? Камбанка, вързана за ръката на мъртвия, с връв, която излиза над земята. Нощем някой стоял да слуша – ако се чуе звън, копаят веднага.
И преди да се подсмихнеш, замисли се. Това не е черен хумор. Това е реалност. Мръсна, тежка и човешка. Време, в което банята веднъж годишно се е смятала за нормална грижа за тялото, а въшките – за неизбежни спътници. Прекалената чистоплътност пък – „грях на гордостта“, особено при жените.
Ние днес се тревожим за водоструйката и омекотителя. Те тогава са продавали… урина, за да изкарат някой пенс. Това също е било част от живота.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Понякога просто имаш нужда да избягаш. Не до летището. Не с хотел за 300 паунда. А с едно бързо влакче, което за по-малко от час те изкарва от шума на Лондон и те пуска в съвсем различна Англия. Истинска. С камъни, с истории и с ханове, в които времето буквално е спряло. Името ѝ е Кентърбъри.
Само за 54 минути от St Pancras можеш да се озовеш в града, където Томас Бекет е бил убит в катедралата, а сянката на Чосър още витае из калдъръмените улички. Но Кентърбъри не е само минало – градът е жив. Има бутици, страхотни кръчми, бар с джубокс и вкусна храна навсякъде.
И ако трябва да ти кажа само едно място – Old Buttermarket. Хващаш бира, сядаш навън, и просто гледаш хората. В този град нищо не трябва да се бърза. Може да минеш и през Beaney House of Art and Knowledge или да удариш закуска в Refectory Kitchen, ама честно – и без план да си, пак ще ти хареса.
Time Out ги е класирал: първо Кентърбъри, после Кеймбридж, после Брайтън. И познай – Кентърбъри е номер едно не случайно. Ако още не си бил – отиди. Ако си – върни се. Такова място не се преживява само веднъж.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Частната пенсия във Великобритания не е лукс. Не е и нещо, което можеш да отложиш за после. Тя е необходимост – особено ако искаш да се пенсионираш спокойно, а не с натиск от живота и страх от следващата сметка. В Обединеното кралство системата е така изградена, че държавната пенсия – макар и сигурна, стига едва за покрив и елементарни нужди. Именно затова все повече хора започват сами да изграждат допълнителен пенсионен доход, без да чакат на никого. Имат възможност да го направят чрез т.нар. лични пенсии, самоуправлявани пенсии или чрез служебни пенсионни планове, ако работят на договор.
Един българин в Англия, който се труди здраво – независимо дали чисти, шофира, строи или ръководи бизнес – има реален шанс да използва системата така, че тя да работи в негова полза. И тук не говорим за схеми или хитруване, а за легитимни механизми, подкрепени от държавата. Например – ако вложиш £100 в пенсионен план, държавата добавя поне още £25 под формата на данъчно облекчение. Ако си на по-висока данъчна ставка – още повече. Така не просто спестяваш, а получаваш пари от правителството, които влизат директно в твоята бъдеща пенсия.
Това, което повечето хора не знаят, е че дори и самоосигуряващите се – т.нар. self-employed – могат да имат пенсия. Те дори трябва да я имат. Имат избор дали да я управляват сами или чрез специализирани платформи. А ако си на трудов договор и работодателят те е записал в служебен пенсионен план, той също внася сума за теб. Това е пари, които иначе никога няма да видиш, ако не се възползваш. Много често българите дори не подозират, че работодателят им плаща пенсия, или не знаят къде отиват вноските.
Не е нужно да разбираш от фондови пазари, за да започнеш. Можеш да избереш доставчик, който автоматично управлява средствата ти, според нивото ти на риск. Ако искаш по-голям контрол – има така наречените SIPP, където сам избираш къде да се инвестират парите – акции, облигации, злато, имоти. Това обаче изисква повече знания и дисциплина. Затова повечето хора тръгват с по-прост личен пенсионен план, където всичко е автоматично.
