Всяко лято слушаме едно и също. Хотелиери и ресторантьори обясняват, че българското Черноморие е конкурентно, че цените са нормални и че качеството се подобрява. След това идват снимките на касовите бележки и започва спорът – скъпо ли е морето в България или не?
Тази година дискусията отново избухна след публикации за цаца по 12 евро в Созопол, калмари за 11–13 евро в Несебър и миди за около 15 евро в някои заведения по Южното Черноморие.
Само че проблемът не е в самите цени. Проблемът е в сравненията.
Защото когато чуеш, че калмарите струват 13 евро, това не изглежда чак толкова шокиращо. В популярни туристически райони на Гърция подобни порции често струват между 10 и 14 евро. В Хърватия цените обикновено са между 12 и 16 евро, а в Италия могат да достигнат 18 евро. С други думи – калмарите в Несебър вече се движат на ниво, сравнимо със средиземноморските курорти.
По-интересен е другият въпрос.
Как е възможно цацата – традиционно смятана за най-достъпната риба по българското Черноморие – да струва 12 евро за порция? В много гръцки таверни пържените дребни риби струват между 7 и 10 евро. На места по хърватското крайбрежие цените са сходни. Това означава, че на определени локации по българското Черноморие цацата вече струва колкото или дори повече от аналогични морски специалитети в държави, които традиционно приемаме за по-скъпи туристически дестинации.
Тук обаче стигаме до същината на проблема.
Когато сравняваме цени, трябва да сравняваме и доходи.
Според данни на Евростат минималната работна заплата в България през 2026 година е около 620 евро месечно, което остава най-ниската минимална заплата в Европейския съюз.
За сравнение, минималната заплата в Гърция вече е около 920 евро месечно, а според Евростат достига над 1 000 евро при използваната европейска методология за сравнение.
Още по-показателни са средните доходи. В България средната брутна заплата е около 1 200–1 300 евро месечно.
В Гърция средните възнаграждения обикновено са между 1 300 и 1 500 евро месечно, а при много професии са и по-високи.
Точно тук е голямото противоречие.
Когато германец, британец, чех или грък седне на маса в Созопол и плати 12 евро за цаца, той я сравнява със собствените си доходи. Когато българинът направи същото, той я сравнява със своята заплата.
И резултатът е очевиден.
Българските ресторанти все по-често работят с европейски цени, но огромна част от българите продължават да живеят с доходи, които остават сред най-ниските в Европейския съюз. Затова все повече хора имат усещането, че Черноморието постепенно се превръща в място, ориентирано основно към чуждестранни туристи и по-платежоспособни посетители.
Разбира се, по морето все още могат да се намерят и напълно разумни цени. В Бургас например цаца, картофки и бира все още могат да се намерят за около 6 евро в някои от традиционните рибни заведения. Но когато между два курорта на няколко километра разстояние разликата в цената е двойна или тройна, въпросите започват да стават неизбежни.
Истината вероятно е някъде по средата.
Българското Черноморие не е най-скъпото в Европа. Далеч не е. Но вече не е и евтиното море, което помнят поколения българи. А когато цацата започне да се сравнява с Гърция и Италия, а заплатите продължават да се сравняват с България, недоволството няма как да изчезне.
Защото хората не сравняват само цените в менюто. Те сравняват какво могат да си позволят срещу парите, които изкарват.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
0 responses to “БЪЛГАРСКИТЕ БЕЗУМИЯ: Цацата в Созопол колкото в Гърция, а българинът остава с най-ниската заплата в ЕС”
Коментирай!
Коментари