Ако има една система, по която Великобритания най-ясно усеща последствията от Брекзит, това е NHS. Тук няма статистически трикове, няма политически лозунги, няма обещания, които можеш да превъртиш назад. Има реалност – такава, каквато я виждаш, когато влезеш в спешното в 2 през нощта и чакаш 18 часа, за да те погледне някой.
Преди референдума хората бяха хранени с големи приказки. Обясняваха им как £156 милиона седмично отивали към ЕС и как, след като „вземем обратно контрола“, тези пари щели да се инвестират в NHS, образование и други обществени услуги. Помните лозунгите, помните атмосферата – „стига сме плащали на Брюксел, ще ги даваме за нас“.
Само че истината беше друга.
Реалната нетна вноска на UK към ЕС зависи от годината, но се въртеше около £8–11 милиарда годишно. Това дава приблизителни суми от порядъка на £150–200 милиона седмично, но това е след всички приспадания и след като се върнат парите, които ЕС дава обратно на Великобритания. Част от политиците удобно пропуснаха да обяснят именно това – че значителна част от тези пари така или иначе се връщаха под формата на фондове, програми, инфраструктура и подкрепа за бизнеса.
Вместо честен разговор имаше проста формула: „Ето ви една голяма седмична сума – £156 милиона, Брюксел я изяжда, а ние ще я дадем на NHS“.
Хората гласуваха, вярвайки, че NHS ще бъде залят с нови пари.
Колко от тези обещани „£156 милиона седмично“ реално отидоха в NHS?
Нула.
Не само че не видяхме обещания „златен дъжд“, а системата продължи да се задъхва и да се пука по шевовете.
Ето как изглежда NHS днес през очите на обикновения човек:
– Спешни отделения: до 18 часа чакане, преди някой да те прегледа.
– Специалист: 8 месеца и нагоре, за да стигнеш до консултация.
– Планова операция: срокове, които хвърчат към 10 години.
– GP практика: онлайн формуляр, чакаш пет седмици за отговор, а когато най-накрая решат да ти дадат час – няма нищо свободно за поне следващите два месеца.
Сега върни лентата 20+ години назад.
Тогава звънеше сутринта в GP практиката и следобед вече беше при личния лекар.
В спешното – максимум два часа чакане.
Системата не беше идеална, но работеше.
Днес NHS е уморена, претоварена и с хроничен недостиг на хора. И да, Брекзит не е единствената причина за това състояние – но е мощен ускорител. Ограниченията за европейски лекари и сестри, по-трудната имиграция на квалифициран персонал, напрежението върху бюджета, по-скъпата логистика и лекарства – всичко това удря точно там, където и без това боли.
Икономическата сметка също е брутална.
Докато UK „спестява“ част от вноската към ЕС, новите анализи показват загуби от порядъка на £90 милиарда годишно заради по-нисък растеж, по-малко инвестиции и по-трудна търговия.
Тоест – в името на това да не плащаме „£156 милиона седмично“ на ЕС, сме вкарали себе си в ситуация, в която губим десетки милиарди годишно. А NHS е една от първите системи, които усещат ефекта.
Счупи ли се NHS след Брекзит?
Формално – не. Системата съществува.
Реално – за много хора, които чакат с месеци и години за лечение, отговорът е „да“.
Брекзит не я унищожи сам по себе си, но натисна спусъка в момент, когато NHS вече беше на ръба. Обещанията за „инвестиции в NHS вместо в ЕС“ се оказаха кухи. Лозунгите минаха, автобусите ги няма, политиците се покриха, а реалната цена днес се плаща в чакални, коридори и отказани часове.
Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Коментирай!
Коментари