Понякога се чудя дали Пайсий Хилендарски днес не би преправил онова велико изречение на „О, неразумни юроде, защо си в интернет?“ Защото от каквото и да започне един разговор, винаги стигаме до онзи трагикомичен момент, в който българинът слага точка. Не от знание. А от самочувствие. Без да чете. Без да проверява. Без дори да помисли. Но винаги с мнение.
BG VOICE UK не е нито телевизия, нито кафене на ъгъла – макар че понякога разговорите под статиите ни приличат на махленска свада между чичо Гошо, дето знае всичко, и леля Пенка, която няма време, ама винаги ще ти каже как стоят нещата. Истината е, че зад статиите и новините, които пускаме, стоят истински хора. Живеещи във Великобритания. С професии, с деца, с личен живот, с графици. Хора, които са счетоводители, жилищни съветници, служители в общини, и които всеки ден отделят от времето си, за да консултират други българи – напълно безплатно. Да проверят новината. Да я напишат, така че да бъде разбрана. Да помогнат, без да искат нищо в замяна.
И какъв е отговорът?
„Тия са мошеници.“
„Пълни лъжи.“
„Кой ви плаща?“
„Аз чувам друго.“
Ама от кого чу, байно? От Пешо от Reddit или от шофьора на такси, който е чул от братовчеда на съседката, че тая схема е само за „наши хора“?
Напоследък дори имаме докладвани постове, спрени линкове, опити за дискредитация. Защо? Защото пречим на някого. На кого? Ами, на тези, които взимат по 100 паунда за “консултация по телефона”, която звучи точно като нашите безплатни съвети. Само че с добавен лъскав PowerPoint и фалшива усмивка. Няма да цитираме имена. Не защото ги пазим, а защото лоша реклама няма.
Може би грешката е наша. Може би трябва да започнем да измисляме фалшиви новини, да крещим с главни букви, да взимаме пари, да бъдем по-лъскави и по-малко честни. Може би тогава ще ни повярват. Защото очевидно, ако нещо е безплатно и честно, значи е съмнително. А ако струва 100 паунда и идва с акцент и Zoom линк – тогава вече е истината!
Не, българинът не е глупав. Но е страшно мързелив, когато стане дума да мисли критично. Да си направи труда да провери. Да зададе въпрос. Да каже: „Не разбирам, можеш ли да ми обясниш?“ Защото егото му не позволява. Егото му казва, че щом е във Facebook, щом има интернет, щом е чул нещо някъде – значи знае.
Но и тук има светлина. И тя идва от всички вас – които четете. Които подкрепяте. Които споделяте нашите новини. Които не се поддавате на злонамерени хора. Админите на други групи, които вярват в истината, а не в сензацията. Хората, които знаят, че знанието е сила, но само когато е проверено, осмислено и споделено с уважение.
Благодарим ви. Наистина.
А към останалите – няма злоба. Само една молба: преди да пишеш коментар под следващата статия, преди да напишеш „тия лъжат“, спри за секунда. Помисли. Прочети. И се запитай: дали наистина знам, за какво говоря?
Може и да не ти хареса отговорът. Но пък ще си малко по-близо до истината.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Коментирай!
Коментари