Истината е, че колкото по-рано започнеш, толкова по-голяма разликата. Едно момче от Манчестър – на 35 години, self-employed, започнало да внася по £250 на месец. Само за 4 години фондът му вече е над £18,000. Това е напълно реален случай. С правилна стратегия и постоянство, човек може да си осигури допълнителна пенсия от поне £1000–£1500 на месец към 60-те. Това означава, че няма да си зависим от деца, държави и случайности.
Разбира се, системата не е съвършена. Парите в пенсията ти са заключени поне до 55 години, а след 2028 – до 57. Ако си ги внесъл, не можеш да ги изтеглиш при нужда. Освен това инвестициите носят риск – особено при пазарни сътресения. Таксите също варират – някои доставчици прибират 1–2% годишно, което може да изяде сериозен дял от печалбата ти. Но дори и с тези условности, ползите надвишават рисковете – особено ако подхождаш с яснота и стратегия.
Това не е само финансов въпрос. Това е въпрос на самоуважение. Ако днес се бориш, трудиш и лишаваш, заслужаваш след 60 години да имаш глътка въздух, без да броиш пенса по пенса. Не чакай държавата, не чакай шанса. Построй си основата сам. И започни днес.
Следващата статия ще бъде за това как можеш да използваш натрупаната сума – дали чрез редовен месечен доход, анюитет или частично изтегляне. И ще ти покажа как да избегнеш скритите капани, когато решиш да „прибереш“ плодовете на труда си.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK
Когато Лондон се пече под необичайна за него жега, а хората търсят спасение от слънцето в паркове, заведения с климатик или просто под сянката на някой мост, малцина решиха да потърсят прохлада на малко по-различно място – в залите на Българското посолство. И не заради климатичната инсталация, а заради нещо далеч по-ценно – една културна среща с паметта, думите и смисъла.
На 19 юни, по инициатива и с отличната организация на Българския културен институт в Лондон, се отбелязаха 60 години от първия брой на списание ЛИК и 90 години от създаването на Българското национално радио. Екипът на института, ръководен от Светла Дионисиева, заедно с Миглена Рогачева, Диана Спасова и Йоана Пеева, създаде не просто събитие, а пространствено преживяване за културна памет, национално достойнство и духовна дълбочина.
Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, говори като човек, който не продава информация, а я разбира. Той припомни, че името ЛИК не е просто съкращение от „литература, изкуство, култура“, а дума с лице – лице на България, което заслужава да бъде видяно и чуто. И точно затова днес списанието излиза и на английски, и на испански, и на японски, и на френски. За да може светът да чете за Георги Иванов – първия български космонавт, за Антарктида, за БАН, за ЮНЕСКО, за световните изложения – не от Wikipedia, а от самата България.
Докато пианистът Марио Ангелов изпълняваше Владигеров, Кюркчийски и Ненов, залата буквално утихна. Музиката не просто прозвуча – тя каза неща, които не се нуждаят от превод. Особено когато прозвуча „White Cloud“ – молитвата за онези, които са далеч от дома си, но носят корените в себе си. В онзи момент никой не беше точно в Лондон. Всички бяхме някъде по-близо до себе си.
Изложбите, съпътстващи събитието – „90 години БНР“ и „По стъпките на Сирак Скитник“ – също не се опитваха да впечатляват с грандиозност. По-скоро говореха тихо, с уважение, но и с категоричност – че журналистиката не е сензация, а отговорност. Че културата не е празно занимание, а форма на памет. И че в шумния свят на коментари и алгоритми, има нужда от място, което просто да разказва честно.
Вълчев подчерта и петте причини защо днес ни трябва ЛИК – заради истината, защото тя не трябва да се продава; заради достъпа, защото културата трябва да е свободна; заради знанието, защото то е право; заради нуждата от празнуване на стойностното; и заради паметта – защото архивите не са за събиране на прах, а за преоткриване на себе си.
