Европа натисна спирачката. А Великобритания остана сама на пътя с включени аварийни. Докато Брюксел тихо, но категорично се отказва от пълната забрана на нови бензинови, дизелови и хибридни автомобили от 2035 г., Лондон продължава да настоява, че всичко е по план и „нет нулата“ няма алтернатива. Само че реалността е друга.
Решението на ЕС не е дребна корекция, а сериозен завой. Вместо пълна забрана, целта вече е 90% намаление на емисиите. С други думи – двигателят с вътрешно горене няма да бъде изхвърлен през прозореца, а ще остане на пътя още дълго. Германия и Италия натиснаха спирачката, защото разбраха нещо просто: ако убиеш индустрията си в името на графики и крайни срокове, после няма кой да плаща нито „зеления преход“, нито социалната цена.
Точно тук Великобритания започва да изглежда все по-изолирана. Докато ЕС демонстрира прагматизъм, британската политика продължава да се държи сякаш 2030 и 2035 са издълбани в камък. Забрана на нови бензинови и дизелови коли от 2030 г., хибридите – до 2035 г., плюс натиск върху производителите чрез ZEV мандата да продават все повече електромобили, независимо дали пазарът реално ги иска.
Ед Милбанд и Лейбъристката линия за „нет нула“ отдавна се продават като морално задължение и икономическа възможност. Само че когато най-големият ти търговски партньор започне да се отказва от същите крайни мерки, тази стратегия започва да изглежда не като лидерство, а като догматизъм. Автомобилната индустрия вече го казва директно: ако Европа отстъпва, Обединеното кралство рискува да остане в странна и опасна позиция – по-строги правила, по-високи разходи и по-слаба конкурентоспособност.
Гласовете за преразглеждане се множат. От големите дилърски вериги до производителите и браншовите организации посланието е едно и също: електрификацията ще се случи, но по-бавно, отколкото политиците си въобразяваха преди пет години. Евтините китайски електромобили вече заливат пазара, а европейските и британските производители са притиснати между регулации, високи енергийни цени и несигурно търсене.
Има и още един неудобен въпрос – кой плаща сметката. Критиците неслучайно повтарят, че насилственото бутане към скъпи технологии, преди хората да са готови, просто прави домакинствата по-бедни. Скъпо електричество, скъпи коли, несигурна инфраструктура и крайни срокове, които не отчитат реалния живот извън Уайтхол.
Правителството засега се държи за линията си и обещава преглед през 2027 г. Но Европа вече показа, че може да промени курса, когато икономиката и индустрията започнат да пищят. Ако Лондон продължи да игнорира този сигнал, рискът не е идеологически – той е съвсем практичен: загуба на инвестиции, работни места и позиции на ключови пазари.
„Нет нула“ не изчезва. Но след решението на ЕС става ясно, че тя вече няма да бъде прилагана със затворени очи. Въпросът е дали Великобритания ще се събуди навреме или ще продължи да доказва принципност, докато индустрията ѝ плаща цената.
Коментирай!
Коментари