Този въпрос не е философски. Той е болезнено практичен. Защото не се решава с патриотични лозунги, нито с носталгия по детството, а с цифри, сметки и ежедневен натиск. Когато сравняваме Великобритания и България, реалният сблъсък не е между държави, а между два града – Лондон и София.
На хартия София изглежда „по-достъпна“. Минималната заплата в България след въвеждането на еврото е 620 евро. В Лондон минималното възнаграждение за пълнолетен работник е £12.71 на час, което при нормален 40-часов работен ден прави над £2 200 месечно дори преди данъци и осигуровки. Разликата е брутална още на първия ред. Но истината не е само в цифрата, а в това какво можеш да си позволиш с нея.
И точно тук започва голямата измама на тези 620 евро. Защото тази сума изглежда „европейска“ само докато я гледаш на екран или на фиш. В реалния живот тя се изпарява още преди средата на месеца. Средната работна заплата само в София е около 3 388 лева (~≈ 1 730 евро) месечно, което е значително по-добре от минималното, но все пак далеч под реалните европейски стандарти за покупателна способност. В същото време средната заплата в Обединеното кралство е близо £39 000 (~≈ £3 250 месечно), а в Лондон – около £39 778 (~≈ £3 300 месечно) преди данъци. Разликата тук е, че тези цифри са реални заплати, които могат да ти дадат пространство за спестяване, живот и бъдеще, не само оцеляване.
Да вземем един конкретен пример: работа в почистването. В София заплащането на чистач е близо до минималната – което значи, че след наем и битови разходи може да останеш на практика с нищо. В Лондон позиция като Construction Site Cleaner носи около £37 641 годишно (~≈ £3 100 месечно), като долната граница на заплатите в сектора все още е около минимум/минималната ставка, а горната може да достигне значително повече за опитни работници.
Тук е ключовият момент: в Лондон минималната заплата не е крайна спирка, тя е стартова линия. Дори нископлатените позиции често изплащат повече от минималното, а секторите с по-висока квалификация дават реален шанс за растеж. В София обаче минималното задължава живота да стои на пауза, а средното често се изяжда от наемите и сметките.
620 евро минимална заплата не купува спокойствие. Не купува избор. Не купува бъдеще. Купува компромиси. Купува съквартиранти на 35. Купува живот „на ръба“, в който всяка непредвидена сметка е проблем, всяко заболяване е стрес, всяка почивка е лукс. И това в държава, която вече е в еврозоната и официално е „равна“ на останалите.
В Лондон е скъпо, без спор. Но там минималната заплата и реалните средни доходи са в системата, а не „на марж“. Там след като платиш сметките, често остава нещо – време, възможност, перспектива. В София след сметките остава въпросът: „А сега накъде?“.
И най-циничното е това – еврото не вдигна покупателната способност, а само улесни закръглянето нагоре. България официално вече е в еврозоната, но остава най-бедната държава в ЕС, именно защото доходите и покупателната способност продължават да изостават спрямо Западна Европа. Тази диспропорция прави разликата между това да оцеляваш и това да живееш още по-очевидна.
Точно затова сравнението не е емоционално, а математическо. Не става дума къде „се чувстваш по-добре“, а къде живееш, а не оцеляваш. И докато 620 евро в София означават свиване, а £2 200+ в Лондон означават шанс, отговорът за много хора ще продължи да бъде един и същ – независимо от патриотизма и носталгията.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Коментирай!
Коментари