И това не беше просто реторика. БТА вече прави архивите си публично достъпни, списанието се разпространява безплатно в библиотеки, културни центрове и университети, а всеки негов брой се представя едновременно в 44 български пресклуба по света. От октомври насам съдържанието му се коментира и в радиопредаването „Радио ЛИК“ по програма „Христо Ботев“ на БНР.
В този контекст, дори самата дума „лик“ започва да значи повече – не просто образ, а присъствие. Памет. Истина. И точно в ден, в който Лондон буквално гореше от жега, няколко десетки души намериха смисъл да са вътре – не само заради климатика, а защото там духаше друг вятър. Този на културата, която не се нуждае от мегафон, а просто от хора, които искат да я чуят.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Това не е преувеличение, а ежедневие за десетки българи в Англия. Хора, които наемат стая от познат, от сънародник или чрез обява във Facebook. Без договор, без защитен депозит, без ясни правила. Всичко върви добре, докато един ден хазяинът не реши, че иска наема ти в брой, да вдигне цената без предупреждение или просто да ти каже „имаш две седмици да се махнеш“. И го прави. Защото по закон може.
Когато нямаш подписан tenancy agreement, не си защитен от стандартните закони за наематели в Англия. Не можеш да оспорваш изгонване, не можеш да си търсиш депозита, не можеш дори да подадеш жалба до council-а и да очакваш реакция. Те просто ще кажат, че не си бил легален наемател и случаят приключва. А в много случаи тези „хазяи“ не са собственици, а просто наематели, които поддават нелегално и прибирайки на ръка пари от четирима души, плащат собствения си наем с печалба.
Това не е спекулация. Това е реалността в квартири в Barking, Wembley, Wood Green, Selly Oak, Harrow, Manchester, Luton и където още живеят българи в сянка. Да, понякога става така, защото човек е без документи, нов в страната или слабо говори английски. Но точно тези ситуации те правят уязвим. И точно тогава някой ще те използва.
Ако си в подобна ситуация, първото нещо, което трябва да направиш, е да поискаш договор. Дори базов, дори копиран от интернет. Второто – никога да не даваш пари на ръка без разписка или превод. И третото – да провериш дали депозитът ти е регистриран в една от трите официални схеми: DPS, TDS или MyDeposits. Ако не е – можеш да поискаш обезщетение до 3 пъти стойността му, но само ако имаш доказателства и си реален наемател по договор. Което, пак стигаме до това – ако нямаш договор, не съществуваш.
Има начин да се живее спокойно и законно в Англия. Но за това трябва знание, самоуважение и понякога – да си неудобен. Да зададеш въпроси, да настояваш за договор, да откажеш да си „някой, дето просто плаща наема и мълчи“. Това не е враждебност. Това е оцеляване.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Има една сива зона в живота на българската общност в Англия, за която малко се говори, но всеки е чувал – онези псевдоспециалисти, които се представят за счетоводители, консултанти или „приятели“, готови да ти „помогнат“ с каквото и да е, стига да им платиш. Само че зад тази помощ често стои добре смазана машина за лична изгода на гърба на хора, които нито говорят езика, нито разбират правилата на системата. Потърпевшите? Обикновено това са български турци и роми, най-често новопристигнали или уязвими, които търсят начини да се установят и да „почнат начисто“ в чуждата държава.
В схемата има ясен модел. Самоназначилият се счетоводител предлага съдействие за вземане на кредитни карти, обещавайки „сигурно одобрение“ и „лесен достъп до пари“. Реално се подават фалшиви данни или нереалистични финансови истории пред банките, а хората, които се доверяват, често дори не знаят колко пари дължат или какви лихви им текат. Някои дори не знаят какво е „APR“ (годишен лихвен процент), но вече са подписали. След това? Месец след месец задълженията нарастват, а кредитният им профил се срива.
