Случвало ли ти се е да пътуваш с метрото, да си купиш билет от машина и след това да разбереш, че си платил като за полет до Барселона? Ако да – не си сам. Ако не – чети внимателно.
Оказва се, че пътниците, които плащат с кеш за пътувания в метрото и влаковете в Лондон, често плащат до три пъти повече от тези, които ползват безконтактна карта или Oyster. Това не е теория на конспирацията – това е факт, потвърден от London TravelWatch, пътническият надзорен орган на столицата.
От март 2024 г. еднопосочен билет в брой за зона 1–6 вече струва цели £7. Ако пък се опиташ да стигнеш до девета зона – например до далечните кътчета на Metropolitan Line – плащаш £10.30. За същото разстояние, ако просто „пикнеш“ с безконтактна карта или телефон, може да платиш само £2.90. Разликата? Огромна. Обяснението? Не особено задоволително.
TfL твърдят, че по-малко от 2% от всички пътувания в метрото се плащат в брой. Но тук идва големият въпрос – а какво правим с хората, които нямат смартфон, интернет, банкова сметка или просто не са дигитално грамотни? Оказва се, че над 1.5 милиона лондончани попадат в тази категория. Това са възрастни хора, хора в неравностойно положение, бездомни, хора с увреждания, младежи без семейства или достъп до технологии. Точно те плащат най-много, защото не са част от “дигиталната първа класа” на обществото.
Парадоксът е ясен – колкото по-малко имаш, толкова повече плащаш. Няма предупреждение, няма обяснение на машините, няма човек, който да те насочи към най-изгодната тарифа. Просто си натискаш бутоните и… честито – £7 заминаха.
London TravelWatch алармира, че машините за билети не винаги показват най-евтината опция, а персоналът в станциите може да бъде от решаващо значение – ако изобщо го има. Според тях липсата на прозрачност и дигиталното разделение допълнително натоварват най-уязвимите в обществото – при това в момент, в който всички броим стотинките заради кризата с разходите за живот.
Какво казват от TfL? Че винаги е имало разлика в цената между „cash fares“ и плащане с Oyster или безконтактно, още от 2003 г. И че „по-голямата част от хората“ използват модерните методи за плащане. Но какво правим с „по-малката част“? С онези, които са невидими в дигиталната статистика, но съвсем реални в ежедневието си?
Ако тази статия ти звучи като сигнал, това е, защото трябва да бъде именно такъв. Защото транспортът трябва да е достъпен, ясен и справедлив за всички – не само за тези, които могат да „пикат“ с телефона.
👉 Следете BG VOICE UK за още актуални новини от Великобритания и не пропускайте да си инсталирате приложението BG VOICE UK!
Коментирай!
Коментари