Getting your Trinity Audio player ready...
|
Казват, че Лондон е град на дъжда, мъглата и вечния хлад. Но всеки, който е прекарал юли или август в Underground, знае истината – под земята се отварят портите на Ада.
Влизаш в метрото уж да избягаш от слънцето, а всъщност попадаш в най-голямата безплатна сауна в Европа. Въздухът е тежък, влаковете бръмчат, а около теб – пъстра галерия от потни лица, задъхани туристи и местни, които вече отдавна не се впечатляват. Някой се е сетил да си носи дезодорант, друг – не толкова. И докато влакът друса по тунела, неизбежно идва моментът, в който си задаваш въпроса: „Кое е по-лошо – да чакаш автобуса на дъжда или да оцелееш тук долу?“
Но нека добавим и аромата на лондонското метро. Не само потта – има го и онзи момент, когато въздухът става подозрително… „разнообразен“. Един пътуващ философ преди време каза: „В Tube-а всички миризми се събират и се разбират.“ И май е прав.
Ако си мислиш, че само жегата е проблем – помисли пак. Лондонското метро винаги е било рай за pickpockets – джебчийките. Докато се чудиш откъде да извадиш шишето вода или вадиш телефон да провериш Google Maps, някой вече е намерил пътя до джоба ти.
Разбира се, подземието си има и своята културна страна. На някои станции ще чуеш улични музиканти – от класическа цигулка до човек с китара, който три дни свири една и съща песен. В този хаос има и чар – едно странно усещане, че под Лондон тупти второ сърце: шумно, задушно, но живо.
И все пак надежда има. С идването на новите влакове по Piccadilly Line, които най-после ще бъдат оборудвани с климатик, лондончани се молят, че адските жеги ще станат малко по-поносими. Дотогава обаче, ако решиш да пътуваш с Tube-а в пиков час през лятото, вземи си три неща: бутилка вода, нерви от стомана и най-важното – чувство за хумор.
Защото в лондонското метро никога не е просто пътуване – то е преживяване.
Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Коментирай!
Коментари