Следва вторият удар – „решението“. Същият човек, който те е вкарал в дългове, вече ти предлага услуга: обявяване на персонален фалит (bankruptcy) или Debt Relief Order (DRO). Обяснено е красиво – ще върнеш само малка част от заема, държавата ще „опрости“ останалото, ще се „освободиш“. Това, което не се казва веднага, е че в следващите шест години си почти икономически мъртъв – нямаш кредитна история, не можеш да вземеш лизинг, не можеш да кандидатстваш за ипотека, дори договор за телефон става трудно.
А за „счетоводителя“? Бизнесът върви. Той таксува отделно за всяка стъпка – регистрация за заем, попълване на документи, обявяване на фалит, дори за съвет от 10 минути. В много случаи парите минават „на ръка“, извън системата. Няма следа, няма жалба. Пострадалите мълчат, защото ги е срам или защото не знаят към кого да се обърнат.
Истината е, че в Англия има регистрирани счетоводни фирми, бесплатни граждански организации и официални канали за финансова помощ, които не струват стотици паунди и няма да те вкарат в още по-дълбока дупка. Но фалшивите „помагачи“ знаят много добре кого да таргетират – уязвими, неинформирани, често отчаяни хора, които просто искат да си стъпят на краката.
Това не е помощ. Това е експлоатация. И тя трябва да бъде назована точно така.
Ако някой ти предлага „лесен кредит“, „лесна регистрация“ или „ще го уредим всичко, само ми дай пари“, спри и се запитай: кому е изгодно? И кой ще го плати – в крайна сметка това винаги си ти.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Стотици българи, завършили висше образование във Великобритания, са в момента обект на разследване и издирване от страна на британските власти. Причината? Неплатени студентски заеми. Според официалните данни на Student Loans Company (SLC) – агенцията, отговаряща за отпускането и събирането на студентските кредити, над 100 000 чужденци, включително хиляди българи, са напуснали страната след дипломирането си, без да започнат да изплащат дълговете си или дори да съобщят какъв е доходът им и къде се намират. Поне 2700 от тях са в България, а общата сума, която те дължат, е над 2.8 милиарда паунда. Това не е просто проблем на документ или забравен мейл – това е целенасочено избягване на законово задължение и риск от сериозни последствия.
Системата във Великобритания е изградена така, че да започнеш да връщаш заема си едва когато започнеш да изкарваш над определен праг от доходи – в момента около £25 000 на година. Това звучи справедливо, но само ако спазваш правилата. Ако напускаш страната за повече от три месеца, си длъжен да уведомиш SLC, като попълниш декларация за доходите си извън Великобритания – т.нар. Overseas Income Assessment Form. Не го подадеш ли – заемът не изчезва, но ставаш „нелегален длъжник“. Оттам нататък нещата излизат извън контрол – натрупват се лихви, начисляват се неустойки, а при завръщане в Обединеното кралство или при международно финансово разследване проблемите могат да станат реални и сериозни.
Британските власти вече работят с институциите в България и други европейски държави. Данъчната администрация (НАП), банкови институции и кредитни бюра са потенциални партньори на SLC, когато се търсят длъжници. Да не говорим, че ако решиш да се върнеш в Англия и да започнеш работа, или пък да вземеш ипотека, кредит, или дори просто да кандидатстваш за виза – всичко това може да бъде блокирано заради неплатен заем.
Никой не преследва хора, които обективно не могат да платят – системата допуска отсрочка (deferment), намалени вноски, или дори временно нулеви плащания, ако нямаш доходи. Но за целта трябва просто да се свържеш с институцията и да подадеш нужния формуляр. Не чакай. Не се крий. Не отлагай. Бюрокрацията е досадна, но последствията от мълчанието са много по-сериозни от пет минути с формуляр и един pdf от банковата сметка.
Хората, които сега съветват българи в такава ситуация, казват едно: подай декларация за доходите си и не се прави на „забравил“. Няма срам да признаеш, че не можеш да плащаш. Има срам да се правиш на тарикат и да ти затворят вратата към бъдещето.
